Определение № 351 от 21.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3435/2016 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.3025/7.06.16 по г.д.№.400/16г. на Окръжен съд Благоевград е потвърдено определение №.649/3.05.16 по г.д.№.289/16 на РС Петрич - с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от М. И. П., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт Окръжен съд Благоевград е приел, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК е недопустим поради липса на правен интерес и с оглед чл.126 ГПК. Предмет на иска е признаване за установено, че касаторът е собственик по давност на недвижим имот, но възражение в този смисъл той вече е бил направил и в по-рано образувано дело за делбата му. То е разгледано и намерено за неоснователно с постановеното по делото невлязло в сила решение – и следователно този въпрос не би могъл да бъде преразглеждан в отделно производство. С. би могъл да предяви иск по чл.124 ал.1 ГПК само ако е пропуснал да релевира възражението си по чл.342 ГПК, че е едноличен собственик на имота, в рамките на делбения процес. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпрос „несвоевременното и некомпетентно изложените възражения пред делбения съд за принадлежността на спорното материално правоотношение в делбеното производство означава ли, че правата, върху които те се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо и правото на установителен иск по чл.124 ГПК при висящност на делбеното производство пред въззивна инстанция е недопустим – тъй като липсва правен интерес?” /опр.№.491/15.07.15 по ч.г.д.№.1535/15, ІV ГО на ВКС/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не са налице. Съгласно цитираното решение по чл.290 ГПК разпоредбата на чл.342 ГПК /според която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса/, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите; тя не изключва възможността ако някой е пропуснал възможността да направи възраженията си в този срок да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. Приетото от въззивната инстанция не противоречи на горната практика, а е в съответствие с нея. Съдът изрично е посочил, че отделен иск с предмет отричане/признаване на право на собственост върху делбен имот е възможно да бъде предявен тогава, когато такива възражения не са направени в делбеното производство. Именно затова е отграничил тази хипотеза от разглежданата – при която касаторът е заявил пред делбения съд възражение по чл.342 ГПК /че е изключителен собственик на делбения имот по давностно владение/, това възражение е разгледано и е намерено за неоснователно. Същевременно преразглеждането на този въпрос и в отделно производство би могло да доведе до постановяване на противоречиви решения – което съставлява основание за отмяна съобразно чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи и, че в решението по делото за делба не е прието, че се касае за неясно или несвоевременно направено възражение; напротив - то е квалифицирано от съда като такова за изключителна собственост поради давностно владение, разгледано е по същество и е намерено за неоснователно; тези изводи могат да бъдат оспорвани при обжалване в рамките на производството за делба /каквото е било предприето/ и не подлежат на контрол в настоящото производство по чл.280 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,