Определение № 1731 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 309/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 12375/17.12.2015 г. на С. С. С., чрез адв. А. С., срещу въззивно решение № 181/10.11.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 230/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което като е потвърдено решение № 101/ 28.04.2025 г. по гр. д. № 327/2024 г. на Окръжен съд – Сливен, е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение сключеният между И. С. и С. С. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предмет на нотариален акт № ../23.07.2012 г., т. II, по нот. дело № 156/2012 г. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) нарушил ли е принципа на диспозитивното начало в гражданския процес въззивният съд, като се е произнесъл по непредявено от ищцата фактическо основание на иска за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане; 2) ограничен ли е въззивният съд, при преценка на правилността на обжалвания съдебен акт, до посочените във въззивната жалба оплаквания и включените в предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните; 3) може ли съдът да променя фактите и обстоятелствата, на които се основава исковата молба, без отправено искане по съответния процесуален ред; 4) допустимо ли е съдебното решение да се основава на факти, твърдения и възражения, които не са въведени в процеса от страните; 5) може ли съдът да приема за доказани факти и да основава решението си на същите, без да даде възможност на страните да изразят становище за тях; подлежат ли на доказване факти, които не са посочени от първоинстанционния съд с доклада по делото; 6) има ли право кредиторът по задължение за издръжка в натура по алеаторен договор, при изправен длъжник, при липса на обективни причини за получаване на издръжката в натура и при неизвършено трансформиране на задължението от натурално в парично, да възразява, че не е получил парична издръжка; 7) може ли да се вмени във вина на длъжника неплащане на парична издръжка, ако кредиторът по алеаторно задължение за натурална издръжка и гледане отказва всякакви контакти с лицето, което е задължено да го издържа, като едновременно кредиторът по това задължение укрива информация за местоживеенето и местонахождението си и няма актуални банкови сметки, или ако длъжникът няма информация за съществуващи банкови сметки на името на лицето, което се е задължил да издържа. Ответната страна по жалбата - И. В. С., чрез адвокат С. Р., в писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че с нотариален акт № .., т. II, по нот. дело № 156/2012 г. ищцата И. С. е прехвърлила на дъщеря си С. С. собствения си недвижим имот, представляващ 4/6 ид. части от апартамент с идентификатор ... по КККР на [населено място], с адрес - [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „..“, ет. 2, ап. .., със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу грижите, положени от приобретателката до сключване на договора и със задължение да поеме за в бъдеще гледането и издръжката на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до този момент, като С. си запазила правото на ползване на имота пожизнено и безвъзмездно. Според показанията на свидетелите В. Г., К. М. и К. И. до зимата на 2022 г., когато ответницата се заразила и прекарала тежко заболяване от коронавирус, тя взимала майка си всяка зима в процесния апартамент. След боледуването й, това било преустановено, но С. продължила да се грижи за майка си, като пътувала до къщата им в [населено място], за да носи хранителни продукти и да помага с личен труд. В определени периоди, при необходимост С. наемала и жени, които да помагат в домакинството на майка й, а съсед се грижел за работата в двора. През м. март 2022 г., заради здравословни проблеми, ищцата била придружена от св. Г.А. до [населено място], а впоследствие и до [населено място] за медицински прегледи и операция. От пролетта на 2024 г. отношенията между ищцата и ответницата се влошили, като С. не искала да живее заедно с дъщеря си, не одобрявала наеманите да се грижат за нея трети лица, изразявала недоволство от липсата на адекватни грижи и издръжка. В края на м.01.2025 г. С. окончателно напуснала и имота в [населено място], като в проведен телефонен разговор със ответницата я уведомила, че няма смисъл повече да пътува до селото. Според показанията на св. Л. С. – син на ищцата, през м. февруари, 2024 г. майка му го потърсила, оплакала се, че е сама и не се полагат достатъчно грижи за нея, а в края на м.01.2025 г. тя напуснала по собствено желание имота в [населено място] и се установила да живее при него в жилището му в [населено място]. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че в случая безспорно е налице отказ за приемане на грижите и издръжката от страна на прехвърлителката, респ. налице е липса на съдействие от кредитора по отношение на дължимата от приобретателя престация по алеаторния договор. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме уговорените грижи и издръжка в натура, той се поставя в забава. Липсата на съдействие от страна на кредитора освобождава длъжника само относно полагането на грижи, но не и от задължението за даване на издръжка. От момента, в който кредиторът преустанови да приема престацията в натура, приобретателят следва да започне да му плаща издръжка и без да чака трансформиране от съда на това задължение. Доколкото в случая ответницата не е сторила това, същата се е поставила в положение на неизправна страна по договора и са налице предпоставките за развалянето му, поради неизпълнение. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната основания за селектиране на жалбата. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. В т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, е разяснено, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Този въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства. След измененията на ГПК (обн. ДВ, бр. 86/2017 г.) касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятност решението да е нищожно и недопустимо, или когато е очевидно неправилно. Не се констатира вероятност въззивното решение да е недопустимо, както твърди жалбоподателката. Най-общо, недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например - липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване и ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая, с оглед посочените критерии, съдебният акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на предмета на спора, с който е бил сезиран и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК. Поставените въпроси №№1, 3 и 4 също касаят твърденията на страната за недопустимост на въззивното решение и са аргументирани с това, че съдът недопустимо се произнесъл по факти и обстоятелства, на които ищцата не се била позовала, а именно – за неизпълнение на процесния договор, поради липса на извършена от приобретателката трансформация на задължението й в парична престация. Както се посочи по-горе, не съществува вероятност съдебният акт да е недопустим, още по-малко в контекста на формулираните въпроси. Практиката на ВКС е безпротиворечива, че съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона, а се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора според нуждата и възможностите му да се справя сам. Прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, изпада в забава, при което поетото от приобретателя задължение за издръжка следва да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи се погасява поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата - в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка (вж. - решение № 340/04.11.2015 г. по гр. д. № 1668/2015 г., IV г. о., решение № 284/ 01.10.2014 г. по гр. д. № 1892/2014 г., ІV г. о., решение № 363/26.05.2010 г. по гр. д. № 756/2009 г., ІІІ г. о.; решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., ІV г. о.; решение № 243/17.07.2015 г. по гр. д. № 6828/2014 г., ІV г. о; решение № 60144/30.07.2021 по гр. д. № 3081/2020 г., ІV г. о. и др.). Тези правни разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд при формиране на преценката му относно изпълнението на процесния договор, поради което не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и ал. 1, т. 1 ГПК за селектиране на жалбата. Изложеното по-горе се отнася и за отговора на въпроси №№ 6 и 7 в изложението. В допълнение следва да се посочи, че практиката на ВКС трайно приема, че грижите и даването на издръжка в натура, с оглед свободата на договаряне, могат да бъдат предложени на кредитора за изпълнение и от повече от един длъжник, ако при тези условия е сключен договорът, или ако той приема такова изпълнение. Както се посочи по-горе, когато прехвърлителят не оказва съдействие и не приема изпълнението, това не освобождава длъжника от поетите с договора задължения. За да е изправна страна, последният трябва да предложи изпълнение в съответен паричен еквивалент. Дори при установена забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. Затова, при поддържано в процеса възражение за неоказано съдействие от страна на кредитора, длъжникът по договора ще бъде изправна страна, ако преди това е поискал трансформация на задължението си в парична равностойност, или е предоставил парично изпълнение. В случая, по делото е безспорно установено, че приобретателката не е поискала трансформация на задължението си, респ. - не е предоставила парично изпълнение, поради което въззивният съд е приел, че тя е неизправна страна по договора и е налице основание за развалянето му. Съобразено е също, че при прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение, а преценката по чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва да се извършва с оглед интереса на кредитора и конкретните обстоятелства (възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и др.). Останалите два въпроса в изложението (№2 и №5) също не са обуславящи за допускането на касационния контрол. Съгласно установената задължителна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Изключенията от това правило са случаите, когато съдът следва да приложи установена в публичен интерес материалноправна норма или е задължен да следи служебно за интересите на страна в процеса (ненавършили пълнолетие деца или лица, по отношение на които се иска поставяне под запрещение). Във всички останали случаи проверката на въззивния съд за правилност на първоинстанционното решение е ограничена от релевираните в жалбата основания. По въпросите установени ли са правилно правнорелевантните факти, въззивният съд се произнася само при въведено от страните оплакване за необоснованост или нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не следи служебно и за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила при доклада на делото. Когато въззивникът е въвел оплакване, че определени факти не са възприети правилно или не са доказани, поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение, въззивният съд разполага с правомощието да отстрани пороците на решението чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагане на правото; чрез даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относимите доказателства, които не е било сторено поради пропуски в доклада или в резултат на други съдопроизводствени нарушения в първоинстанционното производство. При липса на оплакване, следвайки диспозитивното начало, въззивният съд следва да приеме, че с необжалването заинтересованата страна е възприела установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка за правилна. В този смисъл са постановките на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, както и множество решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС. По настоящото дело въззивната инстанция е изпълнила задължението си с оглед спорния между страните въпрос и ограничението на чл. 269 ГПК, поради което не е налице отклонение от установената съдебна практика. След самостоятелна преценка на правнорелевантните факти и събраните доказателства, като е обсъдил доводите и възраженията на страните, е достигнал до извод, че ответницата не е доказала точното изпълнение на задълженията си по сключения между нея и ищцата договор за издръжка и гледане. В случая точното изпълнение включва и установяване на предприета от длъжника (и без съдебно решение) трансформация на задължението в парична престация. Следва да се посочи, че процесуалните нарушения на съда не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК по селектиране на касационните жалби, поради което твърденията на касаторката в тази насока не могат да обосноват допускането на касационното обжалване. При този изход на спора, на ответната страна по жалбата се дължи присъждане на направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение