Определение № 304 от 04.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4665/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г. като процесуален представител на [фирма] П. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 15.V.2013г. по в.гр.д. № 40/2013г. Ответницата по касационната жалба П. Г. Д. в качеството й на [фирма] [населено място], област Плевенска, в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С решението си от 15.V.2013г. ПОС е отменил решението на Плевенския РС от 05.ХІ.2012г. по гр.д. № 7248/2011г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил на основание чл.59 ЗЗД [фирма] да заплати на дружеството-касатор на основание чл.59 ЗЗД: 1993.24лв., с която едноличният търговец се обогатил неоснователно, представляваща приход от добито количество пшеница, реколта 2011г., от 53.470 дка ниви в землището на [населено място]; 1081.58лв., представляващи приход от добито количество слънчоглед, реколта 2011г., от 32.780 дка ниви в същото землище, като за разликата до 5229лв. искът е отхвърлен; 2493.12лв., представляващи приход от добито количество рапица, реколта 2011г., от 80.247 дка ниви в същото землище, като за разликата до 15 924лв. искът е отхвърлен; 1299.48лв., представляващи приход от добито количество царевица, реколта 2011г., от 28.191 дка ниви в същото землище, като искът за разликата до 5447лв. е отхвърлен. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дружеството е земеделски производител, ползвател на процесните земеделски земи в землището на [населено място] през стопанската 2010/2011г. по договори за наем, декларирани в ОСЗ Д.Д. по реда на чл.70 ал.2 ЗСПЗЗ; безспорно установено е, че ответницата – едноличен търговец е обработвала неправомерно тези земи през посочената стопанска година и е реализирала реколта и приходи от това, като се е обогатила неоснователно за сметка на дружеството в присъдените размери, представляващи реалната полза – имуществената облага, от която ищецът е бил лишен /чистата печалба/, като съотношение между действителните разходи за агротехническите мероприятия за добив на декар и себестойността на добитата продукция от процесните площи по видове земеделски култури. В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса за дължимостта и начина на определяне на обезщетението в случаите, когато собственикът неправомерно е лишен от възможността да ползва имот. При изчисляване размера на обедняването определящо следвало да бъде остойностяването на ползата, която имотът в съответния си вид, през процесния период е могъл да носи /това е реалната полза, от която ищецът е бил лишен/, в случая това била средната пазарна цена на добитата през периода съответна продукция. Сочат се едно решение на състав на ВКС и едно решение на П..ОС. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда, в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай по единствения поставен от касатора правен въпрос с представената съдебна практика, обективирана в решение на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 532/2010г. /с решението на П..ОС по гр.д. № 564/2012г. няма произнасяне по посочения въпрос/, не се обосновава произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, произнасянето е в пълно съответствие с даденото в посоченото решение разрешение, че пропуснатата полза, изразяваща се в реализираната от друго лице имуществена облага, следва да бъде присъдена на собственика на вещта. В имуществената облага, обаче, не се включват направените разходи, без каквито тя не би могла да бъде осъществена. Не означава друго приетото в мотивите на решението по гр.д. № 532/2010г. на ВКС, че „при изчисляване размера на обедняването определящо следва да е остойностяването на ползата /или облагата/, която имотът е могъл да носи /което е реалната полза/, в случая това е средната пазарна цена на добития слънчоглед”. По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,