Определение № 754 от 03.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 672/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Г. Д. Б. и Л. Г. О. са подали касационна жалба срещу решение № 563 от 11.01.2010 г. по гр.д. № 20091200500330 от 2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 47 от 12.06.2000 г. по гр.д. № 194 от 1998 г. на Районен съд, [населено място] и уважен предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за нива в м. “К.”, землището на [населено място] с площ от около 420 кв.м. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Правят се оплаквания, които са били правени и в предходните инстанции и са обсъдени в мотивите на атакувания съдебен акт. В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК защото считат, че допускането на касационното обжалване би имало защото е налице противоречива практика както и защото е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставя въпросите: следва ли изводите на съда да се формират само от показанията на свидетелите на ответниците и на второ място изводите за оригинерно придобиване на имотите не следва ли да се обосноват с наличието на обективната и субективна страна на придобиването на собственост по силата на изтекла давност. Ответниците не са взели становище с изключение на Р. Г. Г., който е представил възражение. Касационната жалба е допустима предвид липсата на данни за размера на данъчната оценка при завеждането на делото. При образуването на делото в исковата молба е посочено, че иска е неоценяем и не е представено съответното удостоверение за данъчната му оценка от данъчната служба. Към касационната жалба е представена експертиза, установяваща ,че пазарна оценка на спорния имот значително надхвърля размера на обжалваемия интерес от 1000 лв., посочен в забранителната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Г. Д. Б. и Л. Г. О. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК. Благоевградския окръжен съд е уважил предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ като е приел, че спорният имот, представляващ нива в м. “К.” с площ от около 420 кв.м в землището на [населено място] е бил собственост на М. Г. Ч., която го е придобила по наследство от покойния си баща Т. Д., починал през 1914 г. и давност, която е текла от този момент до внасянето на имота през 1956 г. в ТКЗС. По делото е било обсъдено обстоятелството, че Г. Ч., праводател на ответниците не е бил съпруг на М. Т. Д. /Г. Ч./, тъй като не е сключил граждански или църковен брак с нея, а двамата са живели заедно на фактически начала. Обсъдени са възраженията и е направено заключениие ,че Г.Ч. не е бил собственик на този имот, а на земеделски имот- харман, находящ се в съседство с посочената нива. Тези изводи са формирани след като е дадена вяра на част от свидетелите, които са съпоставени с представените извлечения от данъчните книги в които М. Ч., последователно е посочвала, че е собственик на земеделски имот в м. “К.”. Обсъдени са и обстоятелствата, че от 1914 г. до образуването на ТКЗС нивата е била стопанисвана и обработвана от нея с помощта на членовете на семейството на Г. Ч.. Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението по поставените от касаторите въпроси. Няма противоречие в съдебната практика относно въпроса за правото на съда, изслушал свидетелите и добил лични впечатления от техните показания да даде вяра на една или друга група от тях с оглед формираното си убеждение за достоверност, справедливост и истинност. На второ място въззивният съд е обсъдил наведените твърдения за придобиване на имота по давност и е намерил, че фактическият състав на оригинерното придобиване на собствеността е установено при условията на пълно и главно доказване както от субективна, така и от обективна страна. От изложеното се установява, че при постановяване на решението Благоевградския окръжен съд се е ръководил от трайната съдебна практика формирана по отношение допускане на свидетелски показания при условията на чл. 164 и 165 ГПК, както и по отношение на установяване на придобиването при условията на чл.34 от Закона за давността, тъй като не е била налице забранителната разпоредба на чл.15 от с.з. предвид липсата на брак между Д. и Ч. и родствени отношения с неговите наследници. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на делото, тъй като по поставените въпроси съществува трайна съдебна практика, която е съобразена от решаващият съд и която не се налага да бъде променяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,