Определение № 738 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4100/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. и Ц. Т. срещу решение № 1316/22г. на СГС, II-Д състав, с което е отхвърлен искът им по чл. 93, ал.2 ЗЗД за плащане на двойния размер на дадения задатък. В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, но не е формулиран правен въпрос, твърди се наличие на „очевидна неправилност" по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока за отговор ответниците Т. Д. и Ц. К. възразяват, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са две- да е формулиран въпрос по тълкуване на правна норма, който е обусловил правните изводи на въззивния съд, и второ, въззивният съд да е дал отговор, който противоречи на практиката на ВКС. При „очевидна неправилност" само от мотивите към решението е необходимо да се установи нарушение на правилата на формалната и на правната логика. По отношение на правния спор и разрешенията на въззивния съд се установява следното: В исковата молба К. Т. и Ц. Т. са въвели твърдения, че с ответниците били сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, като са платили задатък 12322лв.. По вина на ответниците не бил сключен окончателен договор, поради което искат връщане на двойния размер на задатъка. В срока за отговор ответниците са възразили, че сключването на окончателния договор се е било забавило по независещи от ответниците причини. Не е била издадена на време кадастрална схема на имота, по причини в административен орган, поради което не дължат плащане на двоен задатък. Въззивният съд е приел, че несключването на окончателния договор е по причина на държавен орган- АГКК, поради което ответниците не носят вина за забавата. Освен това и страните по предварителния договор са уговорили изрично, че при форс маажор не се носи отговорност за забава. Поради това липсвало основанието по чл. 93 ЗЗД. Също така не била налице и хипотезата на чл. 87, ал.2 ЗЗД, тъй като ищците не били ангажирали доказателства за безполезност на изпълнението, или за наличието на фикс- сделка. По отношение наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира следното: В изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос. ВКС не може да извлича правния въпрос, а може само да го уточни или конкретизира съгласно т.р. 1/10г. на ОСГТК. При това положение следва да се приеме, че липсва една от двете кумулативно изискуеми предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Не е налице и очевдна неправилност на въззивното решение, тъй като от мотивите на решението не се установява нарушение на правилата на формалната и на правната логика. Обсъдените доказателства са годни да докажат установените факти, и последните са квалиифицирани под хипотезата на нормата, която ги урежда. В касационната жалба ищците са въвели твърдения, че забавянето на АГКК да издаде кадастрална схема, се дължи на това, че процесният имот не е бил нанесен в КК и КР, което е наложило процедура по изменение на кадастъра.т ответниците причини. ия договор се ебило забавило по независищи то искат връщане на двойния размер на задатъка. Поради това ответниците са били недобросъвестни при водене на преговорите като са укрили от ищците това обстоятелство. Освен това договорът се бил развалил по право на основание чл. 89 ЗЗД, поради което следвало да се присъди връщане на задатъка. Тези твърдения са неотносими. Първото обстоятелство е извън предмета на доказване, тъй като ищците не са въвели това обстоятелство с исковата молба, евентуално в първото по делото заседание. А второто обстоятелство е извън предмета на делото, тъй като са предявени искове по чл. 93, ал.2 ЗЗД, а не по чл.55 ЗЗД. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО