Определение № 1056 от 07.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 412/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. М. срещу решение №264 от 08.10.2025 г. по в.т.д.№302/2025 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №76 от 13.03.2025 г. по т.д.№55/2024 г. на ОС Стара Загора в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. А. М. против ЗК „Лев инс“ АД иск за разликата над 60 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания вследствие ПТП от 18.04.2023 г. и в частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху това обезщетение за периода от 18.04.2023 г. до 27.07.2023 г. В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че неправилно е приложен и принципът на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, в резултат на което е определен занижен размер на последното. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните, уточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпроси, за които се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Следва ли съдът да се произнесе по всички наведени от страните във въззивното производство доводи, оплаквания и възражения и да изложи собствени мотиви по спора като извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото. 2. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Поддържа се,ч е решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация ЗК „Лев инс“ АД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалата ищца. Позовавайки се на приетите по делото писмени доказателства, заключението на СМЕ и СПЕ и показанията на разпитаните свидетели е посочил, че в резултат на ПТП ищцата е получила множество травми, като интензивността на болката от причинените травми към момента на увреждането, по време на лечението и понастоящем е следната: Контузия на главата - болки до 3-4 ден, покрито от аналгетична терапия, понастоящем с епизодични оплаквания от главоболие; Контузия на шията - болки до 3-4 ден, покрито от аналгетична терапия, понастоящем с епизодични оплаквания при движение на шията; Контузия на гръдния кош - болки до 5 ден, покрито от аналгетична терапия, понастоящем с епизодични оплаквания при движение на торса; Контузия на корема - болки до 3 ден, покрито от аналгетична терапия, понастоящем без оплаквания; Контузия на крайниците - дясна раменна става - болки до 10 ден, покрито от аналгетична терапия, понастоящем с епизодични оплаквания при натоварване на горния крайник; Мозъчно сътресение - отзвучава до 4-та седмица, болки до 3-4 ден, покрито от аналгетична терапия, понастоящем без оплаквания; Компресивна фрактура на 4-ти лумбален прешлен - болки до 2-та седмица, покрито от аналгетична терапия и имобилизация, понастоящем ограничени движения в областта на снагата; С. между 3-ти и 4-ти лумбален прешлен - болки до 2-та седмица, покрито от аналгетична терапия и имобилизация, понастоящем ограничени движения в областта на снагата; Хемосинус на десен максиларен синус - болки до 5 ден, покрито от аналгетична терапия, понастоящем без оплаквания; Счупване на ябълковидната кост /зигоматикуса/, вдясно - болки при дъвкателни действия до 2-та седмица, покрито от аналгетична терапия, понастоящем без оплаквания; Счупване на предностраничната и средната страна на десния максиларен синус - болки до 5 ден, покрито от аналгетична терапия, понастоящем без оплаквания. Установил е, че при ищцата е налице разстройство в адаптацията, изразяващо се в повишена тревожност, емоционална лабилност, нарушени сън и апетит и тази симптоматика е продължила около два – три месеца след ПТП, а травмите при ПТП са ускорили напредването на атеросклеротичния процес, като към момента на прегледа от вещото лице се установява съдова деменция с умерена тежест, но до каква степен претърпяното ПТП е довело до влошаване на менталното и състояние е невъзможно да се определи - данните за мозъчно съдовите промени са от преди ПТП, но тогава е функционирала по – добре. С оглед на така установените факти е счел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищцата болки и страдания е основателен - ищцата е претърпяла болки и страдания, особено в първите дни и седмици след инцидента, възстановителният процес е продължил около два месеца, като пълно възстановяване при ищцата е невъзможно, но това се дължи и на напредналата възраст и на многото допълнителни заболявания, които има, въпреки, че травмите при ПТП са обострили заболяванията и удължили възстановителния период. Като е съобразил степента на причинените болки и страдания, продължилия около два месеца възстановителен период, необходимостта от чужда помощ през част от този период, настъпилото, но не - пълно възстановяване, възрастта на пострадалата 81 години към момента на ПТП, която предполага по-дълго възстановяване, сериозното отражение на ПТП върху психичното състояние на ищцата, но и обстоятелството, че същата има съществуващи към датата на ПТП заболявания, които също влияят върху негативната здравословна картина при нея, както и социално – икономическата обстановка в страната към датата на ПТП е достигнал до извод, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. е справедливо. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с разпоредбите на чл.235 и чл.236 ГПК и практиката на ВКС (наличието на която изключва бланкетно поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), е извършил самостоятелна преценка на събраните допустими и относими доказателства (вкл. приетата медицинска документация, показанията на разпитаните свидетели и заключенията на назначените по делото експертизи) и е направил собствени фактически констатации и правни изводи, след произнасяне по всички своевременно наведени и относими, с оглед предмета на делото доводи, възражения и искания на страните. Въззивният съд е извършил подробен анализ на претърпените от ищцата неимуществени вреди, като е обсъдил релевантните, с оглед разясненията посочени в т.II от ППВС №4/1968 г., факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В константната практика на ВКС се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В процесната хипотеза при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е подробно и задълбочено и е оценил в пълнота всички установени по делото факти, релевантни за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, поради което касационно обжалване по формулираните въпроси не може да бъде допуснато. Необходимо е да се изтъкне, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,