Определение № 50002 от 04.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2317/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на „Ес ар мениджмънт и консултиране“ ЕООД за изменение на определението по делото в частта за разноските чрез намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на противната страна от 2 160 лв. на 1200 лв. К. Т. К. оспорва молбата и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: С определение № 50782 от 1.11.2022 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 154 от 28.01.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 5807 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд. С решението на Софийския градски съд е отменено решение № 20075103 от 23.3.2021 г. по гр. д. № 28846 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. Т. К. срещу „Ес ар мениджмънт и консултиране“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед от 08.05.2020 г. на управителя на „Ес ар мениджмънт и консултиране“ ЕООД, за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност „счетоводител, оперативен“ и за заплащане на сумата от 11 211,66 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа /от 11.05.2020 г. до 11.11.2020 г./, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, като вместо това въззивният съд е уважил предявените искове. „Ес ар мениджмънт и консултиране“ ЕООД е било осъдено да заплати на К. Т. К. 2160 лв. разноски за касационното производство. В изложението си към касационната жалба молителят е поискал да бъде допуснато касационно обжалване по пет подробно формулирани въпроса, засягащи критериите за подбор по чл.329 от КТ, правомощията на работодателя при подбора и преценката на свидетелските показания по делото. Във въпросите се съдържа подробен анализ от гледна точка на работодателя на сложната фактическа обстановка по делото. Това е наложило пълномощникът на служителката на свой ред да посочи в отговора на касационната жалба детайлно обстоятелствата, които са били установени по делото, как е възприел и анализирал тези обстоятелства въззивният съд и съображенията си защо по въпросите на жалбоподателя касационно обжалване не следва да се допуска. Следователно развилото се по този начин касационно производство е било с фактическа сложност, която не позволява намаляване на адвокатското възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 от ГПК. По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата за изменение на определението по делото в частта за разноските посредством намаляване на адвокатското възнаграждение на представителя на служителката е неоснователна. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,