Определение № 432 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4377/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано e по касационна жалба на Прокуратурата на Република България (нататък и П.) срещу въззивно решение № 27 от 28.07.2021 г., по в.гр.д.№ 283/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което Прокуратурата е осъдена да заплати на Ц. П. Н. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение. Ответникът по касационната жалба Ц. П. Н., в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, редовна е и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за престъпления по няколко квалификации по чл.255, ал.3 и ал.4 вр. вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 и ал.2 НК. Въззивният съд приел, че са налице кумулативни предпоставки на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. При определяне размера на дължимото обезщетение са съобразени броят и изключително голямата тежест на повдигнатите обвинения за тежки по смисъла на чл.93, т.7 ДР на НК престъпления и значително голямата продължителност на воденото срещу жалбоподателя наказателно производство, обхващащо период от повече от шест години и седем месеца. Съобразени са обстоятелствата, че повдигнатото срещу ищеца обвинение е намерило широко публично отразяване в медиите, както и че предприетите срещу ищеца процесуални действия са довели до реално ограничаване на правото му на труд (поради изземване на документи на дружествата). Съобразена е и взетата мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 5000 лева, изменена в „подписка“. Въззивният съд е приел, че негативните отражения от воденото незаконно наказателно производство срещу ищеца надхвърлят обичайните. Този извод е основан на представени писмени доказателства (амбулаторни листове от 05.01.2010 г., 06.07.2015 г и 27.09.2016 г.; документ за платен преглед от 29.05.2020 г. за консултация от лекар-специалист, установяващи медицинските констатации, показатели и диагнози „Повишено кръвно налягане при липса на диагноза хипертония (при стойности на кръвното налягане 150 /90)“, „Паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност)“, „Остра стресова реакция и Есенциална (първична) хипертония – криза“. Съобразена е и извършената в първоинстанционното производство съдебно-психиатрична експертиза, която констатира страхово-тревожни изживявания на границата с депресивни състояния, затруднения в социалното и битово функциониране на ищеца, които, макар и изтласкани на подсъзнателен план, са предизвикали влошаване на физическото, здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в кризисни повишавания на стойностите на кръвното налягане. Въззивният съд е обсъдил и други обстоятелства, между които и социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната през периода на водене на наказателното производство. Формиран е крайният извод, че справедливият размер на обезщетението следва да бъде 15 000 лева (да бъдат присъдени още 5 000 лева). По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси по приложението на чл.52 ЗЗД вр. чл.4 ЗОДОВ: Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото релевантни обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното конкретно значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение; Относно съдържанието на понятието „справедливост“ и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 33Д, към който препраща чл.4 от ЗОДОВ; При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, трябва ли да се държи сметка и за обществените критерии за справедливост обща икономическа среда, жизнен стандарт и за общоприетото разбиране за справедливост на обезвредата? Жалбоподателят твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на посочените въпроси е в противоречие с т.11 от ППВС № 4 /23.12.1968 г.; с т.19 от ТР № 1 /2001 г. на ОСГК на ВКС, с т.11; ТР № 3 /22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС; с решение № 673 /15.11.2010 г. по гр.д. № 1916 /2009 г. на ВКС, ІV г.о.; с решение № 62 от 27.02.2012 г. по гр.д.№ 1065 /2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; с решение № 123 от 23.06.2013 г. по гр. д. № 254 /2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. Първият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той е установил обстоятелствата, които имат значение за спора (релевантните за спора факти), свързани с претърпените от ищеца (ответник по касационната жалба) неимуществени вреди, въз основа на преценка на събраните по делото доказателства и е изложил мотиви за значението на отделните установени конкретни факти. Взето е предвид обстоятелството, че ищецът е бил обвинен в тежки престъпления по смисъла на чл.93, т.7 НК, съобразена е значителната продължителност на образуваното наказателно производство, обхващащо период от 6 години, 7 месеца и 19 дни, както и обстоятелството, че същото е намерило широко медийно отразяване и влошеното психично, емоционално и здравословно състояние на ищеца. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, за да определи размера на претърпените неимуществени вреди, той е обсъдил представените по делото писмени и гласни доказателства и приетото по делото заключение на медицинска експертиза, от които се установява как се е отразило на ищеца незаконното обвинение и какви са последиците от това за неговото психично, емоционално и здравословно състояние: преживените от жалбоподателя негативни изживявания са предизвикали страхови чувства с висок интензитет, които са предизвикали влошаване на здравословното състояние на ищеца и конкретни заболявания. Вторият и третият въпроси са обуславящи. Те следва да бъдат разгледани заедно, доколкото се отнасят до критериите, които следва да се вземат предвид при определяне на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди. И тези въпроси не са решени както се твърди, а в съответствие с установената съдебна практика. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно правилото на чл.52 ЗЗД въззивният съд е съобразил приетото с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС за съдържанието на понятието „справедливост", като е извършил преценката на установените по делото конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението, като: тежестта на обвиненията, постановената мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване, негативни изживявания и претърпени увреждания от пострадалия, разгласата и публичността, отраженията върху здравето, стандарта на живот. Въззивният съд е съобразил и времето, през което ищецът е търпял вредите. От изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по изведените от жалбоподателя правни въпроси. С оглед изхода от това производство Прокуратурата на Република България няма право на разноски, а искането на ответника в касационното производство за присъждане на направените разноски е основателно и доказано за сумата 600 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното съдът