Определение № 2821 от 07.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5436/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/ и на М. Д. Б. срещу решение № 884 от 28.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2508 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, седми състав.

Комисията обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 7219 от 16.11.2018 г., постановено по гр.д. 1000/2014 г. по описа на Софийски градски съд, и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Комисията против К. П. Б. иск по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност или на паричната му равностойност. Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност, както и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1.Допустимо ли е за формиране на основателно предположение, че дадено имущество е придобито от престъпна дейност и назад във времето – преди извършване на престъпното деяние по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, но в срока от чл.11 от ЗОПДИППД /отм./, когато такава е установена по делото и осъществява състав на престъпление, попадащо в приложното поле на закона?

2.Относимо ли е за формиране на основателно предположение, че дадено имущество е придобито от престъпна дейност обстоятелство, че лицето е осъждано и за друго престъпление от НК, попадащо в обхвата на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, което е различно от престъплението, въз основа на което са образувани проверката и производството по същия закон?

3.Следва ли съдът при обсъждане на въпросите относно не/наличието на основателно предположение, че придобиването на имуществото е свързано с престъпната дейност на лицето, да съобрази и друга негова престъпна дейност, за която същият е осъден с влязъл в сила съдебен акт, независимо че е реабилитиран?

4.Следва ли съдът при обсъждане на въпросите относно установяване на връзката между придобиването на имуществото и престъпната дейност на лицето да съобрази осъждането му за извършено престъпление, което попада в обхвата на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, което не е било повод за образуване на проверката и производството по същия закон?

5.Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани в хода на производството доказателства относно спорните факти по делото, или е достатъчно да обсъди само онези, които кредитира като релевантни за производството?

Поддържа, че въззивният съд е разрешил поставените въпроси в противоречие с решение № 50221 от 08.02.2023 г. по гр.д. № 4789/2021 г. на III ГО, решение № 230 от 21.01.2019 г. по гр.д. № 4371/2017 г. на IV ГО, решение № 183 от 12.01.2021 г. по гр.д. № 3387/2017 г. на III ГО, решение № 287 от 16.10.2015 г. по гр.д. № 2832/2015 г. на IV ГО, решение № 237 от 22.02.2017 г. по гр.д. № 5459/2015 г. на IV ГО, решение № 671 от 09.11.2010 г. по гр.д. № 875/2010 г. на IV ГО, решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на I ГО, решение № 248 от 16.11.2015 г. по гр.д. № 1271/2015 г. на III ГО, решение № 145 от 07.01.2019 г. по гр.д. № 811/2018 г. на II ГО.

Oтветниците по касационната жалба на Комисията К. П. Б., „Ватра – Хоум 2“ ЕООД и М. Д. Б. застъпват становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.

М. Д. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 7219 от 16.11.2018 г., постановено по гр.д. 1000/2014 г. по описа на Софийски градски съд за отнемане в полза на държавата на постъпили парични средства по посочени картова сметка и разплащателни сметки с титуляр М. Б., както и на леки автомобили „Форд Мондео“ и „Мерцедес Ц 250 ТД“. Излага съображения за неправилност на решението, като моли да бъде допуснато касационно обжалване по следния въпрос:

След като в производството по ЗОПДИППД /отм./ проверяваното и свързаното лице, са задължителни необходими другари, то следва ли въззивният съд да се произнесе служебно и по отношение на имуществото на свързаното лице /независимо че това лице не е обжалвало първоинстанционното решение/, след като предпоставките за отнемане на имущество в полза на Българската държава по отношение на проверяваното лице не са установени в процеса? В тази връзка при наличие на такава хипотеза следва ли съдът да постанови решение, което да бъде еднакво спрямо всички ответници по делото и за цялото имущество, предмет на проверката, за което съдът е сезиран от Комисията?

Ответникът по тази касационна жалба КПКОНПИ счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество е предявила иск по чл. 28 ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на държавата от ответниците К. П. Б., „Ватра – Хоум2“ ЕООД и М. Д. Б. в полза на държавата на имущество на обща стойност 151 181 лева.

С влязло в сила на 27.02.2013 г. споразумение по нохд № 047/2013 г. на Софийския военен съд, Б. се е признал за виновен в това, че: 1. oт м. декември 2009 г. до 04.06.2010 г. участвал в ОПГ, създадена с цел да върши престъпления по чл.244, ал.1, пр.1, 2, 3, вр. 243, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК и по чл.244, ал.2, т.2, вр. чл. 243, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК - престъпление по чл.321, ал.3, пр.3, т.2, вр. ал.2, вр.1 от НК; 2. че на 04.06.2010 г. придобил от С. И. И. 10 подправени платежни инструменти (неистински банкови карти) с номера на десет сметки от различни банки, като знаел, че са подправени и на 04.06.2000 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с подбудителя и помагача С. И. И. и с помагача И. М. Ц., четиридесет и един пъти си служил с подправени платежни инструменти (неистински банкови карти) като знаел, че са подправени, като 15 пъти направил опит да изтегли и 26 пъти изтеглил различни суми пари от АТМ (банкомати) общо в размер на 11 570 лева – престъпление по чл.244, ал.1, пр.2 и 3, вр. чл.243, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК; 3. че на 04.06.2010 г. в [населено място] държал у себе си подправени платежни инструменти (неистински банкови карти) – общо 10 броя с различни номера на банкови сметки, като знаел, че са подправени – престъпление по чл.244, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.243, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК. Въз основа на свидетелство за съдимост е установено предходно осъждане на Б. с влязла в сила на 19.01.1999 г. присъда по нохд № 2733/1998 г. по описа на Софийския районен съд за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.54 от НК, реабилитиран по чл.86, ал.1, т.1 от НК.

К. Б. и М. Б. са сключили граждански брак на 02.12.2000 г., който е прекратен с влязло в сила решение на 25.03.2010 г. Б. е едноличен собственик на капитала на третия ответник – „Ватра – Хоум2“ ЕООД.

Комисията е започнала проверка на имуществото на ответниците, която обхваща периода от 31.08.1997 г. до 31.12.2012 г., а за М. Б. от 02.12.2000 г. до 31.12.2013 г. Установено е, че в проверявания период ответниците са придобили описаното в исковата молба движимо и недвижимо имущество, парични суми, както и разпореждането с част от леките автомобили и дворно място с полумасивна вила. Въз основа на съдебно-икономическа експертиза е установено, че получените доходи от Б. и съпругата му за проверявания период са на значителна стойност по смисъла на ЗОПДИППД/отм./, като определени в МРЗ са в размер на 924,45 МРЗ, а извършените разходи са в размер на 2045,13 МРЗ.

Районният съд е посочил, че възникването на материалното право на държавата по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ се обуславя от наличието на три кумулативни предпоставки: да е образувано наказателно производство против ответника или да е налице влязла в сила присъда за деяние от изброените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./; да е установено придобиването на имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР от същия закон (над 60 000 лева); придобиването на имуществото да е пряко или косвено свързано с престъпната дейност. Във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена или да може да се направи обосновано предположение за съществуването й. Съдът е приел за установено от събраните доказателства наличието на две от предпоставките от фактическия състав - ответникът е признат за виновен и е осъден за престъпления, попадащи в предметния обхват на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД /отм./ и за проверявания период той и съпругата му са придобили имущество на значителна стойност по смисъла на ЗОПДИППД. Що се касае до причинната връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, съдът е посочил, че тя се предполага, доколкото в хода на производството по делото не е установен законен източник на доходи, които да обосновават икономическата възможност за придобиване на имуществото. Ето защо е приел, че са налице всички предпоставки за отнемане в полза на държавата на описаните в искането на Комисията имоти и е уважил предявените искове, както следва:

1) за отнемане в полза на държавата от К. Б.:

• левовата равностойност на притежавания от Б. дялов капитал в "Ватра-Хоум 2" ЕООД, с номинална стойност към настоящия момент в размер на 5 000 лв.;

• възстановената допълнителна парична вноска на Б. за дейността на "Ватра-Хоум 2" ЕООД в размер на 6 000 лв.;

• лек автомобил "Порше 924", рег. [рег.номер на МПС], собственост на Б.;

• постъпили парични средства по разплащателна сметка в лева при „Про Кредит Банк – България“ АД, с титуляр К. Б., общо в размер на 5 040 лв.;

• постъпили парични средства по спестовна сметка в лева при "Централна кооперативна банка" АД, с титуляр К. Б., общо в размер на 28 595 лв.;

• постъпили парични средства по разплащателна сметка в лева при "Банка ДСК" АД, с титуляр К. Б., общо вразмер на 1 348 лв.;

• постъпили парични средства по спестовен влог в лева при "Банка ДСК" АД, с титуляр К. Б., общо в размер на 2,04 лв.;

• постъпили парични средства по спестовен влог в при "Банка ДСК" АД, с титуляр К. Б., общо в размер на 1 000 лв.;

• постъпили парични средства по спестовен влог в лева при "Банка ДСК" АД, с титуляр К. Б., общо в размер на 7 730 лв.;

2) за отнемане в полза на държавата от К. Б. и М. Б.:

• недвижим имот - ј идеална част от нива, находяща се в землището на М., София град, район Сердика, местност "Герена", с площ 1 200 /хиляда и двеста/ кв.м., начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, съставляваща имот № 006044, по картата на землището на М., ЕКАТТЕ 99117, общ. Столична, район Сердика при граници и съседи: нива № 006045, нива № 006046, нива № 006105, нива № 000040, полски път на община Столична;

• лек автомобил "Нисан Примера", рег. [рег.номер на МПС];

• лек автомобил "Алфа Р. 159", рег. [рег.номер на МПС];

• сумата от 1 600 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата (21.11.2006 г.) на лек автомобил "Фолсфаген голф ", рег. [рег.номер на МПС], собственост на К. Б.;

• сумата от 22 300 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата (27.04.2009 г.) на лек автомобил "Опел Астра", рег. [рег.номер на МПС], собственост на К. Б.;

3) за отнемане в полза на държавата от М. Б.:

• постъпили парични средства по картова сметка в лева при "УниКредит БулБанк" АД, с титуляр М. Б., общо в размер на 5 лв.;

• постъпили парични средства по разплащателна сметка в лева при "УниКредит БулБанк" АД, с титуляр М. Б., общо в размер на 450 лв.;

• постъпили парични средства по разплащателна сметка в лева при "Райфайзенбанк - България" ЕАД, с титуляр М. Б., общо в размер на 16 лв.;

• постъпили парични средства по разплащателна сметка в лева при "ПроКредит Банк - България" АД, с титуляр М. Б., общо в размер на 9 493, 21 лв.;

• постъпили парични средства по разплащателна сметка в лева при "Банка ДСК" АД, с титуляр М. Б., общо в размер на 15 200 лв.;

• постъпили парични средства по разплащателна сметка в лева при "Юро Банк и Еф Джи - България" АД, с титуляр М. Б., общо в размер на 210 лв.;

• постъпили парични средства по друга разплащателна сметка в лева при "Юро Банк и Еф Джи - България" АД, с титуляр М. Б., общо в размер на 1 105, 56 лв.

• лек автомобил " Форд Мондео", рег. [рег.номер на МПС];

• лек автомобил "Мерцедес Ц 250 ТД", рег. [рег.номер на МПС];

4) за отнемане в полза на държавата от „Ватра-Хоум2“ ЕООД:

• невъзстановена допълнителна парична вноска на едноличния собственик К. Б. в размер на 5000 лв.

При тази фактическа обстановка, въззивният съд, сезиран с въззивна жалба на К. Б. и „Ватра-Хоум2“ ЕООД, е приел от правна страна, че целият имуществен актив е придобит в период, който предхожда осъществената от Б. престъпна дейност, както и че в резултат от тези престъпления е реализирал неправомерен приход в общ размер 11570 лв. /много по-малък размер от стойността на процесния имуществен актив/, поради което не може да бъде направен извод за наличие на причинна връзка по смисъла на чл.3 от ЗОПДИППД и ТР № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС между престъпната дейност и реализираните приходи. Ето защо е отменил решението на районния съд в частите, с които са уважени исковете на Комисията против К. Б. и „Ватра-Хоум 2“ ЕООД и постановил друго за отхвърлянето им. Посочил е, че в останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.

По касационната жалба на Комисията.

В изложението си представителят на КПКОНПИ твърди, че решението в обжалваната част е очевидно неправилно, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, налице е противоречие с приложимия материален закон и мотивите са в явно несъотвествие с нормите на ЗОПДИППД/отм./ и с волята на законодателя. Такива евентуални пороци не се установяват от съдържанието на решението-няма превратно прилагане на правна норма противно на нейния смисъл, нито груби нарушения на основните принципи на гражданското съдопроизводство. Ето защо на това основание касационно обжалване по жалбата на КПКОНПИ не може да се допусне.

Тезата на касатора, изразена в поставените въпроси, е, че въззивният съд е следвало да достигне до обосновано предположение, че имуществото на ответниците е придобито от престъпна дейност. Противоречивата практика по прилагане на ЗОПДИППД/отм./ е преодоляна с ТР № 7 от 30.06.2014 г. по тълкувателно дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). В случая действително не е установен законен източник в придобиването на имущество, но както е посочил въззивният съд, това обстоятелство не е достатъчно да се докаже връзката между придобитото имущество и престъпната дейност. Според въззивния съд по делото няма нито едно доказателство, което да свързва придобития назад във времето имуществен актив с осъществената и санкционирана престъпна дейност. Комисията счита този извод на въззивния съд за погрешен, тъй като по делото е приета справка за съдимост/ стр.824 по описа на СГС том I/, според която ответникът е извършил на 28.01.1998 г. грабеж. Следва обаче да се вземе предвид, че в справката няма данни на каква стойност е отнетата с престъплението движима вещ. Затова, дори да се съобрази това доказателство за престъпление, от което не е известно дали е получена облага, както и сумата от 11 570 лв., придобита от престъплението по чл.244 от НК, заради което е образувано производството пред Комисията, заключението за доказана косвена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество би било изградено върху недостатъчни доказателства и би било необосновано и произволно. Във водещото решение по делото „Т. и други срещу България“/жалба №50705/11 и други, решение от 13 юли 2021 г.“, решение от 13 април 2023 г. по делото „К. и други срещу България“/жалба №28151/15 и две други/ Европейският съд по правата на човека е установил потенциални недостатъци в Закона от 2005 г./ЗОПДИППД/, които се състоят в последиците от съчетанието на широко зададеното приложно поле/от гледна точка на видове престъпления и период на проверка на приходите и разходите/ със затруднения за ответниците да удостоверят дохода си през този период, белязан от инфлация и икономически промени, и с презумпцията, че всяко имущество с неустановен „законен“ произход се счита за облага от престъпление. Макар тези недостатъци да не са достатъчни, за да се приеме, че всяко отнемане на имущество по Закона от 2005 г. е в противоречие с чл.1 от Протокол № 1, те със сигурност са вменили значително бреме върху ответниците в производството по отнемане на имущество и са могли да наклонят везните в полза на държавата. Следователно, в противовес и за да се гарантират правата на жалбоподателите, е било от определящо значение в решенията си националните съдилища да установят причинно-следствената връзка между имуществото, което е станало обект на отнемане и престъпната дейност, извършена от ответниците. Като прилага тези стандарти към конкретните дела, разгледани във водещото решение, Съдът установява, че е налице нарушение на чл.1 от Протокол № 1 в онези от тях, в които националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка, а са разпоредили отнемане на имуществото на основание на презумпцията в Закона от 2005 г. и на основание несъответствие между разходите на ответниците и техните „законни“ доходи през съответните периоди. По принцип националните съдилища могат да приемат, че ответниците са извършили други престъпления, които биха могли да генерират предполагаемите облаги и по такъв тип дела ЕСПЧ обикновено би възложил оценката на националните съдилища относно наличието на причинно-следствена връзка между престъпното поведение и активите, подлежащи на конфискация, освен когато такава оценка е произволна или явно неразумна. В случая доказателствата за косвена връзка са недостатъчни, оценката на националния съд въз основа на тези доказателства би била произволна и по този начин би се достигнало до нарушение на член 1 от Протокол № 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. С оглед настъпилата процесуална преклузия Комисията не би могла да ангажира допълнителни доказателства за установяване на връзката между престъпно поведение на ответника и придобитите активи, подлежащи на конфискация. Ето защо в крайна сметка, независимо от допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение/необсъждане на горецитираната справка за съдимост/ следва да се приеме, че в обжалваната от Комисията част решението на Софийския апелативен съд съответства на материалния закон/чл.1 от Протокол №1 на КЗПЧОС/, поради което в тази част касационно обжалване не следва да се допуска.

По касационната жалба на М. Д. Б.

В обжалваното решение Софийският апелативен съд е посочил, че М. Б. е конституирана като жалбоподател в хипотезата на чл.265, ал.2 от ГПК/служебно конституиране на необходим другар/. В диспозитива обаче не е отменил първоинстанционното решение и не е отхвърлил исковете срещу нея, а е приел, че в тази част решението е влязло в сила, позовавайки се на разпореждане от 25.03.2019 г. по гр. д. № 1000 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, I ГО, 9 състав. С това разпореждане е върната въззивната жалба на М. Д. Б. срещу решението на Софийския градски съд по делото. Следователно поставеният от касатора въпрос какви другари са съпрузите в производството по иска по чл.28 във връзка с чл.8 и чл.9 от ЗОПДИППД/отм./ и какво трябва да бъде решението спрямо тях е относим към изхода на спора в обжалваната от М. Б. част от решението на Софийския апелативен съд. По въпроса, който е от значение за точното прилагане на тези разпоредби, липсва формирана практика на ВКС, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,