Определение № 4861 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2309/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С Решение № 1106/15.09.2025 г. по в. гр. д. № 3302/2024 г. по описа на САС, постановено с участието на ЗК „Лев Инс“ АД като трето лице - помагач на страната на ответника по исковете „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) Н. И. Пирогов“ ЕАД, след частично потвърждаване, респ. отмяна, на Решение № 4866/15.08.2024 г. по гр. д. № 8934/2021 г., на СГС, ГО, I - 25 състав, като краен резултат УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е осъдено да заплати на Ю. Г. К. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 140 292 лв. - сбор от 36 месечни вноски, всяка от 3 897 лв., представляваща имуществени вреди за периода 13.07.2018 г. - 12.07.2021 г., изразяващи се в разходи за грижи, рехабилитация и психотерапия, необходими на ищеца Ю. К. във връзка с увреждане на здравето му в резултат от лечението, проведено от медицински специалисти при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД в периода 13.10.2010 г. – 06.06.2011 г., заедно със законната лихва върху всяка месечна вноска от 3 897 лева, считано от 13 число на всеки месец, с начало от 13.07.2018 г. насетне, до окончателното изплащане на дълга; сумата 112 848 лв. - сбор от 22 месечни вноски по 5 130 лв. всяка - обезщетение за посочените имуществени вреди за периода 13.07.2021 г. - 04.05.2023 г., заедно със законната лихва върху всяка месечна вноска от 5 130 лева, считано от 13 число на всеки месец, с начало от 13.07.2021 г. насетне, до окончателното изплащане на дълга; както и сумата от по 7 448, 96 лв. на месец, която сума се дължи на първо число за съответния месец като обезщетение за посочените имуществени вреди за периода от 05.05.2023 г. до настъпването на обстоятелства, обосноваващи изменението или отпадането на това обезщетение, заедно със законната лихва върху посочената месечна сума, считано от 13 число на съответния месец, за първата вноска – от 13.05.2023 г., до окончателното погасяване на дълга. С решението исковете за обезщетение за имуществени вреди за периода 13.07.2018 г. – 12.07.2021 г. до пълния предявен размер от 152 100 лв. (за 36 месеца по 4 225 лв. на месец), искът за обезщетение за имуществени вреди за периода 13.07.2021 г. – 04.05.2023 г. до пълния предявен размер от 200 433,20 лв. (за 6 месеца през 2021 г. по 8 741,64 лв. на месец и за 16 месеца през 2022 г. и 2023 г. по 9 248,96 лв. на месец), както и искът за обезщетение за имуществени вреди за периода от 05.05.2023 г. до настъпването на обстоятелства, обосноваващи изменението или отпадането на това обезщетение, до пълния предявен размер от по 9 248,96 лв. на месец, са отхвърлени.

Срещу осъдителното въззивно решение е депозирана касационна жалба от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт В. В.. Изложени са доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете.

Ответникът по касационната жалба Ю. К., представляван от адв. Г. Х., е подал отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно - за неоснователност на касационната жалба на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД.

С доводи за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и с оплаквания за необоснованост, въззивното решение, в частта, в която предявените искове са отхвърлени, е обжалвано и от Ю. К., представляван от адв. Г. Х.. В касационната жалба на ищеца се поддържа се, че неправилно въззивният съд въз основа на устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание е приел за достатъчно за опазване на здравето му ползването на рехабилитационни услуги през, а не всеки, ден; че неправилно апелативният съд не е присъдил като обезщетение за имуществени вреди разходите за извънреден труд и осигурителни плащания на лицата, заети с полагане на грижи за битовото обслужване на ищеца, и неточно е изчислил размера на обезщетението за психологична помощ за изминал период. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба на Ю. К. УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е подал отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно - за неоснователност на касационната жалба на ищеца.

Третото лице – помагач на страната на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД ЗК „Лев Инс“ АД не е депозирало отговор на касационната жалба, депозирана от ищеца.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното.

Касационните жалби са депозирани от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо между главните по спора страни, формирана с влизане в сила на решението по гр. д. № 13093/2015 г. по описа на СГС, е установено, че здравето на ищеца Ю. К. е било увредено в резултат от лечението, проведено от медицински специалисти при ответника УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и изразяващо се в девет оперативни интервенции и хоспитализации в периода 13.10.2010 г. - 06.06.2011 година. За неимуществените вреди от този деликт на ищеца било определено обезщетение в размер на 130 000 лв. съгласно Решение № 274/17.01.2020 г. по гр. д. № 4473/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО.

Въз основа на показанията на свидетеля П. В. и заключенията към изготвената в производството пред СГС съдебномедицинска и съдебно-психологическа експертиза апелативният съд констатирал, че в резултат на неправилното лечение ищецът загубил 91 % работоспособност, придвижвал се трудно с помощта на проходилка и инвалидна количка само в дома си. Уврежданията на междупрешленните му дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радиколупати обуславяли нуждата от денонощни грижи от болногледач и извършване на рехабилитационни процедури 2 часа дневно или през ден, но регулярно. Денонощната грижа на болногледач и рехабилитатор, от която ищецът се нуждаел, била полагана само от родителите му в процесния период – баща му бил обучен от специалисти как да провежда процедури по раздвижване на крайниците, а психологическа помощ и подкрепа той получавал от своята майка. За период от половин година през 2020 г. ищецът бил посещаван от психолог. Влошеното здравословно състояние довело до засягане и на психоемоционалната му сфера, и на волевите процеси, като предизвикало мисли и нагласи за самоубийство. Ищецът изпаднал в тежка депресия и имал нужда от подкрепяща и поддържаща психотерапия до края на живота си поне веднъж седмично за по един час.

Позовавайки се на разясненията, дадени с ППВС № 4/1975 г., както и разрешенията в Решение № 808/06.09.1985 г. на ВС по гр. д. № 536/1985 г., IV ГО, Решение № 893/27.11.1986 г. на ВС по гр. д. № 502/1986 г., IV ГО, Решение № 39/16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 551/2009 г., II ТО, Решение № 163/31.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 82/2012 г., ІІ ТО, въззивният съд посочил, че разходите, свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него грижи, представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. Такива разходи можело да бъдат заплащането на възнаграждение на болногледач, както и за рехабилитация и психологическа помощ. Възможно било полагането на грижите за увреденото лице да се осъществява от член на семейството или друг близък сродник - възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина бил принуден да не работи и е останал без трудово възнаграждение. В този случай дължимо било заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за съответната грижа.

Въз основа на заключението към съдебно-счетоводната експертиза, изслушано в производството пред СГС, апелативният съд определил размера на дължимото обезщетение за болногледач, като приел, че за времето до 04.05.2023 г. в него не следва да се включват допълнителни суми за извънреден труд, тъй като изчисленията на експерта касаели заетост на четири лица при денонощно обслужване на пострадалия, с което изискванията на закона относно продължителността на работното време, почивките и отпуските били спазени. Тъй като осигурителни плащания не били направени, той отказал да включи тези стойности в обезщетението за имуществени вреди за периода до 04.05.2023 година.

Съобразявайки заключенията на вещите лица, въззивният съд определил дължимите обезщетения за болногледач, рехабилитация и психологическа помощ по реда на чл. 162 ГПК. С оглед устните разяснения на вещото лице В. при разпита му в открито съдебно заседание, че рехабилитационните тренировки, които били необходими на ищеца, за да се избегне мускулна атрофия, следвало да се извършват през ден, въззивният съд намалил посочените в писменото заключение общи стойности наполовина. Оказаната от майката на ищеца психологическа подкрепа апелативният съд не приравнил на психотерапия, а определил като изпълнение на естествен дълг. Ето защо изчислил размера на обезщетението за психологическа помощ в изминалия период и до приключване на съдебното дирене в първата инстанция само за доказания период от 6 месеца през 2020 г., когато ищецът ползвал услугите на професионален терапевт. Въззивният състав приел, че на обезщетяване ще подлежат и бъдещите разходи на ищеца за психотерапия, т. е. тези след приключване на съдебното дирене в първа инстанция - 04.05.2023 г., доколкото по делото била установена необходимостта от ползване на такава терапия.

При тези мотиви решението на районния съд е потвърдено.

Произнасяйки се по въззивната жалба на ищеца, апелативният съд е приел за основателни оплакванията му относно момента на присъждане на законната лихва върху главниците. Ето защо е отменил решението на СГС в тази част и е присъдил лихвата за забава върху всички обезщетения за имуществени вреди върху месечно дължимите суми, считано от 13 число на всеки месец, за който се дължи сумата, до окончателното изплащане на дълга.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, което сочи, че правният въпрос, обусловил изхода на спора и решен в противоречие с практиката на ВКС, е дали е допустимо третото лице-помагач на страната на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения, в т. ч. и за съпричиняване, срещу предявения иск, извън срока за отговор на исковата молба.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. От значение за изхода по конкретното дело е този правен въпрос, който, включен в предмета на спора, е обусловил правните изводи на съда по делото - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Обсъжданият въпрос, намерил отговор в Тълкувателно решение № 1 от 11.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1/2025 г., ОСГК, не отговаря на тези изисквания, защото не е разрешаван от въззивния съд, който изводи в тази насока не е формирал. При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно изследването налице ли е допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Касаторът Ю. Г. К. поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл значимите за изхода на делото въпроси:

1. „Следва ли при обезщетяване на имуществени вреди за денонощна чужда помощ (болногледач), когато грижите са полагани от близки без заплащане, обезщетението да се определи по пълната пазарна цена на услугата, включително задължителните компоненти на тази цена – допълнителни възнаграждения за нощен, празничен труд и/или изчисления за извънреден труд (ако са калкулирани), както и дължимите осигурителни вноски, или съдът може да изключи тези компоненти като неизвършен разход?“;

2. „Допустимо ли е съдът при наличие на писмено заключение, изведено при ежедневна рехабилитация, да приеме по-ниска честота („през ден“) въз основа на устно уточнение, без да възложи допълнително/повторно заключение и без ясно да мотивира защо не кредитира писмената част съобразно чл. 202 ГПК?“.

Поддържа се, че първият от въпросите е решен в противоречие с ППВС № 4/1975 г., както и Решение № 39/16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 551/2009 г., II ТО, Решение № 163 от 31.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1783/2013 г., I ТО, Решение № 307 от 1.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 773/2012 г., IV ГО, а вторият – в разрез с Решение № 307 от 1.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 773/2012 г., IV ГО.

Касаторът- ищец моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора - ищец първи въпрос, който не е свързан с тълкуване на конкретна материалноправна или процесуалноправна норма, с приложението на която въззивният съд да е мотивирал решаващия си извод за дължимост на обезщетението за имуществени вреди. По начина, по който е формулиран, въпросът се свежда до касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК за необоснованост на съдебния акт, относимо към правилността на въззивното решение, и не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на този въпрос, основан на хипотези, които въззивният съд не е приемал за установени (тъй като мотивите не съдържат анализ на компонентите на обезщетението за имуществени вреди, породено от нуждата от болногледач, сред които плащания за нощен и празничен труд), предполага становище относно правилността на извършената от въззивния съд преценка на доказателствата по делото. Ето защо извод обсъжданият въпрос да отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК е изключен. Сочената от касатора съдебна практика е неотносима към повдигнатия въпрос, тъй като нито ППВС № 4/1975 г., нито Решение № 39/16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 551/2009 г., II ТО, нито Решение № 307 от 1.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 773/2012 г., касаят хипотетичните компоненти на цената на услугата за болногледач при иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от деликт.

По втория процесуален въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищеца е формирана постоянна съдебна практика, намерила израз в Решение № 188 от 15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Решение № 142/20.06.2017 г. по гр. дело № 3673/2016 г. на ВКС, IV г. о., съгласно която заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство трябва да бъде обсъдено, наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, което съгласно чл. 200, ал. 2 ГПК трябва устно в открито съдебно заседание да изложи и разясни изводите си, а преценява доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Устните пояснения на вещото лице при изслушването му по реда на чл. 200 ГПК са част от заключението, поради което при обсъждането му съдът е длъжен да съобрази и анализира както писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещото лице и неговите отговори на поставените от страните въпроси (Решение № 59/24.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3624/2019 г., IV ГО). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил – обсъдил е заключението на вещото лице В., както и дадените от него обяснения при приемане на експертизата в проведено по делото открито съдебно заседание, че за предотвратяване на опасността от мускулна атрофия е достатъчно провеждане на рехабилитационни тренировки през ден, и именно с оглед това уточнение стойността на обезщетението е намалена наполовина в сравнение с величините, посочени в писменото заключение, според което ищецът се нуждае от всекидневни рехабилитационни процедури. В съответствие с практиката на ВКС, на която касаторът се позовава, заключението на вещото лице е обсъдено, наред с всички доказателства по делото. Ето защо не би могло да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от тази практика на ВКС, поради което не е налице допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по поставения въпрос.

Атакувното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице очевидна необоснованост на акта.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,