Определение № 2676 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2127/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. С. К. срещу определение №3318 от 05.08.2024 г. по в.ч.гр.д.№1327/2024 г. на ОС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №5754 от 20.05.2024 г. по гр.д.№2942/2024 г. на РС Варна в частта, с която е оставено без уважение искането на Н. С. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса и за сума в размер на 500 лв. от общо дължимата държавна такса в размер на 1000 лв., както и за освобождаване плащането на разноски в производството. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: Ежемесечните разходи за лекарства могат ли да се квалифицират като „други обстоятелства“ по смисъла на чл.83, ал.2, т.7 ГПК, които да дадат основание на съда да освободи ищеца от заплащане на такси и разноски“. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е установил според декларираните данни по делото, че молителката реализира месечен доход от пенсия в размер на 1300 лв. и годишен доход в размер на 1000 лв. от рента, като същата сочи че има разходи от 70 лв. месечно за закупуване на лекарства и че притежава 20 000 кв.м. земеделска земя. При тези данни е достигнал до извод, че ищцата, разполага с достатъчно средства за заплащане на остатъка от дължимата ДТ в размер на 500 лв. и на разноски по делото. Посочил е, че доходите на молителката надхвърлят с около една трета, размера на минималната работна заплата, като наторен факт е, че пенсиите се увеличават периодично и така догонват поскъпването в резултат от инфлационните процеси. Взел е предвид и намаляването до 5.7% на средногодишната инфлация за периода май 2023 г. - април 2024 г., спрямо периода май 2022 г. - април 2023 г. Относно доводите на жалбоподателката за направата на извънредни разходи за лечение е изложил съображения, че освен че се излагат едва с частната жалба и не са намерили отражение в декларацията за имуществено състояние, не са и подкрепени с доказателства. Наред с горното е изразил становище, че според събраните доказателства за правата на собственост на ищцата върху недвижими имоти, същата притежава земеделска земя /чиито обем всъщност е повече от декларираните 20 дка./, от която земя молителката реализира регулярни доходи и която може да бъде обременена с тежести, с цел получаване на извънреден краткосрочен паричен ресурс. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Поставеният от частния касатор въпрос се свеждат до въпроса - за извършваната от съда преценка по чл.83, ал.2 ГПК за наличие на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски /общо материално състояние на молителя и на останалите относими обстоятелства/. По отношение на този въпрос, макар и обусловил решаващата воля на въззивния съд, не се установява бланкетно поддържаното от частния касатор селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съобразно константната практика на ВКС по молбата по чл.83, ал.2 от ГПК съдът следва да съпостави размерът на дължимата държавна такса с общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства, като съдът не следва да подхожда формално при преценката за освобождаване от държавна такса и разноски, извършвана на основание примерно изброени критерии: доходи, имуществено състояние, установено с декларация /преценката на което не може да се основава на предположения за възможността за реализиране на доход/, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, разходи и др. Тази преценката е винаги конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя, като от задължението за внасяне на такси и разноски се освобождават само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Когато с оглед декларираните имущество, семейно положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възраст и всички други обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, се установи, че лицето притежава доходи и имущество, което може да бъде осребрено или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че това лице няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса. В процесния случай въззивният съд се е съобразил изцяло с цитираната практика, като отговаряйки на всички доводи на жалбоподателя е приел, че съвкупната преценка на установените по делото данни, води до извод, че молителят разполага с достатъчно имущество, което да му позволи да отдели необходимите средства за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща половината от дължимата държавна такса и който размер не е изключително висок. Т.е. изводът за имущественото състояние е направен въз основа на установените по делото, въз основа на събраните доказателства /очевидно счетени за достатъчни за установяване на имуществото на молителя и за възможността последния да реализира достатъчен за заплащане на дължимите по делото държавна такса и разноски, доход/, данни. С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. В този смисъл касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,