Определение № 50213 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2560/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ЧСИ В. Й. М., рег. № 833 КЧСИ, чрез адв. В. М. В., срещу определение № 561/16.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 306/2022 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 17.05.2022 г. на съдия по вписванията при Службата по вписванията [населено място] за отказ за вписване на постановление № 5905/26.04.2022 г. по изп. д. № 20218330400222 за възлагане на недвижим имот. Оплакванията са за неправилност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна се иска. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът: неспазване на изискването по чл. 6, ал. 3 П. вр. чл. 60, т.т. 1-7 ЗКИР основание ли е за отказ за вписване на постановление на съдебен изпълнител за възлагане на самостоятелен обект на собственост в сграда, построена в имот, намиращ се в район с одобрена кадастрална карта, ако самостоятелният обект не е нанесен като обект в кадастралната карта, длъжникът - собственик на самостоятелния обект в сградата, не е предприел необходимите действия за това, а за купувача от публична продан и за частния съдебен изпълнител не е предвидена нормативна възможност за иницииране на такава процедура, както и дали в тази хипотеза е достатъчно индивидуализацията на имота да съответства на изискванията на чл. 6, ал. 1 П.. По този въпрос се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди да е налице противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС, обективирана в определение № 99/13.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1425/2022 г. на І-во г. о., и определение № 169/01.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3186/2018 г. на І-во г. о. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, но следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: След образуване на производството по настоящото дело е получено писмо от 04.08.2022 г. /вх. № 6716/10.08.2022 г., п. кл. от 08.08.2022 г./, с което постановилата отказа за вписване съдия по вписванията при Русенския районен съд А. К. е уведомила Върховния касационен съд, че постановлението за възлагане вече е вписано в Службата по вписванията като акт № .........., том ........от 29.07.2022 г. по преписка вх. № .........../29.07.2022 г. с изпълнени изисквания за описание по кадастрални данни на визираните в документа офис и идеални части от поземлен имот съгласно чл. 6, ал. 3 П.. При това положение според съдията по вписванията вече липсва правен интерес от касационно производство, тъй като актът е вписан и при отмяна от ВКС на определението на въззивния съд и постановяване вписване на акта в правния мир ще се окажат два документа за собственост, вписани по различно време и с различен текст, но за една и съща публична продан. Към писмото е приложен заверен препис от вписания документ. Копие от горното писмо и от приложеното към него постановление за възлагане на недвижим имот е изпратен на жалбоподателя с указание до същия да вземе становище и да заяви дали поддържа частната касационна жалба. На 07.09.2022 г. с вх. № 7240 от с. д. по електронната поща на ВКС е получено становище от процесуалния представител на жалбоподателя адв. В. М. В., който заявява, че поддържа частната касационна жалба само в частта, с която е поискано да бъдат отменени като незаконосъобразни съдебният акт по в. ч. гр. д. № 306/2022 г. на Русенския окръжен съд и потвърденото с него определение от 17.05.2022 г. на съдията по вписванията, а с оглед извършеното към настоящия момент вписване на постановлението за възлагане не поддържа жалбата в частта, с която е поискано преписката да бъде върната на съдията по вписванията за вписване на постановлението. Претендира заплащане на сторените в касационното производство разноски в размер на 15 лева - платена държавна такса, и адвокатско възнаграждание за оказана безплатно при условията на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗАдв правна помощ. При тези данни по делото настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че с извършеното вписване на постановлението за възлагане целта на охранителното производство, образувано по заявлението на жалбоподателя за вписване, е постигната, а това води до липса на предмет на подадената от него частна касационна жалба. Ето защо същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея касационно производство следва да бъде прекратено. Предвид характера на вписването като едностранно охранително производство, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по водене на делото е неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.