Определение № 844 от 19.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1212/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на К. З. П. срещу определение № 484 от 30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 223/2023 г. на Плевенски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Плевенски окръжен съд е потвърдил определение № 804 от 17.02.2023 г. по гр.д. № 4077/2022 г. на Плевенски районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната депозираната от жалбоподателя искова молба поради неотстраняване на нередовности в нея – твърдения за предявени искове без формулиран петитум. Въззивният състав е констатирал, че нито в исковата молба, нито в частната жалба са изложени фактически твърдения, изясняващи волята на ищеца. Счел, че с разпореждане № 1229 от 30.01.2023 г. по гр.д. № 4077/2022 г. на Плевенски районен съд на страната са дадени ясни указания какви нередовности следва да бъдат отстранени, заедно с предупреждение относно неблагоприятните последици от неизпълнението им, като с постъпилото във връзка с това разпореждане становище от 03.02.2023 г. страната не е внесла яснота относно предявените искове и не е формулирала изричен и ясен петитум. Допълнил е, че разпореждането не се изисквало от ищеца да даде правна квалификация на исковете си, каквито възражения поддържал жалбоподателят, както и че съдът нямал задължение да дава повторни указания, че пропуските не са отстранени, поради което счел предпоставките на чл. 192, ал. 3 ГПК за налични, а обжалваното определение – за правилно. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касатор не формулира правни въпроси, въпреки че с определение № 887/15.06.2023 г. по ч.гр.д. № 223/2023 г. на Плевенски окръжен съд /л. 12 от ч.т.д. № 1212/2023 г. на ВКС/ изрично му е указана възможността да го направи. Поддържа по същество, че всички указания са изпълнени. Правно недопустимо е поисканото с жалбата оттегляне на искове, определени от страната като -за възстановяване на начислен и удържан данък върху лихвата по детския влог в лева и евро за периода 2015-2021 г. в размер съответно 36.56 лв. и 9.90 евро., тъй като производството е прекратено от сезирания районен съд поради нередовност на исковата молба т.е. липсва яснота какви искове са били предявени, за да е валидно заявеното разпореждане с предмета на спор. При нередовност на сезирането не могат да бъдат осъществявани процесуални действия във връзка с разглеждането, респективно разпореждането с този предмет. Извън това настоящето производство е по допускане до разглеждане на частната жалба, спрямо което производство тези изявления са ирелевантни. С оглед изложеното и при липса на каквито и да било релевантни доводи по общото основание и допълнителния критерий, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. В случая не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд – съдържащите се в частната касационна жалба съображения не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалба – правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Не са налице и предпоставки за повторно оставяне на частната касационна жалба без движение, доколкото вече са давани указания на частния касатор в този смисъл, които са били надлежно връчени със съобщение на 12.07.2023 г. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение