Определение № 50018 от 13.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4849/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Х. И. П., чрез адв. Н. С. срещу решение № 265287/06.08.2021 г. по в.гр.дело № 4364/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.10.2019 г. по гр.дело 55245/2018 г. на Софийски районен съд. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД се уважи. В изложението са формулирани правните въпроси: 1. Включва ли се в грижата на добрия търговец по смисъла на чл.302 ТЗ грижата на търговеца професионалист при договор с физическо лице-нетърговец да проявява проактивност, старание и внимание спрямо физическото лице, като му съдейства и го подпомага в изпълнение на специфичните с оглед конкретния вид договор задължения, от изпълнението на които зависи изпълнението на задължението на страната-търговец? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. Влиза ли във фактическия състав на потестативното право по чл.87,ал.3 ЗЗД изправността на страната, която иска разваляне на договора? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 3. От кой момент започва да тече давността на правото да се развали двустранен договор по чл.87,ал.3 ЗЗД? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 4. Необходима ли е покана като задължителна предпоставка за настъпване на падежа на безсрочно задължение? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 5. Представлява ли забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД неизвършването на специфични за конкретния вид договор действия от страна на физическо лице-нетърговец, когато другата страна по договора е търговец-професионалист в дадената сфера и същият не оказва съдействие на физическото лице? Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба „К. К.” ООД, чрез адв. А. Д. и адв. К. Д. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне на договор от 19.11.2010 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство с №, том, peг. №, дело № 381/2010 г., сключен между Х. И. П., С. И. П. и „К. К.” ООД за прехвърляне на 4/5 ид. ч. от недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], Столична община, на [улица], №, подробно описан в акта, по отношение частта, в която Х. И. П. е прехвърлил 2/5 ид. части от описания имот на „К. К.“ ООД. С обжалваното въззивно решение по в.гр.дело № 4364/2020 г. на СГС е отхвърлен предявения иск от Х. И. П. срещу „К. К.” ООД, [населено място] с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД. Съдът е приел, че развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред. Прието е, че съгласно императивното правило на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, само изправната страна може да иска разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна. Този общ принцип на облигационното право е свързан с общите положения и цели на договора и договорната отговорност - съхраняване на възможността за изпълнение и обезвреда, съобразена с интереса на изправния кредитор. Според съда последиците от неизпълнението биха могли да бъдат различни - изправният кредитор може да развали договора; може и да запази облигационната връзка, като поиска заплащане на компенсаторно обезщетение или престиране на друга вещ (даване вместо изпълнение). (в този смисъл и ТР № 1 от 02.07.2021 г. по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГТК на ВКС). Посочил е, че правила за разваляне на двустранните договори са приложими на общо основание и за разваляне на договора, с който се прехвърля права на собственост върху недвижим имот. Формиран е извод, че за да упражни правото да развали договора, ищецът - кредитор следва да установи, че е изправна страна по него и че ответникът - длъжник не е изпълнил или да няма готовност да изпълни задълженията, поети с договора. Съдът е приел, че във всички случаи, за да упражни правото на разваляне, кредиторът следва да е изпълнил насрещното си задължение, да е готов да изпълни и да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие на длъжника за реализиране на престацията. Прието е, че правото да се развали договорът отпада ако неизпълнението на длъжника е в резултат на забава на кредитора, на неоказано съдействие от негова страна, или забава на трети лица. Посочено е, че с доклада по чл. 146 ГПК, въз основа на волеизявленията на страните по делото, СРС е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: валидно правоотношение между ищеца, С. И. П. и ответното дружество „К. К.“ ООД по договор от 19.11.2010 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство с №, том, per. №, дело № 381/2010 г., по силата на който ищецът и С. П. са се задължили да прехвърлят 4/5 ид. ч. от процесния недвижим имот, срещу което ответникът се е задължил да проектира, построи и предаде в завършен вид в обезщетение на прехвърлителите следните самостоятелни обекти от предвидената за построяване сграда: на ищеца - магазин, находящ се на партерния етаж на сградата с площ от около кв. м., апартамент, находящ се на четвърти жилищен етаж с площ от около кв. м. и подземно паркомясто по негов избор с площ от около кв. м., находящо се в сутерена на сградата; на С. П. - магазин, находящ се на партерния етаж на сградата с площ от около кв. м., апартамент, находящ се на първи жилищен етаж с площ от около кв. м. апартамент, находящ се на втори жилищен етаж, с площ от около кв. м. и подземно паркомясто по негов избор, находящо се в сутерена на сградата, както и обстоятелството, че ищецът е собственик на 2/5 ид. ч. от процесния недвижим имот. Изведен е извод, че обсъждането на доказателствата, касаещи правото на собственост от ищеца е безпредметно, доколкото правата му върху имота не са спорни. Във връзка с доводите на ответника, че няма данни прехвърлената част от имота да му е предадена, въззивният съд е констатирал, че според т. 2 от договора, обективиран в нотариален акт №, том, peг. №, дело № 381 от 19.11.2010 г. владението на имота е предадено на ответното дружество още преди сключване на договора, че е обоснован извода на СРС, че ищецът е изпълнил задълженията поети с договора. По повод основното поддържано в жалбата възражение, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си да проектира, построи и предаде в завършен вид в обезщетение на ищеца уговорените според договора самостоятелни обекти от предвидената за построяване сграда, посочени по - горе, поради което изпълнението е станало безпредметно (безполезно) за ищеца и той няма интерес от него, в допълнение към изложеното от СРС и във връзка с доводите на страните, поддържани и във въззивното производство, въззивният съд е приел следното: Прието е, че в практиката на съдилищата последователно се приема, че кредиторът не може да упражни правото да развали договора в случаите, в които длъжникът не отговаря за неизпълнението поради това, че то е причинено от кредиторовата забава. Прието е още, че такава забава по вина на кредитора ще е налице във всички случаи, в които кредитора не окаже съдействие, необходимо за изпълнение задължението на длъжника, след като последният е предложил изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД, в този случай, ако длъжникът е в забава, той се освобождава от последиците й. ( решение № 203 от 30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г., ТК, ІІ Т. О. на ВКС). Съдът е приел, че в случая изпълнението на задълженията на ответника „К. К.“ ООД да проектира, построи и предаде в завършен вид в обезщетение на прехвърлителите по сделката индивидуализираните в договора самостоятелни обекти от предвидената за построяване сграда, не е скрепено в договора с конкретен срок за изпълнение. Изведен е извод, че в общата хипотеза на разваляне на договора, преди да пристъпи към едностранно разваляне на договора, кредиторът следва да предостави на насрещната страна подходящ срок за изпълнение с оглед вида на задължението, с предупреждение, че след изтичането на срока договорът ще се счита за развален. Позовал се е на константната съдебна практика на ВКС, обективирана в: решение № 51 от 10.09.2010 г. по т. д. № 32/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 29 от 13.04.2011 г. по т. д. № 396/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 203 от 30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 100 от 03.07.2012 г. по т. д. № 307/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; решение № 196 от 11.04.2012 г. по т. д. № 994/2010 г., ТК, ІІ Т.О. на ВКС; решение № 51 от 28.07.2015 г. по т. д. № 279/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която „когато се твърди разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД - поради безполезност на изпълнението, безполезността трябва да е настъпила в резултат на виновна забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора в тежест на кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника“. Посочено е възприетото становище от ВКС, че продължителността на забавата сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало безполезно. Отпадането на интереса от изпълнението, в резултат на забавата, следва да се обоснове и докаже от кредитора. Приел е, че при преценка наличието на неизпълнение на договорните задължения от ответника СРС е съобразил писмените и гласни доказателства, и по - конкретно показанията на свидетеля А. Г. М., които въззивният съд е намерил за обективни и съответни на писмените доказателства. От тях е прието за установено, че с договора за проектиране от 07.02.2011 г. ответното дружество възложило на „Т.“ Е., представлявано от свидетеля А. М., в качеството му на проектант, да изготви технически, инвестиционен проект във връзка с изграждането на сградата в процесния имот във всичките му части - от архитектурна част до паркоустройство - чл. 1 от договора. Посочено е, че свидетелят М. подробно описва отделните моменти от дейностите по проектиране, подаване на документи пред надлежните органи за издаване на визи за проектиране. Прието е за установено, че едва през 2016 г. ищецът е предоставил на изпълнителя пълномощно във връзка с необходимостта от съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти за сградата. Свидетелят М. е посочил, че инвестиционният проект е бил одобрен окончателно едва в началото на 2018 г., което обстоятелство е прието за установено и от самите инвестиционни проекти, приети пред СРС. Въззивният съд е приел за установено, че преди завеждане на исковата молба (на 12.07.2018 г.) е бил определен час за изповядване на договора за учредяване право на строеж между всички съсобственици на имота, един от които е ищеца. Посочено е, че не се твърди, нито се установява ищецът да е изпълнил задължението си да учреди право на строеж за останалата част от имота в полза на дружеството - строител, което безспорно е необходимо за започване на строителството. Посочил е, че в тази връзка, в отговора на исковата молба, ответното дружество е отправило предложение до ищеца да изпълни задълженията по процесния договор в срок от 36 месеца, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, считано от датата на взаимно учредяване на право на строеж между всички съсобственици, съгласно съществуващия одобрен проект от 29.03.2018 г. В заключение от изложеното въззивният съд е приел, че ищецът, като съсобственик на имота заедно с друго лице, не е оказал необходимото съдействие на ответното дружество за изпълнение на задълженията, поети с процесния договор. Поради неоказване на дължимото съдействие за изпълнение на задълженията на ответника, съдът е приел за основателно възражението на ответника за настъпила кредиторова забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД. При наличие на такава забава, длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава, съответно - кредиторът не може да упражни правото да развали договора поради това. Въззивният съд е преценил за съобразени с процесуалния закон и изводите на СРС, че остават недоказани твърденията на ищеца за безполезност на изпълнението или за отпадане на интереса му от договора в резултат от виновната забава на длъжника. Прието е, че не е установено бездействие на ответника продължило дълъг период от време, тъй като според приетите пред СРС доказателства ответникът е възложил изготвянето на инвестиционни проекти и снабдяването с необходимите документи за извършване на строежа веднага след сключване на процесния договор (на 07.02.2011 г.) на третото за спора лице - „Т.“ Е.. Приел е, че в производството е установено, че продължителността на изпълнението не може да се вмени във вина на ответното дружество, че и само по себе си не е достатъчно основание да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало безполезно. Съдът е приел, че не представлява индиция за безполезност и възрастта на ищеца, на която се позовава пред въззивният съд. Посочено е, че процесният договор за прехвърляне на право на собственост срещу строителство не е сключен с оглед личността на ищеца. Съдът е посочил, че неоснователно ищецът твърди, че е упражнил правото да развали предварителния договор от 20.05.2009 г., въз основа на който е сключен процесният окончателен договор от 19.11.2010 г., с нотариална покана до ответното дружество. Прието е, че изявлението за разваляне не може да породи желаното от ищеца правно действие, доколкото въз основа на предварителния договор вече е бил сключен окончателен такъв, с процесния нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство с №, том, peг. №, дело № 381/2010 г. След сключване на окончателния договор, предварителният договор е изпълнил своето предназначение. С оглед изложеното е прието, че обосновано СРС е направил извод, че в производството не се установява осъществяване на предпоставките за разваляне на договора за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство с №, том, peг. №, дело № 381/2010 г. Формиран е извод, че предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен с атакуваното решение. Поради отхвърлянето на иска, съдът не е разгледал направеното от ответника възражение за погасяването по давност на правото да се иска разваляне - по чл. 87, ал. 5 ЗЗД. За пълнота и във връзка със становището на ответника във въззивното производство е посочено, че ако задължението е без срок за изпълнение, както в случая, кредиторът може да иска изпълнението му след покана. Позовал се е на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, според който ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Прието е, че в случая то е възникнало при подписване на нотариалния акт – 19.11.2010 г., т. е. правото да се иска разваляне на договора е погасено по давност на 19.11.2015 г. - много преди подаване на исковата молба на 16.08.2018 г., като според съда няма данни давността да е била прекъсната. Изведен е извод, че дори да са били реализирани предпоставките по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора по съдебен ред, правото на ищеца да иска разваляне е погасено по давност към момента на завеждане на исковата молба. Доколкото решаващите изводи на СГС съвпадат с тези на първоинстанционния съд е прието, че решението е законосъобразно постановено и следва да се потвърди, включително по отношение на присъдените разноски в тежест на ищеца. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по първия въпрос от изложението. Въпросът не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. п от.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Така формулиран първият въпрос не е свързан с правните изводи на въззивния съд в настоящия случай. Следователно въпросът не е правен. Неустановяване на общото основание е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по поставения въпрос, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. За яснота на изложението съдът посочва, че дори и да се приеме, че въпросът е правен цитираното от жалбоподателя решение № 180/10.08.2015 г. по гр.дело № 3837/2014 г. на ВКС, IV г.о. не дава разрешение на същия въпрос. С решението съдебният състав се е произнесъл по правния въпрос: относно дължимата грижа на добрия търговец, който купува недвижим имот с цел да го препродаде скоро след това с печалба. Прието е, че грижата на добрия търговец (чл. 302 от Търговския закон) е тази, която добрият, почтеният и опитен търговец, в съответствие с естеството на дейността в даден бранш и условията на извършването й, обикновено проявява при изпълнението на задълженията си и включва определена степен на старание, внимание, напрежение на волята, както и знания, умения, определен интелектуален и физически потенциал. Касае се за абстрактен модел - изхожда се не от субективните качества и умения на конкретния търговец, а от онези умения и качества, ниво на познание и професионализъм, които поначало един добър търговец от същия бранш, при същите условия, би положил. Изискванията към добрия търговец са завишени в сравнение с тези към добрия стопанин по ЗЗД, именно защото търговецът е професионалист и се очаква да има повече знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността по занятие, той работи срещу печалба и на свой риск. Той носи отговорността при по-строги условия отколкото нетърговеца. Законът е по-строг към него, отколкото към другите длъжници. Тази грижа трябва да се полага, когато лицето притежава търговско качество по отношение на всяка сделка, както и при всички абсолютни търговски сделки, без значение дали притежава търговско качество. Критерият е обективен, като абстрактното понятие се запълва с конкретно съдържание, при отчитане обичаите в практика, добрите нрави и справедливостта. С решението не е даден отговор на въпроса грижата на добрия търговец по смисъла на чл.302 ТЗ да включва грижата на търговеца професионалист при договор с физическо лице-нетърговец да проявява проактивност, старание и внимание спрямо физическото лице, като му съдейства и го подпомага в изпълнение на специфичните с оглед конкретния вид договор задължения, от изпълнението на които зависи изпълнението на задължението на страната-търговец. Следователно соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК не се установява. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие със задължителната и константна практика на ВС и ВКС, според която правото да развали договора принадлежи на изправната страна. В подкрепа на доводите за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС жалбоподателят е цитирал решение № 140/19.05.2006 г. по т.дело № 693/2005 г. на ВКС, II т.о.,постановено по реда на ГПК/отм./. В обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК се включват решенията на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, но не и постановените решения по реда на ГПК/отм./. С оглед на това съдът приема, че не е установено соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК-противоречие с практиката на ВКС по втория правен въпрос от изложението. С оглед разрешението на правния въпрос от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Освен това произнасянето по този въпрос не би могло да съдържа и нова, различна аргументация която би имала значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, доколкото разпоредбата на чл.87,ал.1 ЗЗД предполага конкретна преценка коя е изправната страна за всеки отделен случай. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението. Жалбоподателят е обосновал допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС с решение № 653/08.07.2002 г. по гр.дело № 295/2002 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./. Решенията на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Такава практика са само решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Жалбоподателят е цитирал и решение № 239/03.07.2014 г. по гр.дело № 1019/2014 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. С това решение съставът на ВКС се е произнесъл по правния въпрос: погасява ли се по давност иска за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако неизпълнението продължава и към момента на завеждане на исковата молба. Прието е, че задължението на приобретателя по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е за продължително изпълнение. Той дължи всички необходими за нормалното съществуване на прехвърлителя грижи и цялата необходима му издръжка (независимо дали последният има собствени доходи) постоянно. Задължението трябва да се изпълнява всеки ден, тъй като нуждата на кредитора както от грижи, така и от средства за издръжка, е ежедневна. Правото за разваляне на договора възниква при виновно неизпълнение от страна на длъжника – чл.87 ал.1 ЗЗД. Преди длъжникът да е в неизпълнение, право да се развали договора не възниква, а не може да се приеме, че е допустимо да тече давност по отношение на право, което не е породено. Давността е институт, който урежда отношенията при бездействие на титуляра на едно субективно право да го упражни в определен срок, а такова бездействие очевидно не може да е налице, преди самото право да възникне. Поради това давността по чл.87 ал.5 ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи правото за разваляне, от момента на осъществяването му, и не се счита изтекла ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за разваляне. Даденото разрешение на правния въпрос е неприложимо, тъй като касае хипотеза, различна от настоящата. Освен това с въззивното решение съдът е формирал решаващ извод за неоснователност на исковата претенция и поради това е прието, че основателно първоинстанционния съд не е разгледал направеното от ответника възражение за погасяване по давност на правото да се иска разваляне по чл.87,ал.5 ГПК. – т.е. решаващи правни изводи по същество на въведеното възражение за погасяване по давност на исковата претенция няма. Във връзка с възражението на ответника за яснота съдът е посочил и евентуални съображения, че ако задължението е без срок за изпълнение, какъвто е случая кредиторът може да иска изпълнението му след покана. Позовал се е на чл.114,ал.2 ЗЗД, според който ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Прието е, че в случая то е възникнало при подписване на нотариалния акт – 19.11.2010 г. и правото да се иска разваляне на договора е погасено по давност на 19.11.20915 г. преди подаване на исковата молба на 16.08.2018 г., при липса на данни давността да е прекъсната. Формиран е извод, че дори и да биха се реализирали предпоставките по чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договора по съдебен ред правото на ищеца да иска разваляне е погасено по давност към момента на подаване на исковата молба. Посочените съображения от въззивния съд не могат да обосноват общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, при изведен решаващ основен правен извод за неоснователност на исковата претенция по чл.87,ал.3 ЗЗД. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. Въпросът е формулиран общо и бланкетно, и не е свързан с конкретните решаващи правни изводи на въззивния съд по съществото на спора. Следователно този въпрос не отговаря на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по петия въпрос от изложението. Същият няма характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – не е включен в предмета на спора, не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, изразена в обжалваното решение. Следователно петият въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. За яснота съдът отбелязва, че жалбоподателят не е обосновал това допълнително основание – не е посочил в какво се изразява значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. С оглед на изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по петия въпрос от изложението. В заключение не са установени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя Х. И. П., както и основанието по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК – очевидна неправилност. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. за един адвокат. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение