Определение № 52 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 438/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от Д. Х. Д. частна жалба срещу разпореждане № 1396 от 10.12.2013 г. Шуменски окръжен съд, с което е разпоредено връщане на подадената от Д. касационна жалба срещу въззивно решене, постановено по гр. д. № 464/2013 г. на Шуменски ОС като недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационният довод е за необоснованост на извода, че цената на предявения иск е под 5000 лв., обоснован с представената в хода на процеса данъчна оценка на имота, предмет на иска. Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна, с довод че цената на иска е уточнена с допълнителна молба за уточняване на иска от м. януари 2013 г., в която е посочено, че цената на иска е 2948. 63 лв., определена на база данъчната оценка на идеалната част от имота, предмет на иска. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. За да се произнесе по основателността й състав на ВКС, І г. о. взе предвид изложените доводите и съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намери следното: Жалбоподателят Д. е предявил срещу А. Н. А. и М. М. А. ревандикационен иск за ½ ид. част от недвижим имот с идентиф. 17573.501.42 в землището на [населено място], Шуменска обл., с площ от 1905 кв. м. и построените в него жилищна сграда на площ от 90 кв. м., друга жилищна сграда на площ от 15 кв. м, гараж на площ от 21 кв. м. и, навес на площ от 46 кв. м. В исковата молба е посочена цена на иска 12000 лв. и е внесена държавна такса в размер на 120 лв. С разпореждане от 13.12.2012 г. исковата молба е оставена без движение с указание за уточняване предмета на иска, правното основание за придобиване права върху имота и техния обем, както и неговата цена. С молба от 08.01.2014 г. е уточнил исковата молба относно обстоятелствана и петитум и е посочил, че претендира вещни права върху ½ ид. ч. от описания поземлен имот, която част е с данъчна оценка от 2948.23 лв. Внесена държавна такса от 120.00 лв. съответства на тази цена. (Държавната такса върху 2498.23 лв. възлиза на 117.92 лв.). При тези данни въззивният съд обосновано е намерил, че цената на предявения иск е тази, посочена в молбата за уточняването му. В този смисъл е и изводът на първоинстанционния съд, който е приел, че внесената държавна такса, съответства на конкретизираната цена на иска от 2948.23 лв. и от това е направил извод, че исковата молба е редовна и е постановил разглеждането й по същество. Твърдението, че цената на иска е тази, посочена в исковата молба, не кореспондира с доказателствата по делото. Въз основа на изложеното изводът, че касационната жалба е недопустима предвид цената на иска, която е под 5000 лв. е обоснован и законосъобразно е разпоредено връщането на касационната жалба като недопустима, поради което обжалваното разпореждане ще бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.