Определение № 2233 от 23.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1452/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищците Р. З. и Е. К. срещу определение № 84 от 29.05.2026г. по в.ч.т.д. № 61/2026г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определението от 08.04.2026г. по т.д. № 126/2026г. на ОС Бургас за прекратяване на производството, образувано по иск на Р. З. и И. К. с правно основание чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ срещу „МарБет 22“ ЕООД - за установяване вписването по партидата на дружеството (с предходно наименование „З. и И.“ ООД) на несъществуващо обстоятелство - поемане на дружествените дялове на починалия наследодател на ищите Н. З., върху които има наложен запор за обезпечаване на вземане към дружеството, от съдружника Г. И.. В частната касационна жалба е изложено, че въззивният съд е потвърдил определението на окръжния съд за прекратяване на производството по делото с различни правни мотиви от тези на първата инстанция - Бургаският окръжен съд обосновал извод, че ищите нямат правен интерес от иска по чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, а въззивната инстанция приела, че наследодателят на ищците - Н. З., не е бил съдружник в „З. и И.“ ООД към датата на откриване на наследството на З. през месец юли 2022 г., поради което искът на неговите наследници по чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е безпредметен. Обжалващите считат съображенията на апелативния съд за този извод за очевидно неправилни и явно необосновани. Изразяват несъгласие с приетото в решаващите мотиви на обжалваното определение, че в резултат на влязлото в сила решение по в.гр.д. № 100/2018 г. на Бургаски АС, на основание чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД- отм. не е отнета от Н. З. в полза на държавата посочената в решението сума от 2 500 лв. - равностойност на притежаваните от него 50 дружествени дяла от капитала на „3дравчева и И.“ ООД, а всъщност са отнети притежаваните от Н. З. дялове в дружеството. Възразяват, че апелативният състав недопустимо и в противоречие с правилата по чл. 297 и сл. ГПК е дерогирал силата на пресъдено нещо, с която се ползва актът по в.гр.д. № 100/2015г. на Бургаски АС, и е дал собствено разрешение по иска на Държавата по чл. 4, ал.1 ЗОПДИППД- отм. Акцентира се, че в мотивите по в.гр.д. № 100/2015 г. Бургаският АС, изрично е посочил, че „с внесеното от КПКОНПИ мотивирано искане по чл.28 ЗОПДИППД- отм. се иска отнемане в полза на държавата на паричната равностойност на придобитите от ответника З. 50 дружествени дяла от З. и И. ООД, на възмездно основание, а не отнемане на дяловете от дружеството“ и с тези съображения в полза на държавата е отнета сумата 2 500 лв., а не дяловете на ответника в дружеството. Обжалващите поддържат, че решението по ЗОПДИППД - отм. е напълно ясно и прецизно и не може да бъде прилагано или тълкувано в различен от вложения в него смисъл. Възразява се, че съждението на въззивния състав, че наследодателят на ищците не е бил съдружник към датата на откриване на наследството, не се подкрепя от доказателствата, нито се поддържа от ответната страна по делото. Посочва се, че именно във връзка с прекратяването на участието на Н. З. в дружеството „З. и И.“ ООД на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ - поради смъртта на съдружника, в Търговски регистър, със заявление на Г. И. № 20221006112007 е заявено за вписване поемането на дяловете на З. от съдружника И., вследствие на което дружеството с ограничена отговорност е трансформирано в еднолично такова; че самото дружество не е прекратено по реда на чл. 517, ал. 3 или ал. 4 ТПК във връзка с евентуално налагане на запор върху дяловете от търговското дружество и не са били налице и някои от изчерпателно изброените в чл. 125, ал. 1 ТЗ основания за прекратяване на участието Н. З. в дружеството „З. и И.“ ООД. Наведено е оплакване, че решаващите мотиви в обжалваното определение са очевидно неправилни като въззивният съд не е дал отговор на оплакванията в частната жалба, в която са изложени доводи за наличие у ищците на правен интерес от предявяване на иска по чл.29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, който е обосван с оглед законовата възможност за наследяване на дялове по чл.129, ал.1 ТЗ, в която връзка следва да се приеме, че искът е допустим, а неговата основателност е въпрос по същество. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционния съд е счел искът с петитум да се приеме, че със заявление №20221006112007 са заявени за вписване несъществуващи обстоятелства - поемане на дяловете на наследодателя на ищците Н. М. З., върху които е наложен запор на 27.07.2010г., и на основание чл.30 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ да се постанови заличаване на вписването на заявените обстоятелства, е недопустим със съображенията, че със смъртта на съдружника Н. З. членственото му правоотношение с дружеството е прекратено. Прието е, че ищците могат да наследят единствено имуществените права върху неговите дялове по реда чл.125 ал.3 ТЗ и при това положение, вписването в търговския регистър не засяга пряко конкретни права на ищците; че и при постановяване на положително съдебно решение, в тяхната правна сфера не би настъпила реална правна промяна. За пълнота на изложеното е посочено, че ищците разполагат и с възможността да поискат отмяна на наложената обезпечителна мярка „запор на дружествени дялове“, доколкото същата обезпечава претенция за отнемане на дружествени дялове, а не на тяхната равностойност, както е постановил с решението си въззивния съд в производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Сезирана с частна въззивна жалба на ищците, въззивната инстанция е приела, че ищците са наследници на бившия съдружник З., починал на 11.07.2022 г. Обсъдила е, че в решението по в.гр.д. № 100/2018 г. на АС Бургас, недопуснато до касационно обжалване по гр.д. № 550/2019 г. на ВКС, е посочено, че е отнета в полза на държавата паричната равностойност на притежаваните от З. дружествени дялове от капитала на „З. и И.“ ООД, като е прието, че дяловете са придобити на възмездно правно основание, в периода на осъществяваната от лицето престъпна дейност, и със средства, за които не е установен законен източник. Счетено е, че „въпреки непрецизната формулировка, видно от решението по предявения иск на ЗОПДИППД- отм., след първоначално налагане на запор върху дяловете, те са отнети в полза на държавата, с което участието на наследодателя на жалбоподателите в дружеството - ответник е преустановено още приживе на наследодателя и с неговата смърт нищо не е преминало към наследниците му“. Изложено е и, че „вписването на промяната относно преминаването на дружествените дялове на З. към останалия съдружник има за цел привеждане на правното положение към фактическото (доколкото държавата не би могла да стане съдружник в дружеството) и не е последица от смъртта на съдружника, а от прекратяване на участието му в дружеството, поради отнемане на всички притежавани от него дялове“, поради което за жалбоподателите е безпредметно да атакуват вписването на решението на едноличния собственик на капитала за заличаване на съдружника З. и поемане на неговите дялове от съдружника И., доколкото то не засяга техни права или интереси. Изложени са и съображенията, че „не би могло успешно да се поддържа тезата на жалбоподателите, че в полза на държавата е била отнета единствено сумата за придобиване на дяловете от 2 500 лв., а не самите дялове, поради приложение на основния принцип, че на отнемане по гражданскоправен ред подлежи единствено налично имущество и ако то е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него с цитиране на практика на ВКС (Решение № 200/14.02.2019 г. на ВКС по гр.д.№4143/2019 г. III г.о.; Решение № 147 от 16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о.; Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о. на ВКС и Тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС). Посочено е, че срещу предадения в собственост на дружеството актив от 2500 лв. при учредяването му, съдружникът З. е получил дружествен дял и за него е възникнало членствено правоотношение - т.е. сумата е загубила характера си на платежно средство и се е превърнала в част от капитала на търговското формирование, като ресурс за генериране на печалба. Поради това вззивната инстанция е приела, че „сумата от 2500 лв. не е съществуващо имущество, което да може да бъде отнето в полза на държавата. Отнети са дружествените дялове и участието на З. в дружеството е прекратено по принудителен способ, като единствено държавата може да претендира дела от имуществото, което стои срещу отнетите дружествени дялове“. С горните съображения е потвърден изводът за недопустимост на инициираното производство. Настоящият състав счита, че е удовлетворено искането за допускане на касационното обжалване по двата въпроса, поставени в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК в изложението на частните жалбоподатели: „ Относно пределите на силата на пресъдено нещо и длъжни ли са съдилищата да зачитат силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения и Относно възможността на съда да тълкува съдебно решение по свой почин, без искане на страните и извън сроковете по чл.251 от ГПК. Необосновано е приложното поле на директното основание по чл.280,ал.2, предл последно ГПК и искането за допускане на частното касационно обжалване в тази хипотеза е неоснователно. Несъмнено е, че, отговорът на първия въпрос е положителен, както разпорежда чл.297 ГПК, а отговорът на втория въпрос, отново през призмата на разпоредбата на чл.297 ГПК, е отрицателен. Въззивният съд е дал обратното разрешение като е придал правно действие и смисъл на влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 100/2018г. на Апелативен съд Бургас, каквото не е изразено в него и го е тълкувал не както то постановява. По силата на това решение са отнети в полза на държавата от наследодателя на ищците не притежаваните от него дружествени дялове в „З. и И.“ООД, а тяхната равностойност, на която са придобити. По силата на ясно изразената воля в мотивите на съдебното решение и по идентичното разпореждане на диспозитива му, от наследодателя са иззети не самите дялове в дружеството „З. и И.“ООД, които безспорно са съществували в патримониума на съдружника Н. З. към този момент, а тяхната равностойност. От това следва, че след като към момента на отнемането, той като съдружник притежава дружествени дялове в капитала на ООД, а не „парична равностойност на дружествени дялове“, от него е „отнето“ имущество, което той не притежава, а евентуално бъдещо невъзникнало вземане. По тези съображения постановеното решение по в.гр.д.№ 100/2018г. на АС Бургас не може да има придаденото с обжалваното определение правно действие на „преустановяване на участието на З. в дружеството преживе“, съответно резултат, че „след неговата смърт нищо не е преминало към наследниците му“ и, че „вписването на промяната относно преминаването на дружествените дялове на З. към останалия съдружник не е последица от смъртта на съдружника, а от прекратяване на участието му в дружеството, поради отнемане на всички притежавани от него дялове“. При незачитане на формираната сила на пресъдено нещо на решението на апелативния съд, с обжалваното определение то е „ревизирано“, съставът е изложил собствените си виждания какво е следвало да бъде постановено с него. Обстоятелството, трайно възприето в практиката на ВКС, че когато съдружник към момента на отнемането притежава дружествени дялове, на отнемане в полза на държавата подлежат именно дружествените му дялове (а не тяхната равностойност), няма никакво значение за настоящия процес, защото при влязло в сила неправилно (а дори и недопустимо) решение, съдът е длъжен да го зачете и то го обвързва - чл.297 и чл.298 ГПК. В обжалваното определение единственото съображение за извода за недопустимост на предявения иск е именно формираното в разрез с разпоредбата на чл.297 ГПК виждане - за „непрецизна формулировка на решението по предявени иск по ЗОПДИППД- отм“, в резултат на което, както се посочи то не е зачетено. Констатираната неправилност на съображенията, включително и на мотивите по довода на частните жалбоподатели, че в полза на държавата е отнета единствено сумата, на която дяловете са придобити от наследодателя З., като единствени и решаващи за потвърждаване прекратяването на производството по делото, обуславя отмяната на обжалвания акт. Тъй като решаващият мотив е неправилен, а същевременно произнасянето на съда не съдържа отговор на нито едно от въведените от частните жалбоподатели оплаквания и доводи, след отмяната делото следва да се върне за ново произнасяне от въззивния съд. Връщането на делото следва и от обстоятелството, че нито първоинстанционният съд, нито въззивният са отдали каквото и да било значение на изложеното от ищците в исковата молба твърдение, че те считат вписването на поемането на дружествените дялове на починалия съдружник Н. З., върху които има вписан запор за обезпечаване на вземане на държавата за несъществуващо обстоятелство, което те искат да установят с предявения иск по чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, защото: 1/ като наследници са кредитори по отношение на дружеството, „тъй като наследствените им дялове, които са запорирани, обезпечават плащане, които те дълажат на държавата като наследници на съдружник със запорирани дялове“; и защото 2/ длъжностното лице не е имало основание да постанови положителен охранителен акт и да впише обстоятелства, свързани с прехвърлянето/поемането на дяловете на починалия съдружник, възникнали след вписан в регистъра запор на неговите дялове в същото дружество още през 2010г. като обезпечителна мярка по бъдещ иск на КПКОНПИ за отнемане на имущество от Н. З., съгласно изразеното в т.7 на ТР №1/2023г. по тълк.дело №1/2020г. на ОСТК на ВКС. Дали вписването на поемането на дяловете на починалия съдружник, върху които е наложен запор (което те считат и обезпечаващо тяхно вземане към дружеството), е несъществуващо обстоятелство, е въпрос, с който съдилищата са сезирани, но не са дали отговор на него. Същевременно основателен е и доводът в частната касационна жалба, че както е посочено в решението по т.д.№ 1748/2019г. на ІІ т.о. на ВКС определящи за правния интерес са твърденията, с които ищецът обосновава необходимостта от търсената с исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ защита, но отсъствието на такива твърдения не лишава съда от правомощието да изследва служебно наличието на правен интерес, преценявайки дали и в каква степен положителното произнасяне по исковете, ще рефлектира благоприятно в правната сфера на ищеца и ще доведе до настъпване на целения от него правен резултат. Доколкото съставът на апелативния съд формално се е произнесъл по частната жалба, след отмяна на неговия акт, делото следва се върне на друг състав на същия съд. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.