Определение № 4318 от 02.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4105/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена от Държавен музикален и балетен център- С. частна жалба против определение № 6084 от 27.06.2022 г. по ч.гр.д.№ 5044 от 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Е въззивен състав, с което е потвърдено определение № 20010315 от 03.02.2022 г. по гр.д.№ 62569 от 2019 г. на Софийския районен съд, I г.о., 51 състав за отставяне без уважение искането на жалбоподателя да бъде конституиран като ответник по делото, образувано по искова молба на физически лица срещу Държавата. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допускане на касационното обжалване на определението се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие с посочена практика на ВКС /решение № 375 от 25.04.1998 г. по гр.д.№ 1581 от 1997 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 1343 от 01.08.2002 г. по гр.д.№ 1863 от 2001 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 938 от 12.07.2007 г. по гр.д.№ 692 от 2006 г. на ВКС, ГК, V г.о., решение № 49 от 03.07.2020 г. по гр.д.№ 2311 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 46 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 438 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следния правен въпрос: Дали носителят на ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот- публична държавна собственост има право да бъде конституиран в процеса като главна страна заедно с Държавата, доколкото за Държавата е останала само „гола“ собственост ? Ответниците по частната жалба Г. И. Т., К. Г. Н., Р. Т. К., В. Ц. Н., Р. З. В.- Патлиджанска, С. И. Патлиджански, Т. Е. Д., И. И. К., В. Г. П., В. С. П., А.-А. Й. К., М. Д. К., И. В. Панамски, В. И. Панамски, П. А. Н., Н. П. Н., М. Н. Г., В. И. И., Р. Г. З., Д. И. П., М. К. Д., Д. С. В.- Ф., А. Д. Д., С. П. М., П. Д. Г., М. И. М., С. И. Б., С. П. Т., С. Д. С., Н. В. А., А. Ц. А. и Държавата, чрез МФ и МРРБ, не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 01.08.2022 г., а частната жалба е подадена на 05.08.2022 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че Държавният музикален и балетен център- С. /макар да твърди, че Държавата му е предоставила право да ползва имота, предмет на делото/ не може да бъде конституиран като ответник по делото по негово искане, защото страните и предмета на делото се определят от ищеца. Дори и да се приеме, че в конкретния случай Държавният музикален и балетен център- С. е процесуален субституент на посочения като ответник по делото- Държавата /поради това, че Държавата е предоставила на центъра право да ползва процесния имот/, след като ищците са посочили като ответник Държавата, участието на процесуалния субституент не било задължително. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не е налице посоченото от жалбоподателя основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския градски съд поради следното: Няма противоречие между приетото в обжалваното определение и в посочената практика на ВКС. Всички посочени от жалбоподателя решения на ВКС касаят случаи, в които една от страните по делото притежава ограничено вещно право на ползване върху имот и за нея е прието, че тя може да защити това свое вещно право чрез предявяване на искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. Настоящото дело е различно- не касае притежавано от Държавния музикален и балетен център- С. ограничено вещно право на ползване върху имота- предмет на делото, а предоставено от Държавата на Центъра право да ползва държавен имот. В тази хипотеза Центърът не е носител на ограничено вещно право върху имота, поради което не може да защитава такова свое право чрез предявяване на искове за собственост. Той може да предяви или да отговаря по искове за собственост на такъв имот в качеството си на лице, което защитава чуждо вещно право- процесуален субституент /процесуален застъпник/ на Държавата, като в тези случаи съгласно чл.26, ал.4 ГПК Държавата следва да бъде конституирана като съищец или съответник на процесуалния субституент /застъпник/ по делото. Когато обаче искът е предявен срещу Държавата, не е необходимо конституирането на процесуалния субституент /застъпник/ като съответник на Държавата по това дело. Това е така, защото, участвайки като страна по делото, титулярът на правото разполага с всички процесуални възможности да защити своето право сам, без помощта на процесуалния субституент /застъпник/. В тази хипотеза процесуалният субституент /застъпник/ не може да бъде конституиран като ответник по делото наред с Държавата по негово искане /ако липсва искане за това от страна на ищците/, но в случай че обоснове правен интерес да участва в делото, може да поиска да встъпи в това дело като трето лице- помагач на страната на Държавата. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Софийския градски съд: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Обжалваното определение не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на съдебен акт, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността му да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение