Определение № 60574 от 17.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2520/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Топ проджектс“ ЕООД чрез адв. М. Д. обжалва решение № 394 от 13.02.2020 г. по т.д. 4171/18 г., Апелативен съд – София, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 192 от 29.01.2018 г. по т.д. 5261/16, СГС, VI- 3 състав, с което е обявена за относително недействителна по отношение на „Страж секюрити СОТ“ ООД, извършената с нотариален акт № 12 от 16.6.2016 г., т. VIII, рег. 12311, дело вх. рег. № 35 843/16.06.2016 г., акт 52, т. LXXXIII, дело 26 069/16 г., продажба на недвижим имот от „М. пропъртис“ ЕООД на „Топ проджектс“ ЕООД, офис 13 /С-3-13/, който имот е с площ от 153,45 кв.м., състоящ се от офисна площ, кухня и санитарен възел, при граници: двор, апартамент 13 /В-3-13/, етажна площадка на блок „С“, офис 12 /С-3-12/, двор, апартамент 11 /А-3-11/, общ коридор на трети надпартерен етаж в блок „С“ на жилищна сграда с магазини, офиси, ателиета, подземни гаражи и трафопост, с адрес [населено място], [улица], построена в УПИ XI-1816, 1652 от кв. ••• при граници [улица], [улица], XII-428,427, УПИ XIII и УПИ XIX, заедно с 1,03 % ид.ч. от общите части на сградата /без тези на подземните паркоместа/, равняващи се на 32,32 кв.м. и заедно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху дворното място.

Касаторът излага подробни съображения за нарушение на съдопроизводствените правила, като сочи, че са били налице условията на чл. 229, т. 4 от ГПК, а именно по отношение на преюдициалния въпрос било налице образувано наказателно дело с предмет, престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 НК.

Освен това счита, че решението е неправилно и поради нарушение на материалния закон. Изходът на делото бил обусловен от валидно наличие на вземане на ищеца. Счита, че вземането на кредитора следва да е доказано в процеса, образуван по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Също така сочи, че решението е необосновано. Съдът не бил изложил аргументи и мотиви защо счита за ирелевантни и неоснователни възражението за недействителност на Споразумението от 02.09.2014 г. поради липса на представителна власт и възражението по чл. 40 ЗЗД за недействителност на процесното споразумение, направено във вреда на представлявания. Не били разгледани документи и обстоятелства относно незабавното противопоставяне от страна на дружеството като търговец срещу действия, извършени без представителна власт. Позовава се на чл. 301 от ТЗ. От всички доказателства по делото, включително изслушаната съдебно-счетоводна експертиза било установено, че двете дружества не били включили в дневниците за покупка и продажба взаимно разменени фактури.

Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Следва ли съдът при изследване и произнасяне по въпроса за знанието за увреждане от страна на третото лице – приобритател по предявен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да вземе предвид всички събрани по делото доказателства, включително косвените такива в тяхната съвкупност? Обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, конкретно противоречие на постановеното от въззивния съд съдебно решение с практиката, обективирана в решение № 189 от 17.1.2018 г. по т.д. 2646/16 г. 2 ТО, решение 61 от 1.3.2016 г. по гр.д. 4578/15 г. 4 ГО на ВКС, решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д. 921/10 г. 4 ГО, решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр.д. 502/11 г. 3 ГО на ВКС, решение № 841 от 19.1.2010 г. по гр.д. 3530/08 г. на 4 ГО. Нямало произнасяне по всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Пояснено е, че в настоящия случай е било налице образувано изпълнително производство срещу длъжника „М. Пропъртис“ ЕООД, като последният бил уведомен, че с Постановление на съдия-изпълнител производството по делото е прекратено. Тези обстоятелства не били обсъдени от въззивния съд. Като не са взети предвид включително косвени доказателства. Счита, че е допуснато нарушение на константната практика на ВКС, изразена в решение № 189 от 17.1.2018 г. по т.д. 2646/16 г. II ТО на ВКС, решение № 61 от 1.3.2016 г. по гр.д. 4578/15 г., ВКС IV ГО на ВКС, като обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, както и решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д. 921/10 г. 4 ГО на ВКС, решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр.д. 502/11 г. на III ГО на ВКС, решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр.д. 3530/08 г. на IV ГО на ВКС.

2. Допуснал ли е въззивният съд нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, преки и косвени, и формирал своите изводи единствено на база на част от доказателствата, без да обсъди останалите доказателства?

3. Налице ли е знание за увреждане като част от фактическия състав, по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, когато третото лице е уведомено, че изпълнителното дело срещу продавача е прекратено и има постановление на частния съдебен изпълнител за това прекратяване и се е очаквало наложената възбрана на имота да бъде вдигната ?

По втори и трети въпроси счита, че също е нарушена практиката на ВКС, с което мотивира основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

4. Следва ли съдът да спре производството по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД до произнасянето по висящ наказателен процес срещу лицето, подписало увреждащо прехвърлителя споразумение, от което споразумение ищецът черпи своите права на кредитор и да се произнесе по направено възражение по чл. 40 от ЗЗД и възражение за недействителност поради липса на представителна власт?

5. Следва ли при наличие на решение на арбитражен съд за установяване на вземане, но при висящ наказателен процес във връзка с документа, от който ищецът черпи своите претенции, съдът да спре производството по чл. 135 от ЗЗД и след приключване на наказателното производство да разгледа и да се произнесе по направените възражения за недействителност на същия този документ?

6. При възражение за недействителност поради липса на представителна власт относно действително по отношение на ответника – длъжник на споразумение, от което произлиза твърдяното от ищеца качество на кредитор и при наличие на висящ наказателен процес в тази връзка, следва ли гражданският съд, след като има произнасяне по наказателното производство, да се произнесе и по възражението за недействителност?

По отношение на въпроси 4, 5, 6 - обосновава наличието на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Сочи основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност.

Касационният жалбоподател „М. пропъртис“ ЕООД чрез адв. А. Т. също обжалва посоченото решение, като счита, че е постановено при наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, конкретно били налице предпоставки за спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Следвало производството да бъде спряно до приключване на наказателното производство относно деянието, квалифицирано на основание чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 от НК. Липсвали мотиви защо въззивният съд е приел за неоснователно възражението за недействителност на Споразумение от 02.09.2014 г. поради липса на представителна власт на възражението по чл. 40 от ЗЗД за недействителност на процесното споразумение, направено във вреда на представлявания. Счита, че същото е постановено при нарушение на материалния закон. Изходът на делото зависел от наличието на валидно вземане на ищеца. А този въпрос не бил разрешен в съответствие със закона.

Освен това сочи и основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 пр. 3 от ГПК - необоснованост на съдебното решение. Не били разгледани документите относно това споразумение, както и наличието на противопоставяне, което изключвало възможността да е налице представителна власт съгласно чл. 301 от ТЗ. Не била обсъдена и съдебно-счетоводната експертиза, съгласно която липсвало осчетоводяване на фактури за извършени сделки между страните. Не била коментирана експертизата и в частта, с която било посочено, че длъжникът имал и друго имущество, и продажбата не била намалила стойността на активите му. Освен това необосновано и неправилно съгласно обясненията по реда на чл. 176 от ГПК, съдът бил приравнил знанието за Споразумението от 02.09.2014 г. на знание за увреждане на кредитора от длъжника и от лицето, с което длъжникът е договарял, като елемент от фактическия състав по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Съдебният състав установявал от обясненията в съдебно заседание, че са знаели за споразумението Д. Иванова и А. В.. Това не било равнозначно на знание за увреждане. Моли да се отмени решението и вместо него да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Следва ли да се приеме, че е налице увреждане на кредитор при продажба на недвижим имот на пазарна цена, надвишаваща данъчната оценка, която не е намалила неговото имущество и не е довела до неплатежоспособност? Обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като счита, че по така поставения въпрос касаторът се е позовал в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 60 от 20.4.2017 г.по гр.д. 3094/16 г. IV ГО на ВКС.

2. Налице ли е основание за спиране на гражданско производство по висящо наказателно производство, предмет на обсъждане, в което са налице факти и обстоятелства, общи и за двете производства, когато предмет на наказателното дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуване на правоотношението, предмет на гражданското дело? Обосновава наличието на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, изразена в определение № 736 от 21.10.2014 г. по ч.т.д. 2642/14 г., 1 ТО, определение № 323/20.5.2013 г. по ч.гр.д. 2950/13 г. 3 ГО, определение № 269 от 7.5.2009 г. по ч.т.д. 115/2009 г. на 2 ТО на ВКС.

По поставените въпроси 1 и 2 касаторът е обосновал допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

3. Следва ли съдът да спре производството по иск, с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, до произнасянето по висящ наказателен процес срещу лицето, подписало увреждащо прехвърлителя споразумение, от което споразумение ищецът черпи своите права на кредитор и да се произнесе по направено възражение по чл. 40 от ЗЗД и възражение за недействителност поради липса на представителна власт?

4. При възражение по чл. 40 от ЗЗД, относно липсата на действие по отношение на ответника – длъжник на споразумение, от което произлиза твърдяното от ищеца качество на кредитор и при наличие на висящ наказателен процес, в тази връзка следва ли съдът да спре делото и длъжен ли е след приключване на наказателното производство да се произнесе по направеното възражение за недействителност? Следва ли съдът, без да спира производството и да изчака произнасяне на наказателния съд, да се произнесе по направените възражения за недействителност на споразумението, което легитимира ищеца като кредитор?

5. Следва ли при наличие на решение на арбитражен съд за установяване на вземане, но и при висящ наказателен процес във връзка с документа, от който ищецът черпи своите претенции, съдът да спре производството по чл. 135 от ЗЗД и след приключване на наказателното производство да разгледа и да се произнесе по направените възражения за недействителност на същия този документ?

6. При възражение за недействителност поради липса на представителна власт относно действието по отношение на ответника – длъжник на споразумение, от което произлиза твърдяното от ищеца качество на кредитор и при наличие на висящ наказателен процес в тази връзка, следва ли гражданският съд след като има произнасяне по наказателното производство да се произнесе и по възражението за недействителност?

7. Следва ли съдът да се произнесе по направено възражение за нищожност в рамките на производство по чл. 135 от ЗЗД, когото от това произнасяне зависи изхода на делото и качеството на кредитор на ищеца?

По въпроси от 3-7 касаторът обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Сочи, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Този касационен жалбоподател при отстраняване нередовностите на касационната жалба, едновременно с представяне на изложение на основанията за допускане касационно обжалване, е депозирал и „допълнителна касационна жалба“. Същата не следва да бъде обсъдена, доколкото засяга основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и е подадена след срока, с изключение на представеното с нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, приложимо за депозираната касационна жалба в срок.

Ответникът по касационната жалба „Страж секюрити – СОТ“ ООД оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно. По отношение на правните въпроси, за които е посочено допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, счита, че не е мотивирано. Липсвала обосновка в каква насока отговорите на въпросите, ще допринесат за точното приложение на закона и за развитието на правото. Излага съображения, че формулираните въпроси от касаторите не са идентични с въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационните жалби са допустими, подадени от легитимирани да обжалват решението страни и в срока за обжалване.

Въззивният съд е потвърдил изцяло решението на първоинстанционния съд за обявяване на относително недействителен, на основание чл. 135 от ЗЗД договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт № 12 от 16.06.2016 г. т. VIII рег. 12 311, дело 1126/16 г. по описа на Нотариус 622 НК, вписан в СВ София, под вх. рег. 35 843/16.6.2016 г., акт 52 т. LXXXIII, дело 26069/16 г., с който „М. пропъртис“ ЕООД е продал на „Топ проджектс“ ЕООД офис 13 С-13-3 с площ 153,45 кв.м., състоящ се от офисна площ, кухня и санитарен възел, разположен на трети надпартерен етаж в блок С на жилищна сграда с магазини, офиси, ателиета, подземни гаражи и трафопост, [населено място], [улица]. Въззивният съд е приел, че е сключен посоченият договор при цена 205 000 лв.

Приел е, че въз основа на Споразумение за уреждане на задължения с нотариална заверка на подписите рег. № 2975 /02.09.2014 г. в размер на 50 000 лв, било постановено решение на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, от което се установява, че ищецът „Страж секюрити СОТ“ ООД е кредитор на първия ответник/длъжника „М. пропъртис“ ЕООД, когото е осъдил да му заплати сумата от 50 000 лв, ведно с разноски от 2 400 лв.

С оглед така установените факти, е приел, че вземането на ищеца е установено, на основание чл. 298 от ГПК с влязлото в сила решение на арбитражния съд. Съдът е направил извод, че с извършената продажба бил увреден кредиторът – „Страж секюрити СОТ“ ООД. Възприето е заключение на вещо лице и с оглед наличните задължения на длъжника, е обосновано, че дружеството е декапитализирано. Обоснован е извод, че е налице увреждане, когато има отчуждаване на имущество от длъжник. Дори и в случаите когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество и когато се затруднява възможността за удовлетворяване на кредитора от неговата стойност. Прието е, че с оглед доказателствата по делото, лицето, с което е договарял длъжникът, е знаел за арбитражното производство и няма как да не е знаел, че с продажбата на единствения му имот, длъжникът ще увреди кредиторите. Прието е, че и лицето, с което е договарял ответникът, също е знаел за увреждането, защото е знаел за Споразумението от 02.09.2014 г., а поради това и е знаел, че първият ответник-длъжник „М. пропъртис“ ЕООД, дължи на кредитора 50 000 лв. Въпреки това знание е сключил сделката за закупуване на имота. Прието е за неоснователно твърдението, че знанието на двамата ответници за Споразумението за дълга на първия ответник към ищеца, не било равнозначно на знание за увреждане. Прието е, че са знаели за Споразумението от 02.09.2014 г. още преди сключване на процесната сделка.

Допускането на касационно обжалване на въззивно съдебно решение се извършва при спазване предпоставките на чл. 280 от ГПК. Служебно, касационната инстанция може да допусне обжалване на решение, по отношение на което има данни, че са налични пороци, обуславящи извод за нищожност, както и ако е налице вероятност да съществуват пороци, които да обосноват извод, че е вероятно решението на въззивния съд е недопустимо. В настоящия случай, при извършената служебна проверка не се установи наличието на вероятност да съществува порок на съдебното решение, който да обосновава извод, че същото е вероятно да е нищожно.

По отношение довода за недопустимост на съдебното решение, не се установява наличие на основание, което да доведе до извод, че вероятно решението на въззивния съд е недопустимо. Следва да се посочи, че съгласно задължителната практика на ВКС, Тълкувателно решение 1/09.07.2019 г. по тълк.д. 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение, което е постановено при наличие на основание за спиране на производството, е недопустимо. Основание за спиране на производството по делото съгласно чл. 229, т. 4 от ГПК, ще е налице когато има висящ процес относно друг спор, по който със сила на пресъдено нещо, ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право на спряното производство. Както и ако е налице зависимост между спорните предмети, при което разрешаването на спора е предпоставено от сила на пресъдено нещо по преюдициално правоотношение. Посочено е, че всяко дело, включително и наказателно, което е преюдициално, може да е основание за спиране на производството по делото. Наличието на преюдициален спор препятства възможността съдът да постанови решение по съществото на спора. Връзката между делата следва да представлява обективна зависимост между две спорни правоотношения. Такава връзка ще е налице когато актът, който ще бъде постановен по дело (гражданско, административно, наказателно) ще има задължителна сила, на основание чл. 298, чл. 300 и чл. 302 от ГПК.

В настоящия случай касаторът е посочил като преюдициален въпрос, обстоятелството, че има наказателно дело, което е образувано по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 217 НК. Представено е копие от присъда с обезличени данни по нохд 268/16 г. на РС – Разлог. Така, след като не е оспорено, че подсъдима по това дело е адв. А. С. П., от представеното копие от присъда се установява, че П. е призната за виновна в качеството си на търговски пълномощник на „М. пропъртис“ ЕООД, съгласно пълномощно рег. № 532/20.1.2014 г. по описа на Нотариус Ц. Д., съзнателно е действала против законните интереси на представляваното от нея дружество, като сключила споразумение от 02.09.2014 г. за уреждане на отношенията между „М. пропъртис“ ЕООД и „Страж секюрити СОТ“ ООД, с което е прието, че „Страж секюрити СОТ“ ООД е извършвало денонощна охрана на комплекс „К.“, землище на [населено място] при месечно възнаграждение 1 500 лв, като дължимата сума е от 97 500 лв. В случай на пълно и /или частично неизпълнение на споразумението от „М. пропъртис“ ЕООД ще дължи неустойка от 97 500 лв на „Страж секюрити СОТ“ ООД, от което са последвали значителни щети.

Едновременно с това има доказателства за наличие на влязло в сила арбитражно решение, основано на Споразумение за уреждане на задължения от 02.09.2014 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 2975 от 2.9.2014 г. на Нотариус С. В., № 489 на НК, РС – Разлог. С това решение от 22.04.2016 г. по арб.д. 004/2016 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, е осъден „М. пропъртис“ ЕООД да заплати на „Страж секюрити СОТ“ ООД, сумата от 50 000 лв. Видно от мотивите на арбитражното решение, налице е частичен осъдителен иск за сумата от 50 000 лв от общо дължимата главница от 97 500 лв. Наличието на арбитражно решение, означава разрешаване на спор между страните. Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същите обективни и субективни предели и подлежи на зачитане от съдилищата и другите държавни органи, както съдебното решение. На основание чл. 298 от ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно разясненията в т. 18 от Тълкувателно решение 1/04.01.2001 г. по тълк. д. 1/2000 г. на ОСГК, със сила на пресъдено нещо се ползва решението само по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение 3/22.06.2019 г. по тълк.д. 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, при предявен в друг исков процес за защита на вземането за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Тези разяснения са приложими по отношение тълкуването на чл. 298 от ГПК. Винаги при наличие на влязло в сила съдебно решение, спорните правоотношения по отношение на правопораждащите факти, разрешени със съдебното решение, се ползват със сила на пресъдено нещо. При частичния иск, независимо дали е постановено съдебно решение или арбитражно решение, със сила на пресъдено нещо ще се ползват фактите, които пораждат субективното материално право, дори да е постановено решение по частичен иск, както в случая.

В настоящия случай, въззивният съд е съобразил, че при разглеждане на предявените искове пред Арбитражния съд, правопораждащите факти произтичат от посоченото Споразумение от 02.09.2014 г. между „М. пропъртис“ ЕООД чрез упълномощен представител А. П. и „Страж секюрити СОТ“ ООД. Поради това, че е приета дължимостта на сумите на основание това Споразумение, то е прието за породило правни последици, а следователно за действително. Наличието на произнасяне по действителността на споразумението с влязло в сила арбитражно решение, изключва възможността в последващ процес съдът да приеме нещо различно, поради наличие на забрана за пререшаемост на спор, разрешен между страните с решение, на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК.

Наличието на оспорване на Споразумението, в което е включена и арбитражна клауза за отнасяне на спора пред арбитражен съд, при постановено арбитражно решение, може да се извърши само при условията на чл. 47 от ЗМТА чрез предявяване на иск, в предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА, срок пред Върховния касационен съд. При липса на данни за постановено съдебно решение, на основание хипотеза, включена в чл. 47 от ЗМТА, от Върховния касационен, следва да се зачете силата на пресъдено нещо на решението на арбитражния съд.

С оглед това действие на арбитражното решение между страните, не може да се приеме, че и производството за установяване на престъпление, за което е образувано наказателно производство, е преюдициален правен въпрос по отношение на предмета на настоящето дело. Наказателното производство засяга Споразумението от 02.09.2014 г. и ще установи с влязла в сила присъда, наличието на засягане интересите на представлявания. Но по отношение действителността на това споразумение е формирана сила на пресъдено нещо с арбитражното решение, на основание чл. 298 от ГПК и влязлата в сила присъда, на основание чл. 300 от ГПК, не може да бъде преценявана в настоящия процес. Наказателният процес, насочен към постановяване на присъда, би имал преюдициално значение само в процес, в който споразумението е основание на иска. Доколкото този процес вече е приключил с влязло в сила арбитражно решение, то въпросът за действителността на Споразумението е решен. Наказателният процес, евентуално в този случай при постановено арбитражно решение, би имал значение, за изхода на производство, образувано по иск с правно основание определени хипотези на чл. 47 от ЗМТА. Обстоятелство за предявен иск на основание, включено в хипотезата на чл. 47 от ЗМТА, не е въведено от страните в процеса. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че наказателното дело не е било преюдициално по отношение на решението на въззивния съд. Въззивният съд е бил задължен да зачете силата на пресъдено нещо на решението на арбитражния съд, както е и сторил. Липсва връзка на преюдициалност между образуваното наказателно производство, индивидуализирано по-горе, и процеса по предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Не може да се допусне касационно обжалване, поради наличие на вероятност съдебното решение да е недопустимо поради това, че не са спазени изискванията на чл. 229, т. 4 от ГПК.

По отношение на поставените правни въпроси от „Топ проджектс“ ООД.

Поставеният първи въпрос, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „Топ проджектс“ ООД, е включен в предмета на делото. При така предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, от значение е знанието за увреждане на лицето, с което длъжникът е договарял. В случая, въззивният съд е посочил, че с оглед разпита на законния представител на ответника “Топ проджектс“ ЕООД в съдебно заседание, е установено, че е знаел за Споразумението то 02.09.2014 г., като е знаел, че длъжникът има задължение към ищеца като кредитор в размер на 50 000 лв. Обсъдени са конкретно доказателствените средства, от които въззивният съд е възприел за установени посочените от него факти за знанието на третото лице, с което длъжникът е договарял за наличието на задължение. В случая твърдението на касатора в посочения правен въпрос е свързан с необсъждане на обстоятелството, че знанието му като договарящ с длъжника, за наличие на задължение на продавача, не било налице, тъй като е знаел, че изпълнителното производство за принудително събиране на същото вземане, е прекратено. Настоящият съдебен състав намира, че този въпрос не е обуславящ изхода на спора. Въззивният съд е обсъдил знанието на договарящото трето лице с длъжника и е направил извод, че е налице такова. Необсъждането на посоченото обстоятелство е свързано с наличието на прекратено изпълнително производство за събиране на вземането. Прекратяването на изпълнителния процес, не е равносилно на знание за погасяване на задължението. Поради това обстоятелствата, свързани с прекратяване на изпълнителния процес, описани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, не могат да обусловят извод, че обсъждането им от въззивния съд би обусловило изхода на спора. От значение за изхода на спора е знанието, че съществува задължение за прехвърлителя, обстоятелство, обсъдено от въззивния съд. Поради това посоченият правен въпрос, като такъв необсъден от въззивния съд и необуславящ изхода на спора, не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Поради това не трябва да се изследва и посоченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

По отношение на формулирания втори въпрос, настоящият съдебен състав намира, че същият не обосновава общо основание за допускане касационно обжалване. Поставеният въпрос е свързан с правилността на съдебното решение, като конкретно се твърди наличие на основание за отмяна на решението, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, обосноваващ достъп до касационно обжалване не може да е свързан с неправилността на съдебното решение. Основанията за неправилност на съдебното решение могат да се разгледат само по реда на чл. 290 от ГПК, след допускане на съдебното решение до касационно обжалване. Проверката относно сочените пороци на съдебното решение се извършва в производство след допускане на решението до касационно обжалване, след призоваване на страните в открито съдебно заседание.

По отношение на поставения трети въпрос, касаторът се позовава на конкретни твърдения за осъществени факти, а именно знание за прекратяване на образуван изпълнителен процес за събиране на вземането на кредитора. Следва да се отбележи, че наличието на прекратяване на изпълнителен процес не е равносилно на погасяване на задължението, за което е извършено принудителното изпълнение. Така формулираният правен въпрос не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване, доколкото не е повлиял изхода на спора. Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, за да направи извод, че е налице вземане на кредитора, както и знание на длъжника и на лицето, с което е договарял за увреждането. Конкретните твърдени факти, не могат да обосноват изхода на спора, доколкото въззивният съд е направил извод, че съществува знание за договарящото с длъжника лице за наличие на парично задължение. Въззивният съд не е обсъдил конкретно значението на прекратяването на изпълнителния процес, образуван за събиране на вземането на кредитора. Въпросът за прекратяване на изпълнителния процес, в конкретния случай, не е свързан с въпроса за съществуването на задължението на договарящия длъжник или с неговото погасяване. Поради това в конкретния случай, поставеният правен въпрос не може да е обуславящ изхода на спора и не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на четвъртия формулиран въпрос, настоящият съдебен състав намира, че обсъждайки основанието за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав посочи, че с постановяване на арбитражното решение е налице сила на пресъдено нещо между кредитора и длъжника. По отношение на длъжника въпросът за действителността на споразумението не може да бъде пререшаван след постановеното арбитражно решение. А по отношение на поставения въпрос относно недействителността на споразумението, на основание чл. 40 от ЗЗД, следва да се отбележи, че придобилият недвижимия имот, „Топ проджектс“ ЕООД, не е представлявано лице и не може да релевира недействителност на Споразумението от 02.09.2014 г. на посоченото основание поради наличие на договаряне във вреда на представлявания. Правото да се иска обявяване на недействителност на сделка, сключена във вреда на представлявания принадлежи само на представляваното лице съгласно т. 3 от Тълкувателно решение 5/12.12.2016 г. по тълк.д. 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Това основание за недействителност може да бъде релевирано в процеса само от представляваното лице. В този смисъл възражение по чл. 40 от ЗЗД от „Топ проджектс“ ООД не може да е включено в предмета на настоящето дело. Както бе посочено въпросът за действителността на Споразумението е бил разрешен между кредитора и длъжника и за съда е съществувало задължение да зачете силата на пресъдено нещо между страните по спора, както е и сторил. А спрямо договарящото с длъжника лице, не може да е преюдициален този въпрос, тъй като това лице не би могло да релевира възражение за недействителност на основание чл. 40 от ЗЗД. Поради това, формулираният правен въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на пети и шести въпроси, настоящият съдебен състав намира, че съгласно разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение 2/09.07.2019 г. по тълк. д. 2/17 г. на ОСГТК на ВКС, преюдициален е спор, който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по преюдициалното дело. Само при наличие на паралелно развиващи се производства, производство относно вземането и производство по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, е налице връзка на преюдициалност. Вземането на кредитора не е предмет на спора, по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. В случая спорът относно вземането е приключил. При наличие на арбитражно решение за установяване на вземането, въпросът за наличието на висящ наказателен процес, не може да е от значение за производството по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, доколкото арбитражното решение установяване наличие на вземане. Както вече бе посочено, наличието на сила на пресъдено нещо относно вземането, формирана с арбитражното решение, изключва възможността да бъде релевирана недействителност, на основание чл. 40 от ЗЗД и съответно наказателния процес да има преюдициално значение спрямо иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Отново следва да се посочи, че недействителността на споразумението е въпрос, по който с арбитражното решение е формирана сила на пресъдено нещо. Поставените въпроси вече бяха обсъдени по-горе при обсъждане дали решението на въззивния съд е вероятно недопустимо.

По отношение на правните въпроси, формулирани от „М. пропъртис“ ЕООД в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК:

По отношение на въпрос първи, настоящият съдебен състав намира, че въпросът за това, представлява ли процесният договор за покупко-продажба увреждаща сделка е разрешен. След като съдът е преценил, че са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 135 от ЗЗД, то поставеният въпрос, като свързан с един от елементите от фактическия състав, е включен в предмета на делото. Но така както е поставен, въпросът е свързан с конкретно твърдение на касатора, а именно, че има достатъчно имущество, от което да се удовлетвори кредиторът. В случая въззивният съд е приел, че дружеството има множество задължения, то е декапитализирано. Следователно не е разрешен правният въпрос по посочения от касатора начин, а въпросът му е израз на твърденията му в процеса. Поради това не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Още повече, че въззивният съд като решаващ довод относно увреждащия характер на сделката е приел, че всеки правен акт, извършен от длъжника е увреждащ, тъй като се засягат права, с които се осуетява или затруднява удовлетворяването на кредитора. По този начин въззивният съд изцяло се е съобрази в трайната практика на ВКС.

По отношение на формулрианите въпроси 2, 3, 4, 5 и 6, настоящият съдебен състав намира, че вече е разгледал наличието на довод за недопустимост на съдебното решение поради наличие на преюдициален спор и необходимостта да бъде спряно производството до приключване на наказателния процес, както и по отношение на евентуални спорове за недействителност на Споразумението то 02.09.2014 г. Поради това и формулираните правни въпроси, не представляват общо основание за допускане касационно обжалване. На първо място, при наличие на основание на преюдициалност между разглежданото дело и наличието на висящ процес, в който се разглежда преюдициално правоотношение, е налице пречка за произнасяне по съществото на спора от въззивния съд и наличието на това основание би обусловило евентуално довод за вероятност съдебното решение да е недопустимо. Поради това и поставеният въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Още повече, че основание за спиране на производството по делото поради преюдициалност, не бе установена. Отново следва да се подчертае, наличието на сила на пресъдено нещо между страните по отношение на действителността на Споразумението от 02.09.2014 г., формирана с решението на арбитражния съд. Така формулираните правни въпроси не представляват основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

По отношение на поставения въпрос седем, настоящият съдебен състав намира, че въпросът е неясен. Доколкото става въпрос за нищожност на Споразумението от 02.09.2014 г., въпросът вече бе разгледан по-горе. Следва отново да се посочи, че с арбитражното решение е разрешен спор между ищеца и ответника и по отношение на тях вземането е установено със сила на пресъдено нещо. В случая, в процеса с правно основание чл. 135 от ЗЗД, съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо, с която е установено качеството на кредитор на ищеца, предявил иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

По отношение на соченото основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е налице. Така въведеното основание за допускане касационно обжалване, въведено от законодателя, предвижда да не се извършва същинска проверка за правилност на съдебното решение в стадия по селекция на касационните жалби, а да може да се установи от самия съдебен акт неправилност на решението. Тази неправилност може да се изразява в особено тежък порок, като например необоснованост на съдебното решение чрез грубо нарушение на правилата на логиката и опитните правила, грубо нарушение на материалния закон, чрез прилагане на несъществуваща правна норма или в противоположен смисъл, грубо нарушение на съдопроизводствените правила. В случая от обжалваното решение не може да се направи извод, че е налице соченото от касатора основание.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България