Определение № 90 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3454/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 262238/14.06.2021 г. на И. С. Ц., [населено място], чрез пълномощника си адвокат П. П., и касационна жалба вх. № 262261/16.06.2021 г. на Ц. С. Ц., [населено място], чрез адвокат Б. Б., срещу въззивно решение № 260093/26.04.2021 г. по гр. д. № 30/2021 г. на Окръжен съд - Шумен. И. С. Ц. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 23, ал. 1 СК за разликата над 12037/18687 идеални части до пълния предявен размер и е допусната делба на процесния имот при квоти: 12037/18687 идеални части за И. Ц. и 6650/18687 идеални части за Ц. Ц., като твърди, че искът с правно основание чл. 23, ал. 1 СК следва да бъде изцяло уважен, а искът за делба трябва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ц. С. Ц. обжалва решението изцяло. Моли същото да бъде отменено, като вместо него да бъде признато за установено в отношенията между страните, че И. С. Ц. е собственик на 5/418 от процесния недвижим имот, като същият бъде допуснат до делба при квоти: 214/418 иделни части за И. С. Ц. и 204/418 идеални части за Ц. С. Ц.. В касационните жалби се поддържат оплаквания, че в обжалваните части решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на И. Ц. се поддържа, че в обжалваната част решението е очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предложение трето. Твърди, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е в производството по иск с правно основание чл. 23 СК доказване със свидетелски показания на произхода на средствата, включително изтеглен договор за кредит, вложени в придобиването на имота. С какви доказателствени средства е допустимо да се установява кога и от кого е изтеглен кредитът. Сочи се противоречие с решение № 249/02.04.2009 г. по гр. д. № 425/2008 г. на ВКС, I г.о.; решение № 535/17.06.1994 г. по гр. д. № 403/1994 г. на ВКС, I г.о.; определение № 445/19.07.2016 г. по гр. д. № 1120/2016 г. на ВКС, I г.о. и др.; 2. Длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими преки и косвени доказателства, твърденията и доводите на страните в тяхната съвкупност. Може ли съдът да обоснове правния си извод за осъществяване на релевантния факт единствено чрез косвени доказателства. Сочи се противоречие с решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 198/10.08.2014 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 347/15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г. на ВКС, IV г.о. и др.; 3. Лична собственост ли е придобитото по време на брака чрез ЖСК, ако стойността му е изплатена и със средства от заем, получен от единия съпруг преди брака, но изплатен по време на брака. Необходимо ли е страната да доказва и извънбрачния произход на средствата, с които е погасен кредитът по време на брака, включително и в хипотезата, ако е изплатен от влогова сметка. Сочи се противоречие с решение № 737/21.12.2002 г. по гр. д. № 374/2002 г. на ВКС, I г.о.; решение № 790/10.02.2011 г. по гр. д. № 248/2010 на ВКС, III г.о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора Ц. С. Ц., се поддържа, че решението е очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предложение трето, както и че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Към коя дата следва да бъде определена действителната цена на имот, придобит от ЖСК /към датата на придобиване или към друга дата/. Сочи противоречие с т. 2 от ППВС № 3/12.11.1983 г.; 2. Как се формира придобивната стойност на недвижим имот при разглеждане на искове за пълна и частична трансформация. В действителната придобивна стойност на жилище, изграждано от ЖСК, следва ли да бъдат включени разходите за завършването на обекта в готов вид. Сочи се противоречие с решение № 320/04.07.2012 г. по гр. д. № 71/2012 г. на ВКС, IV г.о.; 3. При липса на окончателен разпределителен протокол на ЖСК по делото, по какъв начин се определя придобивна стойност на обекта, изграден от ЖСК; 4. Длъжен ли е съдът да приложи Закона за деноминация на лева, когато се изчисляват стойности на недвижим имот, придобит през 1995 г. от ЖСК, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев. Страните са подали писмени отговори, в които всяка от тях оспорва подадената от насрещната страна касационна жалба. Претендират присъждане на направените в касационното производство разноски. Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 260230/02.12.2020 г. по гр. д. № 1368/2019 г. на Районен съд - Шумен в частта, в която е признато за установено по отношение на Ц. С. Ц., че И. С. Ц. е собственик само на 5/418 ид. ч. от апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, намиращ се на първи етаж от секция „А“ от сграда на етажна собственост „Пътен строител“, находящ се на адрес: [населено място], заедно с прилежащите към апартамента избено и таванско помещение и в частта, с която са определени квотите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот. Вместо това е постановено решение, с което е признато за установено по предявения от И. Ц. срещу Ц. Ц. иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, че ищцата е собственик на 12037/18687 идеални части от процесния недвижим имот, придобит по време на брака между страните и са определени квоти в допуснатия до делба недвижим имот, както следва: 12037/18687 идеални части за И. Ц. и 6650/18687 идеални части за Ц. Ц.. Въззивният съд е потвърдил решението в частта, с която е допуснат до делба посоченият недвижим имот. Въззивният съд е приел за установено, че страните са били съпрузи за периода 26.03.1983 г. - 25.07.1985 г., както и че са сключили втори брак на 12.04.1989 г., прекратен на 18.04.2019 г. Процесният имот е придобит вследствие на построена от ЖСК "Пътен строител", [населено място], жилищна кооперация върху държавно място, въз основа на получено право на строеж със заповед № 680/27.08.1984 г. на ОбНС - Шумен. Съгласно Протокол № 1 от 22.01.1985 г. за проведено в СМУ "Пътни строежи", Шумен, общо събрание на ЖСК "Пътен строител" за нови членове на ЖСК са приети страните по делото. Не са налице доказателства относно твърдението на ищцата, че ответникът е изключен от кооперацията. Съгласно нотариален акт за собственост върху жилище, построено на държавно място от ЖСК № 24, том VІІ, дело № 2325/1995 г. от 09.06.1995 г., съставен на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, като собственици фигурират и двете страни по делото. Въззивният съд е приел, че един от спорните по делото въпроси е – кога и от кого е изтеглен заем от 10000 лева за финансиране на строителството. Ищцата твърди, че го е изтеглила след прекратяване на първия брак и го е изплатила до сключване на втория брак с лични средства. Твърденията на ответника са, че заемът е изтеглен от съпрузите през 1984г. и е изплатен от двамата. Твърденията и на двете страни са останали недоказани в процеса. Съгласно чл. 430, ал. 3 ТЗ договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, поради което сключването на договор за банков кредит не може да се доказва със свидетелски показания на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. Но дори да са допустими гласните доказателства, от показанията на свидетелите в тази насока /които са противоречиви и не са резултат на непосредствени впечатления/, не се установява кога е сключен договорът за заем и от кого, както и твърденията на ищцата, че е усвоен от нея след прекратяването на първия брак и че сумата по кредита е внесена от нея в ЖСК. Ищцата не е ангажирала и доказателства заемът да е бил изплатен изцяло с нейни лични средства преди датата на сключване на втория брак между страните на 12.04.1989 г. Представената вносна бележка от 07.12.1993 г. за сумата от 11083,40 лв. не доказва твърдението, че заемът е изплатен изцяло от ищцата. Сумата е внесена от И. Ц. по нейна сметка, т.е. вероятно се касае за влог. Дори да се приеме, че с тази сума впоследствие е погасен изтегленият заем, то тя е внесена няколко години след сключване на втория брак между страните, а съгласно СК от 1985 г., действал към периода на изплащане на процесното жилище, паричните влогове, придобити по време на брака принадлежат общо на двамата съпрузи. Влогът е бил СИО, тъй като към 1993 г. страните са били във втори брак повече от 4 години, а ищцата не е оборила презумпцията за съвместен принос. Въззивният съд е приел, че по делото са налице данни за вложени от ищцата нейни лични парични средства при изграждане на процесния недвижим имот. Видно от представената спестовна книжка на майката на ищцата, на 27.06.1986 г. е изтеглена сумата от 2387 лв., която е внесена на същата дата от Ц. по сметка на ЖСК "Пътен строител". Сумата от 3000 лв. действително е дарена от С. А. на ищцата на 25.09.1985 г., след прекратяване на брака между страните. Недоказано обаче е твърдението на ищцата, че баща й е дарил средства в общ размер от 4956 лв., които са били вложени в жилището. Квитанцията за сумата от 500 лв. е издадена на 12.09.1984 г., към която дата страните все още са били в брак, а ищцата не е доказала, че произходът на тази сума действително е дарение, извършено от нейния баща. По делото не се установява на коя дата е внесена сумата от 1000 лв. /по квитанция, намираща се на л. 44 от първоинстанционното дело/, нито за кого е внесена. Представената квитанция за сумата от 100 лв., в която не е посочена дата на издаването й, а като основание е отразено "наем" не доказва, че плащането на тази сума е извършено във връзка със строителството на процесното жилище. Не са ангажирани доказателства и за установяване на паричната сума, получена като подарък от първото сватбено тържество на страните. Недоказано е твърдението на ищцата, че сумата от 2800 лв., с посочено основание в разписката "прехвърляне сумите за закупуване на жилище", е заплатена от нея през 1986 г. В представената по делото разписка не е посочена дата, на която е извършено плащането, поради което не може да се установи дали то е извършено действително през 1986 г. За периода от прекратяване на брака до края на 1986 г. ищцата не би могла да спести сумата от 2800 лв. от трудови доходи, при посоченото в трудовата й книжка трудово възнаграждение. Действителната придобивна стойност на недвижим имот при искове за трансформация на лични средства в придобит по време на брака недвижим имот от ЖСК се формира въз основа на действително направените разходи за изграждането и завършването на обекта в готов вид съгласно окончателния разделителен протокол. Ето защо действителната придобивна стойност на процесния апартамент по предявения от И. Ц. иск за трансформация на лични средства в придобит от ЖСК по време на брака апартамент е отразената в окончателния разделителен протокол и възлиза на 18687 лв., а не посочената в нотариалния акт базисна пазарна оценка на имота /114000 лв./, нито посочените в СТЕ стойности. Следователно, в резултат на частична трансформация на извънсемейни средства, И. Ц. притежава 12037/18687 идеални части, а за ответника остават 6650/18687 идеални части от процесния недвижим имот. Той е съсобствен между страните, но не при равни квоти. Делбата следва да се допусне при квоти: 12037/18687 идеални части за И. Ц. и 6650/18687 идеални части за Ц. Ц.. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първият поставен от касатора Ц. въпрос, относно възможността в производството по иск с правно основание чл. 23 СК произходът на средствата да бъде доказван чрез свидетелски показания, не може да послужи като основание за допускане на решението до касация, тъй като не е обусловил самостоятелно решаващите изводи на въззивния съд. Наред с приетото, че съгласно чл. 430, ал. 3 ТЗ договорът за банков кредит се сключва в писмена форма и сключванетото му не може да се доказва със свидетелски показания на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивният съд е анализирал допуснатите в тази връзка гласни доказателства /с оглед ненамиращата се в банка ДСК информация за този отдалечен период време/ и е приел, че те не установяват релевантни твърдения и факти относно твърдяната трансформация на лични средства. Доколкото във въззивното решение са приети за недоказани обстоятелствата кога и от кого е изтеглен процесният заем, въпросът дали придобитото по време на брака представлява лична собственост, ако стойността му е изплатена със средства от заем, получен от единия съпруг преди брака, но изплатен по време на брака, се явява неотносим. Ето защо по първия и третия въпрос от изложението към подадената от касатора Ц. касационна жалба не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Формулираният процесуалноправен въпрос относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти, включително представената по делото съдебно-техническа експертиза. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Във връзка с първия и втория въпрос от изложението към подадената от Ц. Ц. касационна жалба следва да се посочи, че въззивният съд е съобразил съществуващата съдебна практика на ВКС /решение № 320/04.07.2012 г. по гр. д. № 71 от 2012 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 190/01.12.2017 г. по гр. д. № 698 от 2017 г. на ВКС, I г.о./, съгласно която действителната придобивна стойност на недвижим имот при искове за трансформация на лични средства в придобит по време на брака недвижим имот от ЖСК се формира въз основа на действително направените разходи за изграждането и завършването на обекта в готов вид съгласно окончателния разделителен протокол. Във връзка с въпроса относно момента, към който следва да бъде определена действителната цена на имот, придобит от ЖСК, не е налице противоречие на въззивното решение с т. 2 от ППВС № 3/12.11.1983 г. В т. 2 от постановлението е прието, че ЖСК е собственик на разпределените обекти до снабдяване на член кооператорите с нотариални актове. В този смисъл са и изводите на въззивния съд. Ето защо в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът относно определяне на придобивната стойност на обекта, изграден от ЖСК, при липса по делото на окончателен разпределителен протокол, изисква преценка на представените по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, каквато не може да бъде извършена в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Освен това въпросът е поставен при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена от въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, действителната придобивна стойност на процесния апартамент по предявения от И. Ц. иск за трансформация на лични средства в придобит от ЖСК по време на брака апартамент, е отразената в окончателния разделителен протокол и възлиза на 18687 лв., а не посочената в нотариалния акт базисна пазарна оценка на имота (която в случая е 114000 лв.), нито посочените в СТЕ стойности. По този въпрос е съобразена и практиката на ВКС /вкл.посочената от касатора и решение №190/2017г. по гр.д.№698/2017г., Іг.о./, съгласно която действителната придобивна стойност на имот в ЖСК следва да се формира въз основа на действително направените разходи за изграждането и завършването на обекта, съгласно окончателния разделителен протокол, а не съобразно отразената в нотариалния акт по чл.35,ал.2 ЗЖСК стойност по базисни пазарни цени. Ето защо повдигнатият въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Четвъртият въпрос относно задължението на съда да приложи Закона за деноминация на лева, когато се изчисляват стойности на недвижим имот, придобит през 1995 г., не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК за правен въпрос. Той е ирелевантен, тъй като не е разгледан от въззивния съд и не е обусловил неговата решаваща воля при постановяване на въззивното решение. Соченото в изложението към подадената от Ц. Ц. касационна жалба основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е мотивирано. Не е посочено какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато не се сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в посочените от касатора правни норми, каквито данни в случая липсват. Следователно касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице основанието по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК за допускане касационно обжалване - очевидна неправилност, на която се позовава касаторът Ц.. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводите за допуснати процесуални нарушения - неправилна преценка на доказателства. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК, разноските следва да останат в тежест на всяка една от страните по спора така, както са били направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.