Определение № 699 от 15.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 802/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Еко титан“ ЕООД обжалва решение № 343 от 25.11.2019 г. по в.т.д. 577/19 г. Апелативен съд - Пловдив, с което след отмяна на решение № 55 от 8.5.2019 г. по т.д. 213/18 г. в частта, с която е уважен предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 90 506,19 лв е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу [община], както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на обезщетението за забавено изпълнение на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД, в размер на 21 850,89 лв.

Излага подробни съображения за неправилност на въззивното решение на основание допуснати съществени процесуални нарушения, конкретно на нормата на чл. 154 от ГПК, приемайки за доказани факти, за които ответникът не бил ангажирал доказателства, че дейността е в предметния обхват на договора. Освен това не бил направил изводите си въз основа на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Изложил е съображения за основателност на иска поради наличие на всички предпоставки, предвидени в основанието, на което е предявен искът.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Може ли да се претендират извършените от изпълнителя по договор за изработка и в частност по договор за възлагане на обществена поръчка разноски за дейности, които по вид се включват в предметния обхват на договора, но по обем са в повече от договореното между страните на извън договорно основание? Обосновава наличието на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК конкретно сочи, че разрешението е в противоречие с постановените решения, представляващи константна практика на ВКС, а именно: решение № 60 от 25.3.2013 г. по т.д. 475/12 г., 2 ТО, решение № 179 от 6.12.2016 г. по т.д. 2235/15, 1 ТО, решение № 219 от 4.2.2014 г. по т.д. 871/12 г. 1 ТО, решение № 254/13.3.2015 г. по т.д. 770, 2 ТО.

2. Може ли въззивният съд да се произнася по оплаквания и доводи, които не се съдържат във въззивната жалба? Обосновава приложението на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК с разрешението в противоречие със задължителната практика на ВКС, израз на която е Тълкувателно решение 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 43 от 4.6.2014 г. по т.д. 213/12 г. 2 ТО на ВКС, решение № 42 от 10.6.2015 г. по гр.д. 4492/14 г. 3 ГО, решение № 126 от 13.5.2015 на ВКС по гр.д. 5688/4 ГО на ВКС.

3. Следва ли в решението си, въззивният съд, в съответствие с изискванията на чл. 235 и чл. 236 от ГПК за мотивираност на съдебния акт, да обсъди всички доказателствата по делото и във връзка помежду им, а не извадково, да обсъди свидетелските показания в цялост и във връзка с останалите доказателства, да обсъди доводите на страните. Сочи допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК конкретно решения от трайната практика на ВКС, изразена в решение № 24 от 28.01.2020 г. по гр.д. 4744/08 г., 1 ГО, решение № 101 от 3.6.2015 г. по гр.д. 1740/14 г., 1 ТО, решение № 310 от 4.11.2014 г. по гр.д. 759/14 г., 4 ГО, решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр.д. 1285/12 г., 3 ГО, решение 157 от 8.11.2011 г. по гр.д. 823/10 г, 2 ТО, решение № 636 от 12.10.2010 г. по гр.д. 1210/09 г. 4 ГО, решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр.д. 1084/11 г., 3 ГО.

Ответникът [община] оспорва касационната жалба. Оспорва основанията за допускане касационно обжалване. По отношение на първия въпрос счита, че въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос, тъй като бил приел, че е налице договор и не може да претендира заплащане на разноски на извъндоговорно основание. Счита, че съдебната практика, на която се е позовал касаторът не е по правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд.

По втория правен въпрос счита, че не е разрешен, а по третия също.

Върховният касационен съд състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва въззивното решение лице.

С обжалваното въззивно решение, Апелативен съд - Пловдив след отмяна на решение № 55 от 8.5.2019 г. по т.д. 213/18 г. в частта, с която е уважен предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 61, ал. от ЗЗД, като [община] и е осъдена да заплати на „Еко титан“ ЕООД сумата от 90 506,19 в, представляваща общ размер на необходимите и полезни разноски, изразходвани от ищеца за водене на чужда работа без пълномощие, представляваща дейности по озеленяване и поддръжка на зелени площи в [община] през м. октомври, ноември и декември 2015 г., над годишната задача и след изчерпване на договорения бюджет с договор за възлагане на обществена поръчка № 31 от 16.2.2009 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иск а 25.6.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която [община] е осъдена да заплати на „Еко Титан“ ЕООД разноски от 7 923,56 лв, е отхвърлил иска, като е потвърдил решението в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 21 850,89 лв за времето от 5.2.2016 г. до датата на предявяване на иска. Въззивният съд е приел наличието на договор между страните, сключен чрез възлагане на обществена поръчка при специалните условия на ЗОП отм. по силата на този договор [община], като възложител, е възложила на „Еко Титан“ ЕООД изпълнител, да извърши срещу уговорено възнаграждение дейностите, съобразно чл. 1 от предмета на договора, между които и дейност по поддържане на зелените площи и озеленяване. Приел е, че срокът на договора е 10 годишен, като е определена стойността на услугите. Както и уговорено заплащане да се извършва ежемесечно, след приемане на извършените работи с протокол за видове и количества, като са определени съгласно чл. 10, ал.5 коефициенти. В договора било предвидено, че заявките на възложителя не можели да са годишно повече от приетата в договора годишна сума в раздел „Озеленяване“ в ценовата оферта на изпълнителя. Прието е, че страните са установили работите в протокол за октомври, ноември, декември, без да има сума за получаване съгласно договора. С оглед основанието, на което е разгледан искът, въззивният съд е приел, че е налице договор. С ценовата оферта била определена годишна стойност на всяка от дейностите, включително индексирането им. Прието е, че сумата 400 000 лв с ДДС е определена като глобална стойност на възнаграждението на изпълнителя за всички видове дейности по част „поддържане на зелените площи и озеленяване“, независимо от броя и вида на отделно извършените манипулации и тази глобална стойност е разделена на дванадесет равни части, т.е. помесечно. С оглед действието на чл. 43, ал.1 от ЗОП въззивният съд приема, че императивната разпоредба забранява промяна на договора. Направен е извод, че възложителят може да приема работа само до стойността по договора, без същата да се променя. Прието е, че липсва изпълнение в работите на договора. Предприетата от изпълнителя и приета от възложителя работа била в противоречие с чл. 43, ал. 1 от ЗОП, забрана да променя условията на договора. Приема, че доказаните от ищеца разходи, съобразно осчетоводеното от него. Но е направен извод, че тези разходи не може да са извън сключения договор. Прието е, че главният иск е неоснователен.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, извършва само на основанията, предвидени в чл. 280 от ГПК. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал. 2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.

В случая при извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав, не установи наличието на основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК. Няма данни, от които може да се направи извод, че решението е вероятно да е нищожно. По отношение основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност да е налице недопустимост на съдебното решение и поради това липсва основание за допускане касационно обжалване. Решението би било недопустимо, ако е постановено, без да са налице основания за разрешаване на спора по същество като липса или ненадлежно упражняване правото на иск или ненадлежно сезиране на съда, или след десезиране на съда. В случая не се установява да е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо.

По отношение на посочените от касатора правни въпроси настоящият съдебен състав намира следното: Първият посочен от касатора правен въпрос обосновава наличието на общо основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че при сключен договор по реда на ЗОП отм, е недопустимо да се приеме, че дейностите от същия вид са такива, извън сключения между страните договор. Възлагането и приемането на работата, в предметния обхват на договора, е станало във връзка с договора, въпреки забраната да се променят условията на вече сключения договор, съгласно чл. 43, ал. 1от ЗОП и наличието на договор изключвало възможността изпълнителят на извъндоговорно основание да претендира обезщетение за сторените от него разходи. Следователно въпросът за това, извършените разноски от изпълнител по договор за изработка, сключен по ЗОП (отм.) за дейности, съвпадащи с дейностите, за които е сключен договорът по реда на ЗОП, но извън обхвата на договора, поради това, че надхвърлят стойността на сключения договор, е значим по делото правен въпрос. Този въпрос е включен в предмета на делото чрез основанието на предявения иск, разрешен от въззивния съд по посочения начин и е обусловил изхода на спора. Разрешаването на този правен въпрос с извода, че не може да има възлагане на вече възложени с договор дейности и да се заплаща на извъндоговорно основание разноски на изпълнителя, е обусловило изхода на спора, че искът с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, е неоснователен, а съответно и акцесорният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Поради това, така формулираният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК първи въпрос, представлява общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснено приложението на чл. 280, ал.1 от ГПК в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Разрешаването на правния въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 60 от 25.3.2013 г. по т.д. 475/12 г. Поради това е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, за допускане касационно обжалване на въззивното решение по поставения първи въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. С оглед правомощията на касационната инстанция, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточни въпроса както следва: При сключен договор по реда на ЗОП от 2004 г. (отм.) за възлагане на определен вид дейности, когато изпълнителят по договора извърши същите дейности, но извън договорения обем, има ли право на обезщетение и съгласно кои правила? Това обуславя извод за наличие на основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

Останалите правни въпрос, сочени в изложението по чл. 284, ал.3 1 т. 1 от ГПК ще бъдат разгледани при произнасянето на съда по реда на чл. 290 от ГПК.

Поради допускане касационно обжалване и на основание чл. 18, ал.1, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата, ще следва на касатора да се даде възможност да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 2 247,14 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение