Определение № 2507 от 22.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4532/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№260763/09.01.2023г., подадена от Й. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. С. от САК, срещу решение №263311, постановено на 15.11.2022г. от Софийски градски съд, ІІІ-Б въззивен състав по в.гр.д.№6974/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Й. Г. Г. срещу И. З. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Й. Г. Г. е собственик въз основа на земеделска реституция по ЗСПЗЗ - Решение №5260/15.10.2004г., на 1/4 идеална част от имот с идентификатор № ***с площ от 502 кв.м. съобразно скица-проект (л. 59), заключен между точки №1, 2, 3, 4, 5, 1, защрихован в жълт цвят на комбинирана скица, приложение №1 към заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза, който се счита неразделна част от решението, който е част от имот с площ от 2.087 дка нива в землището на [населено място], м. „П. ***“, представляваща имот №***, а по скица №23/05.12.2001г. новообразуван имот №***, к.л. №А-1-9-Б, и за предаване на владението върху горепосочения недвижим имот и с което е отхвърлен предявеният от Й. Г. Г. срещу Х. Л. В. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Й. Г. Г. е собственик въз основа на земеделска реституция по ЗСПЗЗ - Решение №5260/15.10.2004г., на 1/4 идеална част от имот с идентификатор ***с площ от 194 кв.м. съобразно скица-проект (л.83), заключен между точки №7, 8, 9, 4, 6, 7, защрихован в жълт цвят на комбинирана скица, приложение №1 към заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза, която е неразделна част от решението, който е част от имот с площ от 2.087 дка нива в землището на [населено място], м. „П. ***“, представляваща имот №***, а по скица №23/05.12.2001г. новообразуван имот №***, к.л. №А-1-9-Б, и за предаване на владението върху горепосочения недвижим имот. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Съдът длъжен ли е да изследва родствените връзки при възстановяване на наследствени имоти при липсата на роднинска връзка по Закона за наследството? Това може ли да бъде единствено и самостоятелно основание за оспорване на собствеността при установена липса на право на наследяване по закон? Наведени са доводи, че в обжалваното решение са приети неверни факти относно това кои са наследниците на процесния имот, поради което той е предоставен в собственост на лице, което не влиза в кръга на наследниците на наследодателя М. Г., като е посочено, че към момента на окрупняването на земята този имот не е внесен в ТКЗС от наследодателя А. М. П., от когото черпят правата си ответниците А. и В., а е внесен в ТКЗС от М. Р. Г., заявен от наследника му З. Р.. 2.До каква степен въззивната инстанция е обвързана с допусната от основния съд и непроведена процедура по чл. 193 ГПК и длъжен ли е съдът да я осъществи във въззивното производство? Касаторът посочва, че още в производството пред първоинстанционния съд е оспорил представения от ответниците н.а.№69, том ХVІ, дело №3173/19.07.1995г., с който се легитимира като собственик на процесния имот ответникът И. А., както и н.а.№189, том VІ, дело №1192/12.04.1993г., с който се легитимира ответникът Х. В., и съдът своевременно е открил производство по оспорването по реда на чл. 193 ГПК, но нито първоинстанционният, нито въззивният съд са се произнесли по оспорването, въпреки че този пропуск е описан подробно във въззивната жалба. Позовава се и на основанието, предвидено в чл. 280, ал. 2 ГПК с твърдението, че обжалваното решение е постановено при очевидна неправилност. Посочва също така, че в решението липсват основателни аргументи и не са изложени ясни правни изводи, въз основа на които същото е постановено; че същото съдържа произволен анализ на отделни доказателства без да е посочено какви фактически обстоятелства приема въззивния съд за доказани; че е възприета изцяло неправилна фактическа обстановка и не са посочени основателни причини и аргументи, поради които становищата на част от експертите, изготвили изслушани по делото експертизи, не се кредитират. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба И. З. А., чрез процесуалния си представител адв. В. О. П. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Х. Л. В., чрез процесуалния си представител адв.С. К. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Обстоятелството, че върху първоинстанционното решение, както и върху решението, постановено от въззивния съд, неправилно е направена отметка, че тези съдебни актове са влезли в сила на 23.12.2022г., не препятства възможността ВКС да се произнесе досежно наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване въз основа на подадена в срок касационна жалба. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Й. Г. Г. е предявил срещу И. З. А. и Х. Л. Л. искове за признаване правото му на собственост и предаване на владението по реда на чл. 108 ЗС върху ПИ с идентификатор ***и ПИ с идентификатор ***в землището на [населено място], местност „П. ***“, с твърдението, че е собственик на имотите по силата на земеделска реституция, а именно на основание Решение №5260/15.10.2004г. на ОСЗГ-Овча купел, с което правото на собственост е възстановено на наследници на М. Р. Г.. Оспорва правата на ответниците, основани на земеделска реституция (Решение №1140/06.06.1994г. на ПК, оспорването на което основава на обстоятелството, че към същото няма скица, нито удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ и Решение №142/12.05.1993г.), както и на издадени впоследствие нотариални актове. Като доказателство, легитимиращо наследодателя му М. Р. Г. като собственик на процесните имоти, Й. Г. е представил протокол от 30.VІ.1954г. на комисията по ТПС за извършена замяна, съгласно който М. Р. Г. срещу ниви и ливади от 14.3 дка, ІІ категория и ниви и ливади от 2.5 дка, ІІІ категория или всичко 16.8 дка е получил ниви, сред които и нива на ДПФ, бивша собственост на наследници на А. М. П., от 2 дка, ІІ категория в местността „П. ***“, която поддържа, че е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Под номер 2 с Решение №5260/15.10.2004г. на ОСЗГ-Овча купел. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът И. З. А. е оспорил така предявения иск с твърдението, че към датата на издаване на Решение №1140/06.06.1994г. на ПК действащите редакции на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не са изисквали издаването на скици към решенията на ПК; че към издадения н.а. №69, том ХVІ по дело №3173/1995г. е приложена скица, в която е отбелязан и документа за собственост на отразения в нея недвижим имот, а именно Решение №1140/06.06.1994г. на ПК; че наследодателят му А. М. П. е бил собственик на възстановения имот (нива с площ от 2 дка в землището на [населено място], местност „П. ***“ към момента на включването й в ТКЗС. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. Л. В. е оспорил така предявения иск с твърдението, че правото на собственост е било възстановено на И. А. и Т. М. въз основа на Решение №142/13.11.1992г. на ПК, което е обективирано и в н.а.№189, том VІ, дело №1192/1993г., към който момент законът не е предвиждал издаването на скица, която да бъде приложена към решението на ПК. Позовава се и на Решение №1140/06.06.1994г. на ПК и на извършените действия по разпореждане с възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот, както и на изтекла придобивна давност. По направени оспорвания на представени по делото нотариални актове с определение от 06.06.2018г. първоинстанционният съд е открил производство по чл. 193 ГПК по отношение на н.а.№69, том ХVІ, дело №3173/19.07.1995г. по съдържание. По отношение на н.а.№189/1993г. искането за откриване на производство по оспорването е оставено без уважение като преклудирано. При постановяване на обжалваното решение от фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че по заявление от 10.09.1991г., подадено от З. М. Р., наследник на М. Г., с решение №5260/15.10.2004г. на ОСЗГ-Овча купел е признато правото на собственост на наследниците на М. Р. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 2.027 дка, находяща се в землището на [населено място], местност „П. ***“, имот №***, заявен с пореден №32 от заявлението и установен с протокол №8 от 1954г. Посочил е, че за установяване правата на ищеца по делото е приет протокол от 30.06.1954г., издаден от комисия на ТПС за замяна на имоти на жители на [населено място], останали в землището на М. Б., от който се установява, че М. Р. Г. срещу ниви и ливади от 14.3 дка в [населено място] е получил нива на ДПФ, бивша собственост на наследниците на А. М. П., от 2 дка в м.“П. ***“ до съседи: А. П., Т. М. и П. Л.. Съобразено е, че Й. Г. Г. е наследник по закон (внук) на починалия на 24.05.1976г. М. Г. и наследник по завещание на М. Р.. Взето е предвид, че в полза на ответника И. А. е издадено решение №142 от 13.11.1992г. на ПК-Банкя, по силата на което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. М. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], в местност „П. ливада“, имот №1722, при посочени граници С. Т., Войн М. и Ф. М., заявен с пореден №16 от заявлението и установен с договор за доброволна делба от 30.11.1956г., както и че с решение №1410 от 06.06.1994г. на ПК-Банкя в полза на наследниците на А. М. П. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2 дка в землището на [населено място], местност „П. ***“, при граници: наследници на А. М., собствен имот, наследници на бр. М., н-ци на П. Л., заявен с пореден №5 от заявлението и установен с договор за доброволна делба №11325/30.11.1956г., а с решение №4053 от 18.02.2002г. на ПК-Банкя на наследниците на А. М. П. и З. Ал. М. е възстановено правото на собственост върху нива от 3.627 дка в землището на [населено място], местност „П. ***“-имот №***и ***, заявено с пореден №15 от заявлението и установено с опис-декларация. Съобразено е, че съгласно договор за доброволна делба от 1948г. с вх. Рег.№11325 от 30.11.1956г. на А. М. П. се дава в дял от нивата в м.“П. ***“, цялата с площ от 6.1 дка, само 2 дка при съседи: Ф. М., С. Т. и В. М., а на наследниците на А. М. П. – от същата нива само 2 дка при съседи: Т. М., Ф. М. и П. П.. Взето е предвид, че според заключението на изслушаната в първоинстанционния съд първоначална съдебно-техническа експертиза е налице припокриване на части от възстановения на ищеца недвижим имот и на доказателствата за собственост на ответниците-н.а.№69/1995г. и н.а.№161/2009г., означено на комбинирана скица, както и че н.а.№69/1995г. е изготвен на база решение №1410 от 1994г. Съобразено е, че от изслушаната във въззивната инстанция допълнителна СТЕ е установено, че съобразно договора за доброволна делба №11324/30.11.1956г. А. П. М. е получил общо 3260 дка в м.“П. ***“, а по опис-декларация за обработваеми земи-общо 3700 дка и със заявление за възстановяване вх.№0357/06.09.1991г. са заявени общо 5.860/4.760 дка, докато са възстановени в тази местност общо 8386 кв.м. Прието е за установено въз основа на същата СТЕ, че процесните имоти не са застроени. Съобразено е също така, че в хода на производството пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства. Показанията на свидетелите са възпроизведени в мотивите към обжалваното решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка и съобразявайки естеството на правния спор, от правна страна въззивният съд е посочил, че за да бъде уважен иск, основан на нормата на чл. 108 ЗС, е необходимо ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска, т.е. да докаже фактите, от които възниква за него право на собственост върху имота; вещта да се намира във владение или държане на ответника и ответникът да владее или държи вещта без основание, т.е. за това фактическо състояние за липсва основание в отношенията между страните. Съобразено е, че в случая установяването на тези два факта и то при условията на пълно и главно доказване е било в тежест на ищеца, т.е. съдът на първо място трябва да изследва въпроса придобил ли е ищецът собствеността върху вещта, чиято ревандикация се иска, на твърдяното в исковата молба придобивно основание, като е посочено, че ако отговорът на този въпрос не е положителен, то обсъждането на останалите предпоставки е безпредметно. Взето е предвид, че в случая е налице конкуренция на права на реституирани собственици, доколкото и ищецът и ответниците се легитимират като собственици въз основа на решения на ОСЗ за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, като е установено, че процесните имоти се припокриват с имота, възстановен на ищеца. Съобразено е, че според константната съдебна практика, ако при възстановен на ищеца имот в стари реални граници ответникът противопостави права, произхождащи също от реституция по ЗСПЗЗ и възстановените имоти се застъпват или припокриват, то спорът за собственост към настоящия момент по необходимост предпоставя да се установи кому е принадлежало правото на собственост към момента на обобществяването на земята. Т.е. че в производството по чл.108 ЗС като преюдициален следва да се разгледа спор за материално право към посочения минал момент, ако страните не са провели специалния установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Посочено е, че по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ право на собственост може да бъде възстановено само ако е установено, че претендиращото възстановяване лице, респ. неговият наследодател, е притежавал правото на собственост именно върху заявения за възстановяване имот към момента на образуване на ТКЗС, като е прието, че ищецът е следвало да установи именно тези обстоятелства по несъмнен и категоричен начин. Съобразено е, че именно в тази насока по делото от ищеца е представен протокол за замяна от 1954г., издаден по реда на Закона за трудовата поземлена собственост (обн. ДВ. Бр, 81 от 09.04.1946г., отм. ДВ. Бр. 98 от 28 октомври 1997г.), по силата на който е извършена замяна в полза на М. Г. на нива от 2 дка в местността „П. ливада“, бивша собственост на ДПФ, собственост на наследниците на А. М. П., като наследникът на М. Г. е посочил като титул за собственост именно този протокол при заявяване пред ОСЗ за възстановяване на собствеността върху нивата в м.“П. ***“ и въз основа на него е възстановена собствеността. Изложени са съображения, че съгласно приложимата в случая редакция на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ (ДВ. Бр. 31 от 4 април 2003г.), когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. Съобразено е също така, че само при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила, т.е. разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ установява две изключения от принципа, че се възстановява имотът, притежаван преди кооперирането, а именно когато притежаваният от наследодателя имот е бил обект на замяна по ЗТПС и полученият при замяната имот е застроен или с него са извършени разпоредителни сделки. В случая е взето предвид, че процесните имоти не са застроени, нито има данни да са били извършени разпоредителни сделки с имота след замяната и поради това правото на собственост на наследниците на М. Г. следва да бъде възстановено върху имота, притежаван от наследодателя преди замяната, извършена през 1954г., а не върху процесните имоти. По тези съображения е прието, че ищецът не се легитимира като възстановен собственик на процесните имоти по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а след като не е налице първото условие за уважаване на предявения ревандикационен иск, то същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен без да бъдат обсъждани останалите предпоставки, т.е. правата на ответниците. При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че поставените от касатора правни въпроси не биха могли да обосноват наличие на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. На първо място доколкото поставените въпроси не са свързани със съображенията, поради които въззивният съд е достигнал до извода, че предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск е неоснователен - поставените въпроси засягат основно претендираните от ответниците права върху процесния недвижим имот, както и направените от касатора оспорвания на тези права, но не и съображенията, поради които въззивният съд е приел, че правата на предявилото иска лице са недоказани. Сочените при обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване съображения, а именно липсата на произнасяне по направеното оспорване на нотариалните актове, с които ответниците легитимират своите права (вторият, поставен в изложението правен въпрос), не може да бъде свързано с основанието, на което ищецът претендира придобиване на правото на собственост, доколкото не го изключва. Както е посочил въззивният съд в обжалваното решение, в случая спорът за собственост към настоящия момент по необходимост предпоставя да се установи кому е принадлежало правото на собственост към момента на обобществяването на земята, т.е. кому правото на собственост следва да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ. Този извод на въззивния съд изцяло съответства на трайно установената практика на ВКС, включително посочената в обжалваното решение. Изцяло съответства на трайно установената практика на ВКС и изводът на въззивния съд за предпоставките, при наличието на които може да бъде уважен предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск, както и за разпределянето на доказателствената тежест по тази претенция. За да се проведе успешно искът по чл. 108 ЗС законодателят е предвидил три комулативно предвидени предпоставки, като първата от тях е ищецът да установи, че е собственик на спорния имот (решение №59/30.05.2013г. по гр.д.№673/2012г. на ІІ г.о. на ВКС). При предявен иск на това основание е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание. (решение №11 ат 02.03.2021г. по гр.д.№1796/2020г., I г.о. на ВКС). Не е ли налице някоя от тези предпоставки, искът не може да бъде уважен (решение №9/23.01.2012г. по гр.д.№251/2011г. на І г.о. на ВКС). За да се уважи иск за ревандикация на определена вещ или имот, в производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ (имот), че ответникът го владее, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и факта на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху вещта, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането на вещта (решение №181/07.10.2016г. по гр.д.№4988/2014г. на І г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил. Обстоятелството дали е доказано или не наличие на наследствено правоприемство между ответника и посоченото в решенията за възстановяване на собствеността лице, както и дали наследодателят на ответника е притежавал правото на собственост върху имота към момента на обобществяването е ирелевантно, ако по делото не е установено, че ищецът притежава спорното право на твърдяното в исковата молба основание. Изцяло съответства на практиката на ВКС и изводът на въззивния съд, че замените,извършени от ТПС-комисиите запазват действието си, ако имотите са застроени или с тях са извършени разпоредителни действия (решение №497/02.07.2010г. по гр.д.№715/2009г. на І г.о. на ВКС; решение №550/04.08.2010г. по гр.д.№314/2009г. на І г.о. на ВКС; решение №214/27.05.2011г. по гр.д.№635/2010г. на І г.о. на ВКС). С изменението на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ (И.. - ДВ, бр. 122 от 19.12. 1997 г.) е предвидено, че когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, освен ако не са извършени разпоредителни сделки или имота не е застроен. В тези случаи замените, извършени от ТПС-комисиите запазват действието си. Целта на законодателя е да не се засягат интереси на трети лица, придобили имота от получилите по замяната и да не се създават условия за необосновано разместване на имуществени блага и за спорове, свързани с неоснователно обогатяване. Това са две хипотези, при които се създава ново правно, или фактическо положение – в първия случай собствеността се придобива от нов субект, а във втория се променя фактически имота –увеличава се неговата стойност. Общия разум на реституционните закони е да не се възстановява собствеността когато имота не съществува във вида, в който е бил, или когато тя ще засегне трети лица и ще създаде сложни имуществени отношения между тези лица и реституентите (решение №223/13.10.2014г. по гр.д.№1945/2013г. на І г.о. на ВКС). Правилото на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ се прилага и при спорове за материално право, когато трябва да се извърши преценка кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността (решение №171/11.04.2014г. по гр.д.№6248/2013г. на І г.о. на ВКС), тъй като е необходимо да се установи наличие на придобивен способ, даващ право на възстановяване на собствеността, който се е осъществил преди обобществяването. В случая по делото не е установено замененият имот да е застроен, респ. да е бил предмет на разпоредителна сделка, поради което изводът на съда, че позоваващото се на замяната лице няма право да иска възстановяване на собствеността, изцяло съответства на практиката на ВКС. Обстоятелството дали имотът внесен в ТКЗС от М. Р. Г., на което се позовава касаторът, поставайки първия правен въпрос в изложението, в посочения по-горе смисъл е ирелевантно. Поради това този въпрос не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно. При постановяването му въззивният съд е анализирал и съобразил данните, съдържащи се в посочените в мотивите доказателства и е подвел установените факти към приложимата правна норма (чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 108 ЗС). При прочита на решението не се установява съдът да е приложил отменена правна норма или да е отказал да приложи императивна правна норма. Решението е постановено при съобразяване с трайно установената практика на ВКС и с разпоредбите на приложимия закон. Крайните изводи на въззивния съд са надлежно мотивирани и обосновани. Мотивите към обжалваното решение са последователни и логични. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение