Определение № 531 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5170/2013 г.

Производството е с правно основание чл.282 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на постъпило от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д., чрез процесуалния представител адвокат Ц., искане за спиране на изпълнението на въззивно решение от 17.06.2013г. по в.гр.д. № 2990 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.Към искането е приложено заверено копие от касационна жалба, входирана в СГС под № 80534 на 5.07.2013г./която не е администрирана/ и справка за движението на делото. Приложена е и вносна бележка от 16.08.2013г., от която е видно,че по специалната сметка на ВКС за обезпечения е внесена сумата от 15 968.71лв. Внасянето е потвърдено и с издадено от счетоводството на ВКС удостоверение от 19.08.2013г. Върховният касационен съд,в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и представените документи,намира молбата за спиране за основателна по следните съображения: Съгласно чл.282 ал.2 от ГПК - по искане на страната съдът може да спре изпълнението на въззивно решение,ако е налице подадена в срок редовна касационна жалба и молителят представи надлежно обезпечение в размерите, посочени в чл.282 ал.2 или ал.3 от ГПК. В конкретния случай, е представено заверено копие от касационна жалба с изложение по чл.280 ал.1 от ГПК, с приложена справка,въз основа на която се установява, че същите са входирани в Софийски градски съд на 5.07.2013г. под № 80534. В. решение по в.гр.д. № 2990 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, чието спиране на изпълнението се иска, е постановено на 17.06.2013г., следователно подадената на 5.07.2013г. касационна жалба е в едномесечния преклузивен срок за обжалване. С въззивното решенето е потвърдено изцяло решение от 27.12.12г.по гр.д.№ 31751/12г. на СРС,с което е признато уволнението на Р. С. Т.,извършено със заповед № 184 от 18.05.12г.на изпълнителния директор на [фирма] [населено място] за незаконно и е отменено на основание чл.344 ал.1 т.1 от ГПК,възстановена е същата на заеманата преди уволнението длъжност „началник отдел собственост”на основание чл.344 ал.1 т.2 о КТ и е осъдено [фирма] [населено място] да заплати на Р. С. Т. сумата от 15 968.71лв. -обезщетение за времето,през което е останала без работа за периода 18.05.12г. - 18.11.12г., на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, във вр,връзка с чл.225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано 2.07.12г. и са присъдени следващите се разноски. С оглед вида и характера на иска,във връзка с който е постановен въззивния акт, чието спиране на изпълнението се иска /решение за парично вземане/, на основание чл.282 ал.2 т.1 от ГПК, размерът на дължимото обезщетение съответства на присъдената сума, която в случая е 15 968.71лв. Молителят е представил вносна бележка, удостоверяваща внасянето по специалната сметка на ВКС на необходимата сума. Следователно са налице законовите предпоставки – редовна касационна жалба и надлежно обезпечение, поради което молбата следва да бъде уважена. Предвид изложеното, Върховният касационен съд,