Определение № 304 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 295/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №16908 от 11.09.2014г по гр.дело № 16673/2013г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № ІІ774-192 от 20.08.2013 на Софийски районен съд, по същество е уважен иск на основание 344 ал.1 от КТ за отмяна на уволнение на основание чл.328 ол.1 т.5 КТ В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие с практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК ,по процесуалния въпрос за обсъждането на всички доказателства във взаимна връзка при доказването на отрицателни факти ,както е в случая с липсата на качества. В съдебната практика (реш.№161 ат 2009г по гр.д №4958/2007 ІІІ г.о, реш. №84/2006г по гр.д №1862/2003 ІІІ г.о, реш.202/2012 по гр.д №804/2011г., ІV г.о, реш.№564/2013г на ІV г.о на ВКС се приема ,че в този случай доказването се осъществява посредством положителните факти относно начина, по който служителят се справя с възложената работа, съди се по поведението на служителя -неговите действия и бездействия и по получените резултати от работата му. Въззивният съд, като е приел че няма безспорно доказване за неефективно и неточно изпълнение на трудовите функции, е основал доказателствените и правните си изводи на липсата на доказателства как други служители на банковия клон със същите трудови функции са се справяли със задачите си ,данни за други клонове на банката по преценяванитне показатели и резултати, без да обсъди именно представените доказателства във взаимна връзка. При изтъкване на основанието на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК се поставя въпроса може ли преценката за наличие на определени качества да бъде направена от работодателя за конкретен период, с оглед постигнатите резултати по поставени от работодателя цели, независимо от продължителността на стажа на служителя, на който въпрос е даден положителен отговор в реш.№15/2013 по гр.д №209/2012 ІVг. Същевременно в практиката на ВКС е утвърдено, че обективното състояние, даващо на работодателя правото да изтъкне основанието по чл. 328 ал.1 т.5 КТ е трайно, ако е констатирано в продължение на няколко месеца (реш.№120/2014г по гр.д № 5128/2013 І. г.о, реш.№15/2013 по гр.д №209/2012 ІVг, реш.№ 195/2012г ІІІ г.о) възприемани като продължителен период, докато с обжалваното решение СГС приема ,че междинен период от 20.01.2011г до 26.07.2012г не е толкова продължителен, че липсата на качества да даде основание за уволнение. Отговор не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване по първия въпрос ,за обсъждането на всички доказателства във взаимна връзка при доказването на отрицателни факти ,както е в случая с липсата на качества. Въпросът за кръга положителни обстоятелства, ,подлежащи на доказване от работодателя при установяване на основанието по чл. 328 ал.1 т.5 ГПК предпоставя и конкретното задължение на съда в изпълнение на изискването на чл.235 ал.2 ГПК, поради това въпросът е относимо поставен в правния му аспект. Преценката на доказателствата за наличието на един обективен факт се извършва от решаващия съд, но спазването на правилата, по които се формират изводите е правен въпрос ,който е решаващо произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителна за него практика на ВКС, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд приема, че липсата на провеждано съпоставително доказване от работодателя в насока какви са резултатите на другите служители в клона, какви са резултатите на другите банкови клонове ,т.е обективиране и доказване на обосновката, с която работодателят очаква изпълнение на заложени негови цели, препятстват безспорен извод и възможност да се обоснове по безспорен начин ,че намалелите проценти са израз на несправянето на ищцата със задачите и че това се дължи на липса на качества при нея .В случая обаче са били спорни конкретни релевантни факти, указани като такива в реш.№15/2013 по гр.д №209/2012 ІVг, реш.№202 /2012 по гр.д №804/2011г. ІV г.о и реш.564/2013г по гр.д №1774/2011 ІV г.о и следва да се даде отговор на въпроса дали съдът е следвало да обсъди доказателствата именно за тях във взаимна връзка, още повече щом приема ,че посочените като липсващи в заповедта качествата са били необходими за работата и съответно изисквани за заеманата длъжност. Иначе съдът не е отрекъл възможността работодателят да базира твърденията си за липса на качества за един конкретен период, а на въпрос колко продължителен следва да е той, за да се приеме обективно състояние, не може да се дава еднозначен, или ориентировъчен отговор по реда на чл.291 ГПК. Това зависи от редица конкретни обстоятелства, като естество на работата ,необходимите за нея качества и формата на проявлението им във връзка с изпълненито на трудовата функция ,като изводите на съда следва да се обосноват. На изискването за формулиране на относим материалноправен правен въпрос в тази връзка не е отговорено ,но до касацинно обжалване решението следва да се допусне по процесуалноправния въпрос. С оглед гореизложеното Върховен касационен съд