Определение № 477 от 15.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3454/2018 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца К. Т. И. срещу определение № 1632/25.05.2018 г., постановено по възз. частно гр. дело № 1454/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 148/23.02.2018 г. по гр. дело № 431/2017 г. на Врачанския окръжен съд (ВОС), с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело и делото е изпратено по подсъдност на Административния съд в [населено място] (АСВ). Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че правилно първата и въззивната инстанция са приели, че предявеният от него иск срещу Агенцията за държавна финансова инспекция за заплащане на обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт за начет, е иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което е и в съответствие с тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на ОС на ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС. Жалбоподателят изтъква, обаче, че с определение от 2013 г. на АСВ, потвърдено с определение от 2013 г. на ВАС, е прекратено като недопустимо производството по същия иск пред административния съд. С оглед на това жалбоподателят счита, че макар тези влезли в сила определения да са постановени преди посоченото тълкувателно постановление, са налице различни определения относно подсъдността на административния и на гражданския съд, всяко от които прегражда пътя му на защита. Поради това моли настоящата инстанция да отмени обжалваното въззивно определение на САС и да върне делото за разглеждане на ВОС. В изложението към частната касационна жалба от страна на жалбоподателя не е формулиран правен въпрос, съставляващ общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Вместо това е преповторено изложеното в самата жалба. Предвид това и съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Не е налице такова основание и поради това, че обжалваното въззивно определение е изцяло съобразено с приетото в тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на ОС на ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС. В тази връзка следва да се отбележи, че това тълкувателно постановление е задължително и за администативния съд, но дори последният да приеме, че искът му е неподсъден, то пътят за съдебна защита на жалбоподателя не е преграден, тъй като този спор за подсъдност ще бъде разрешен по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК от петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение