Определение № 119 от 16.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 515/2015 г.

Постъпила е молба от Е. Е. Ш. и Е. С. Ш. за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение № 2083 от 03.12.2014г. по гр.д.№ 1918/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени предявените от Ю. Е. Р. и А. Д. Р. против тях искове по чл. 108 и по чл. 109 ЗС, като е признато за установено, че ищците са собственици на 19 кв.м. реална част от УПИ VІ-за хотел в кв. 36 по регулационния план на гр Л. с площ на целия имот 1308 кв.м. осъдени са да предадат владението на тази площ и да премахнат построения върху нея гараж. С молба от 13.03.2015г. молителите са внесли определеното с разпореждане № 90 от 27.02.2015г. обезпечение в размер на 6801 лв. По специалната сметка на ВКС за това и представят квитанцията по делото. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени молбата и данните по делото, намира следното: Обжалвано е от молителите въззивно осъдително решение по искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС. Внесено е определеното от съда обезпечение, определено, съгласно чл. 282, ал.2 т.2 ГПК във вр. с чл. 69, а.1 т.2 ГПК и ТР № 8/31.10.2012г. на ОСГК на ВКС в размер на цената на иска, която е разна на данъчната оценка на имота. Исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС са оценяеми и предмет на защита е правото на собственост върху целия имот, който ищецът защитава, предявявайки тези искове, а не само спорната реална част. Със същото разпореждане, съдът прецени като неоснователно възражението на Ю. Е. Р. и А. Д. Р. за недопустимост на молбата за спиране поради недопустимост на подадената касационна жалба на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Предвид изложеното, и тъй като е внесено определеното обезпечение, следва да се допусне спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение