Определение № 7618 от 09.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1489/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение „Балканка“ срещу Становище по екологична оценка № 3-3/2024 от 19.12.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван Проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район 2022 – 2027 г. Претендира се отмяна на оспорения административен акт. Жалбата е подадена пред Административен съд – София-град, който с определение № 3334 от 31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 447/2025 г. е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Върховния административен съд. Административният съд е приел, че съгласуването на Проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район 2022 г. – 2027 г. е израз на конституционно възложените функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавно управление на министъра на околната среда и водите. Според решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по к. д. № 13/2007 г. Върховният административен съд следва да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административни актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че делото по жалба на Сдружение „Балканка“ срещу Становище по екологична оценка № 3-3/2024 от 19.12.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван Проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район 2022 – 2027 г., е родово подсъдна на Административен съд – София-град. Родовата подсъдност разпределя първоинстанционните дела между административните съдилища и Върховния административен съд, изхождайки от предмета на делото. Тя е законна и не може да бъде дерогирана. За нея съдът следи служебно в качеството й на абсолютна положителна процесуална предпоставка по упражняване правото на жалба. Родовата подсъдност по процесното административно дело е предвидена в чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, като според правилото на цитираната разпоредба на Върховния административен съд са подсъдни тези оспорвания срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, които са издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите предвидени в закон, когато тези органи са делегирали провомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Разпоредбата е в съответствие с решение № 8 от 23.04.2018 г. по к. д. № 13/2017 г. на Конституционния съд на Република България, с което е прието задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията: „Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление.“. В мотивите на решението си Конституционният съд не е дал тълкуване на понятието „функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление“, но е използвал пример, чрез който илюстрира разбирането си за правомощие, упражнявано от министрите чрез издаване на административен акт, което правомощие не е по държавното управление по смисъла на чл. 125, ал. 2 от Конституцията. От мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощията по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), за да ръководи, координира и контролира осъществява държавната политика в съответната област – ал. 2 на чл. 25 от ЗА, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата и от други държавни органи. Правомощието на министъра на околната среда и водите в процесния казус касае издаденото от него Становище по екологична оценка на план съгласно чл. 82, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), предоставено му на основание чл. 84 от същия закон. В последната законова норма, това правомощие е предоставено, както на министъра на околната среда и водите, така и на всеки от директорите на Регионална инспекция по околната среда и водите в страната, според териториалната им компетентност. Изложеното сочи, че от една страна централният едноличен орган с обща компетентност (министърът на околната среда и водите) не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, а от друга, е налице случай, предвиден в закон (ЗООС), поради което и по аргумент от чл. 132, ал. 2, т. 2, предложение второ от АПК, издадените от него административни актове се оспорват пред съответния административен съд (в този смисъл и определение № 7386 от 22.07.2022 г. по адм. дело № 6249/2022 г. на Върховния административен съд). Освен изложеното, настоящият състав съобрази, че след даване ход на настоящото дело по същество - в срока за представяне на писмени бележки, такива са постъпили от министъра на околната среда и водите. Освен доводи по същество, административният орган е обърнал внимание на следните обстоятелства: По жалба срещу Становище по екологична оценка № 3-3/2024 от 19.12.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван Проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район 2022 – 2027 г., е образувано адм. дело № 447/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, което с определение № 3334/31.01.2025 г. е прекратено и е изпратено по подсъдност до Върховния административен съд (по тази жалба е образувано настоящото съдебно производство). По жалба срещу Становище по екологична оценка № 6-3/2024 от 19.12.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван Проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район 2022 – 2027 г., е образувано адм. дело № 448/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. По образуваното дело е проведено съдебно заседание на 13.03.2025 г., на което делото е обявено за решаване. По жалба срещу Становище по екологична оценка № 4-3/2024 от 19.12.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван Проект на План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район 2022 – 2027 г., е образувано адм. дело № 458/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. По образуваното дело е проведено съдебно заседание на 24.02.2025 г. и делото е обявено за решаване. По жалба срещу Становище по екологична оценка № 5-3/2024 от 19.12.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван Проект на План за управление на речните басейни в Черноморски район 2022 – 2027 г., е образувано адм. дело № 457/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Делото е приключило с решение № 7110 от 28.02.2025 г., с което съдът е отхвърлил жалбата и е потвърдил Становище по екологична оценка № 5-3/2024 г. на министъра на околната среда и водите. При извършена справка относно образуваните в Административен съд – София-град дела по посочените екологични оценки от 19.12.2024 г. на министъра на околната среда и водите, се установи, че към настоящия момент и по трите адм. дела № № 448/2025 г., 458/2025 г. и 457/2025 г. са постановени решения. Предвид изложените съображения, настоящият състав счита, че е формиран спор за подсъдност по смисъла на чл. 135, ал. 4 от АПК между тричленен състав на Върховния административен съд и Административен съд – София-град, която налага прекратяване на делото и изпращането му на петчленен състав на Върховния административен съд, който да определи подсъдността. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4, предложение второ и ал. 6 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,