Определение № 434 от 04.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 732/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. - [населено място] против решение от 21.02.2011г. по гр.д. №9246/2010 г. на Софийски градски съд. Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез процесуалния си представител е заявил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въпросът-” За възстановяване на суми, получени без правно основание от изпълнители на извънболнична медицинска помощ е съществен”. Посочено е кратко, че въззивният съд се произнесъл по този въпрос в противоречие с константната практика на Върховния административен съд и „ при неточно прилагане на закона – чл.79, ал.1 ЗЗД”. След това, страната е развила подробно своята защитна теза по иска и е направила извод, че в същия смисъл били решения на ВАС – изброени и приложени. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Дори и да се приеме за релевантен общо поставения от него въпрос, въпреки че очертава единствено предмета на спор и не е свързан с конкретните решаващи изводи на въззивния съд, то налице би било само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. За да е установено основание, свързано с хипотезата на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК/ изведено от лаконичното посочване на касатора на този текст/, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването му, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове - арг. т.3 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.С оглед така очертаната дефинитивност на основанието страната не е сочила каквито и да било доводи определящи наличието му, тъй като цитираната и приложена практика по административни спорове е ирелевантна, с оглед именно разрешенията дадени с цитираното тълкувателно решение. Друга практика, относима към обсъжданото основание, страната не е посочила, нито е обосновала такова противоречие/ чрез цитиране напр. на актове на ВКС респ. ВС/, поради което не може и валидно да обоснове извод за установеност на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, са оплакванията за неправилност на акта в контекста на становището на страната по спора тъй като те се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат след като решението бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед така депозираното изложение / част от касационната жалба/ страната не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, поради което решението не следва да се допусне до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение