Определение № 50925 от 09.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 889/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците О. С. Б., В. Й. Б. и М. О. Б. срещу въззивно решение № 261396 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 16279/2019 г. на Софийски градски съд (СГС), в частта му, с която е потвърдено решение № 38185 от 13.07.2018 г. по гр. дело № 21024/2016 г. на Софийски районен съд (СРС), с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу Б. С. Б. обективно и субективно съединени искове с правни основания чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЗД вр. с чл. 243 вр. с чл. 245, изр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1.1. сумата 4 753.87 лв. – главница (задължения към „Топлофикация София“ ЕАД за периода от м. 11.2008 г. до м. 04.2011 г.); 1.2. сумата 565. 72 лв. - лихва за забава върху главницата, за периода от 31.12.2008 г. до 16.11.2011 г.; 1.3. законната лихва върху главницата от 12.12.2011 г. до датата на окончателното й изплащане, която към датата на заявлението по чл. 410, ал.1 ГПК е в размер на 657. 65 лв.; 1.4. сумата 323. 08 лв. - разноски по заповедното производство, за които е издаден изпълнителен лист по гр. дело №19546/2011 г. на СРС, 85 състав, и 1.5. разноски от 1 988. 96 лв. и такси от 1 065. 50 лв. по изп. дело №1323/2013 г.на ЧСИ С. Х., рег. № 863 КЧСИ, за които е образувано заповедно производство по ч. гр. д. № 25003/2015 г. на СРС, 56 състав и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение; 2.1. сумата 3 280. 06 лв. - главница (задължения към „Топлофикация София“ ЕАД за периода от м. 11.2011 г. до м. 04.2013 г.); 2.2. сумата 494. 43 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 31.12.2011 г. до 10.03.2014 г.; 2.3. законната лихва върху главницата от 14.04.2014 г. до датата на окончателното й изплащане, която към датата на заявлението по чл. 410, ал. 1 ГПК е в размер на 358. 84 лв., и 2.4. разноски по заповедното производство в размер на 437. 60 лв., за които е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 19945/2014 г. на СРС, 36 състав, и 2.5. разноски от 410. 68 лв. и такси от 560. 16 лв. по изп. дело № 328/2014 г. на ЧСИ В. И., рег. № 779 КЧСИ, за които е образувано заповедно производство по ч. гр. д. № 25003/2015 г. на СРС, 56 състав и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, и 3.1. сумата 1 275.62 лв. – главница (задължения към „Топлофикация София“ ЕАД за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г.); 3.2. законната лихва от 92. 57 лв. от 30.06.2013 г. до 12.12.2014 г.; 3.3. законната лихва върху главницата от 29.12.2014 г. до датата на окончателното изплащане, която законна лихва към датата на заявлението по чл. 410, ал.1 ГПК е в размер на 53. 57 лв., както и 3.4. разноски по заповедното производство в размер на 327. 36 лв., за които е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 72114/2014 г. на СРС, 48 състав, за които е образувано заповедно производство по ч. гр. д. № 25003/2015 г. на СРС, 56 състав и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Касаторите - ищци поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените от тях установителни искове да бъдат уважени изцяло. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба, ищците релевират множество оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, както и непрецизно формулирани въпроси, от които съгласно правомощията си според т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационният съд извежда следния правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Има ли право собственикът на топлоснабден имот, платил консумативните разноски за топлинна енергия на доставчика й, ведно с лихвата за забава, да претендира възстановяването им от лицето, което ползва имота, и каква е правната квалификация на такава искова претенция?. Ответникът по касационната жалба Б. С. Б. подава писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а евентуално поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежни страни и в частта й по исковете за главница и лихва за забава върху главницата е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, доколкото цената на главния иск е над 5 000 лева и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е във връзка на обусловеност. Поради това в горепосочената част касационната жалба е допустима. В останалата й част срещу въззивното решение по исковете за заплащане на разноските в заповедното производство и в изпълнителното производство, инициирани от „Топлофикация София“ ЕАД, тя е недопустима, като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, с оглед цената на всеки от двата иска, която сумарно по т. 1, 2 и 3 съгласно диспозитива на първоинстанционното решение е под 5 000 лв.. Поради това, в тази й част, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК). Първоинстанционният и въззивният съд са квалифицирали предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЗД вр. с чл. 243 вр. с чл. 245, изр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Исковете са възприети като суброгационни, като без да има такива твърдения в исковата молба, СРС и СГС са счели, че ищците претендират, че в качеството си на собственици на топлоснабдения апартамент са заплатили чуждо задължение (на ответника - ползвател на имота) към „Топлофикация София“ ЕАД и са заявили в настоящия процес своето регресно право. Не е съобразено твърдението на ищците, че релевираните заповедно производство и изпълнителни листове са със заявител и кредитор „Топлофикация София“ ЕАД и длъжници – ищците, при което предявените установителни искове срещу трето лице – ответника не биха могли да бъдат квалифицирани по чл. 422, ал. 1 ГПК. Не е съобразено и обстоятелството, че ищците са посочили в исковата молба и уточненията към нея, че ответникът е ползвал безвъзмездно техния собствен имот без наличието на писмен договор, и че е дължал заплащане на консумативните разноски за топлинна енергия на тях, а не на топлоснабдителното дружество. Ищците не са навеждали твърдения, че ответникът е абонат на „Топлофикация София“ ЕАД или че е субект на реализираното в заповедното производство задължение към топлопреносното предприятие. Въпреки въведения от ищците предмет на спора, въззивният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Б. Б. дължи процесните суми, равняващи се на заплатената от ищците на „Топлофикация София“ ЕАД сума за потребената в апартамент № 52 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] топлинна енергия, през процесните периоди, както и за дължимата мораторна лихва. СГС е счел за правилна фактическата обстановка възприета от първоинстанционния съд, като е приел за безспорно по делото, че ищците са собственици на процесния апартамент, който ответникът Б. е ползвал през процесните периоди без уговорка за начина на ползване. Намерил е за установено, че ответникът не е заплащал консумативите за топлинна енергия, свързани с ползването на апартамента. Констатирал е, че не са представени по делото договори, уреждащи отношенията между ответника и собствениците на имота или между него и доставчика на комунални услуги. Констатирал е още, че срещу ищците като длъжници са били образувани отделни изпълнителни производства въз основа на издадени заповеди за изпълнение на парични вземания в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, по които са били събрани процесните суми. За да отхвърли предявените установителни искове въззивният съд е счел за неустановен първия елемент от фактическия състав на суброгационното право по чл. 74 ЗЗД - валидно възникнало в тежест на ответника задължение за заплащане на процесните суми за топлинна енергия и лихва за забава. Посочил е, че разходите за заплащане на стойността на ползваната топлинна енергия са в тежест на собствениците на топлоснабдения недвижим имот, доколкото не са ангажирани доказателства, че ответникът е абонат на „Топлофикация София“ ЕАД. Поради това ищците са заплатили свое, а не чуждо задължение, тъй като между тях, като потребители по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, и "Топлофикация София" ЕАД е било налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК. Преформулираният от настоящия съд горепосочен правен въпрос е от значение за крайния изход на конкретния правен спор, като е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение. Следователно спрямо него е осъществено изискуемото общо основание за допускане на касационния контрол, а доколкото ще е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – налице е и наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това по този правен въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване. Последното следва да бъде допуснато и в хипотезите на вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, доколкото решаващият съд се е произнесъл от една страна по различно от заявеното от ищците субективно материално право, а от друга страна – по нередовна искова молба, без да отстрани противоречието между обстоятелствена част и петитума й, разглеждайки установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК след заповедно производство, водено между различни от настоящите страни, без да е настъпило правоприемство. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение