Определение № 60666 от 29.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 50/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Национална здравноосигурителна каса, [населено място] обжалва решение № 260062 от 04.11.2020 г. по в.т.д. № 424/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 20240 от 17.07.2020 г. по т.д. № 2/2020 г. на Окръжен съд – Смолян, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - д-р Братан Шукеров“ АД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ следните суми: сумата 2 543 лв, представляваща извършена, но незаплатена болнична медицинска помощ за здравноосигурени лица за периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210235/18.02.2015 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 35/27.05.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска 06.01.2020 г. до окончателното й изплащане, и сумата 670,42 лв., представляваща мораторната лихва за забавено плащане на сумата 2 543 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 06.01.2020 г.; сумата 13 368 лв., представляваща извършена, но незаплатена болнична медицинска помощ за здравноосигурени лица за периода от 1.04.2017 г. до 31.05.2017 г. по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210235/23.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска 06.01.2020 г. до окончателното й изплащане, и сумата 3 500,96 лв, представляваща мораторните лихви за забава върху сумата 13 368 лв, считано от падежа на всяко месечно задължение до датата на предявяване на иска в съда 6.01.2020 г.; сумата 68 959 лв, представляваща извършена, но незаплатена болнична медицинска помощ за здравноосигурени лица за април, май и октомври 2018 г. по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210235/23.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска 6.01.2020 г. до окончателното й изплащане, и сумата 11 196,28 лв, представляваща мораторните лихви за забава върху сумата 68 959 лв., считано от падежа на всяко месечно задължение до датата на предявяване на иска в съда 6.01.2020 г., а също и сумата 8 464,64 лв.- съдебните разноски по делото. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени решението. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1.Дължи ли заплащане НЗОК за действително извършени и отчетени медицински дейности за процесния период, които надхвърлят договорените определени стойности в приложение № 2 към договорите, сключени между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НЗОК? По отношение на този въпрос обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК 2.Следва ли въззивният съд да се съобрази безусловно с решение на Конституционния съд, с което е прието, че правата на гражданите по чл.52 от КРБ не са неограничени? Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 2 от 22.07.2007 г. на Конституционния съд на Р България по конст. д. 12/2006 г., с което е обосновал наличие на допълнително основнаие съгласно чл. 280, ал.1, т. 2 от ГПК. 3.Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба, както и да съобрази всички представени по делото доказателства? Счита, че по този въпрос касаторът се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което обосновава приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение - д-р Братан Шукеров“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на 09.11.2020 г. Касационната жалба е от 20.11.2020 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК. В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че между страните били сключени представените от ищеца договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и също представеното допълнителното споразумение към първия от тях. Договорите били сключени на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с Националните рамкови договори за медицинските дейности за 2015 г., за 2017 г. и за 2018 г. Въззивният съд е приел, че при наличие на договор и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си по договора, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава. Съгласно чл. 1, ал. 1 от всеки от процесните договори, болницата като изпълнител била се задължила да оказва на здравноосигурените лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки, а НЗОК, съгласно чл. 1, ал. 2, се е задължил да заплаща същите дейности. Прието е за безспорно, че болницата е осъществила болнична медицинска помощ по клинични пътеки на здравноосигурени лица в предметния обхват на договорите и надлежно била изчислила дължимото от НЗОК възнаграждение. Прието е, че предмет на исковете са стойностите на извършена медицинска дейности и медицински изделия, извършени извън стойността съгласно Приложение 2 към всеки от договорите. Като основание за отказа единствена причина, посочена от длъжника, НЗОК била че са извън стойностите, съгласно Приложение 2 към всеки договор и в съответствие с лимита на стойностите, уговорени между страните и в съответствие с Националния рамков договор за съответната година. Прието е, че с оглед уговорките в чл. 20, т. 6 от договора от 18.02.2015 г., чл. 25, ал. 1, т. 6 и от двата договора, както и клаузите на чл. 7, ал. 2 от договора от 18.02.2015 г. в редакцията след сключване на допълнително споразумение от 27.5.2016 г., чл. 37, ал. 5 от договора от 23.5.2017 г. и чл. 38, ал. 3 от договора от 23.5.2018 г., страните били уговорили, че потвърдените за заплащане дейности и медицински изделия в месечните известия са в рамките на стойностите за съответния месец в Приложение 2 към договора. С чл. 39, ал. 2 и чл. 40 от договора от 18.2.2015 г. в редакцията след сключване на допълнително споразумение от 27.05.2016 г. и чл. 39, ал. 2 до ал. 7 от договора от 23.5.2017 г бил посочен ред за претендиране и заплащане на извършени и отчетени от изпълнителя случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в Приложение 2 към договора, а съгласно чл. 38, ал. 7 от договора от 23.5.2018 г. изпълнителят не можел да предявява за закупуване от възложителя дейности и медицински изделия, отхвърлени за плащане поради надвишаване на стойностите за съответния месец в Приложение 2 към договора. Прието е, че с оглед действието на чл. 52, ал.1 и ал. 2 от Конституцията и чл. 5 от ЗЗО, както и чл. 4 от ЗБНЗОК за 2017 г., чл. 4 от ЗБНЗОК за 2018 г. правото на гражданите на здравно осигуряване им гарантира достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, в съответствие с принципите, предвидени в чл. 5 ЗЗО. Всяка година НС на НЗОК утвърждавал за всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания, разпределен по месеци, като директорите на РЗОК разпределяли утвърдените стойности на тези разходи по изпълнители на болнична медицинска помощ за съответната РЗОК по месеци и закупували от изпълнителите на болнична медицинска помощ обем здравни дейности от пакета по чл. 2, ал.1 от ЗЗО в рамките на тези стойности. Прието е, че е налице механизъм, чрез който да се осигури заплащането на извършената от болницата дейност за лечение и над определените за исковите периоди м. март 2017, април и май 2017 г. и април, май и октомври 2018 г. т.нар. лимити. Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗЗО, средствата на НЗОК се разходвали за закупуване на медицинска помощ, посочена в чл. 45 от ЗЗО, договорена с НРД и договорите с изпълнителите. Нормата определяла, че НЗОК е длъжна от своя бюджет да заплаща медицинска помощ от вида, предвиден в чл. 45 ЗЗО, която (като вид, а не обем) е договорена с НРД за съответната година с изпълнителите. Посочено е, че съгласно чл. 25 от ЗЗО задължително в бюджета на НЗОК се предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи, а съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗО със средствата от резерва се плаща разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. Посочен е нормативно установения механизъм в Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 ал. 2 и ал. 3 на ЗБНОЗК за 2017 г. НС на НЗОК да утвърждава корекции по стойностите на разходите за БМП на РЗОК в съответствие с параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за здравноосигурнителни плащания за БМП за национално ниво, като при достигане или надвишаване на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво и след верификация на дейностите, надвишаващи месечните стойности на изпълнителя на БМП, дейностите, не се отчитат за заплащане, но при осигурена възможност на средствата пред следващите месеци в рамките на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво, следва да се заплатят. Направен е извод с оглед правната уредба и за 2018 г. и съгласно чл. 4, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 г., че въпрос на административна организация от НЗОК е да бъдат установени лимитни стойности, съобразени с реалните нужди от лечение на здравноосигурените лица, съответно спазването на тези лимитни стойности да се осигури по съответен ред като се осигури механизъм за заплащане при необходимост от резерва, на основание чл. 26 от ЗЗО без лимитните стойности да се явяват ограничение за необходимите за пациентите болнично лечение и без това извършено лечение да не бъде заплащано от НЗОК, което да остава за сметка на болницата. Прието е, че извършените дейности следва да се заплатят, за сметка на резерва. Прието е, че правата на пациентите, получили надлимитна дейност или в по-късен момент не могат да се накърняват като не се извършват дейностите. А след като е предоставена медицинска дейност на здравноосигурените лица, то съгласно чл. 45 от ЗЗО, НЗОК дължала заплащане на тази дейност, извършена от болницата. Прието е, че са представени фактури в съответствие с изискванията на чл. 28, ал.1 т. 2 и т. 3 от договора от 18.2.2015 г. и съгласно чл. 32, ал. 1 т. 2, 3 и 4 от договорите от 23.5.2017 г. и от 23.5.2018 г. възложителят заплаща договорената извършената дейност по клинични пътеки на изпълнителя след представяне на първични медицински и финансовоотчетни документи. В случая това изискване било изпълнено. Въз основа на показанията на свидетелката Е. И. К., въззивният съд е установил каква е практиката на болница да обработва и осчетоводява дейностите, които са над лимитите и не могат да се фактурират. Тогава се извършвало фактуриране, на база на спецификация за одобрените медицински дейности. Направен е извод и с помощта на вещо лице от изслушаната ССЕ, че надлимитната дейност била отчитана с първични медицински документи в персонализираната информационна система ПИС на НЗОК, но не можело да бъдат издадени от болницата фактури за нея именно поради особеностите на системата и неиздаването на спецификации от страна на РЗОК. Прието е за неоснователно твърдението, че ищецът не е отчел в срока и по реда, предвиден за договорите, извършената от него медицинска дейност и медицински изделия. Така е направен извод, че дейностите са извършени, както и медицинските изделия са отчетени и подлежат на заплащане, в посочените размери и изцяло е потвърдено обжалваното решение Допускането на касационно обжалване на въззивното решение се извършва служебно само на основанията, посочени в чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 от ГПК съответно при вероятност съдебното решение да е нищожно или вероятност да е недопустимо. В стадия по селекция на касационните жалби съдът следи за най-тежките пороци на съдебните решения. В случай, че установи вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или вероятно недопустимо, то следва да допусне и служебно касационно обжалване. В разглеждания случай не са налице посочените основания за допускане касационно обжалване служебно. Извън посочените основания касаторът следва да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, обосноваващ общо основание за допускане касационно обжалване, не може да бъде свързан с обсъждане на доказателствата или с правилността на съдебното решение. Предвид тези разяснения следва да се посочи в настоящия случай, че поставеният първи въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Дали се дължи заплащане на всички извършени и отчетени от болничните заведения – търговски дружества, медицински дейности и стойности на медицински изделия, които са над уговорения лимит7 в приложение 2 към договорите, сключвани между НЗОК и болниците, е въпрос по съществото на спора и определя принадлежността на спорното право. Но с оглед правомощието на касационната инстанция, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос следва да се доуточни, така както следва от разрешението, дадено от въззивния съд, а именно въпросът относно това: уговорената в индивидуалния договор между РЗОК и изпълнител на болнична помощ клауза съгласно, която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки само в рамките, посочени в Приложение 2 към договора, има ли за последица изключване на правото на заплащане за извършването на медицинска дейност над посочения лимит, когато предоставената болнична помощ и вложени медицински изделия са в обхвата на основния пакет здравни дейности, гарантиран по силата на закона. В случая, макар и да е обоснован правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, не е налице допълнителното основание, сочено от касатора, съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в решение № 169 от 16.02.2021 г. по т.д. 1916/19 г., II ТО на ВКС, уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, на изпълнителя се изплаща само извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, ако е в рамките на стойностите по Приложение № 2, не е нищожна на основание чл. 26, ал.1 пр. 1 от ЗЗД. Тази клауза не противоречи на императивни разпоредби на ЗЗО и съответства на чл. 4, ал.1 т. 2 от ЗБНЗОК и НРД. Но няма за последица отказ за плащане на медицинската дейности и вложените медицински изделия, стига да са в основния пакет здравни дейности, гарантиран на здравноосигурените и другите посочени лица. Така при анализ на нормативната уредба относно правата на гражданите до достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, НЗОК е длъжна да заплаща стойността на всички здравни дейности в обхвата на този пакет – чл. 45, ал. 1 ЗЗО на съответния изпълнител, предоставил медицинска помощ. Посочено е, че здравноосигурените лица и другите правоимащи лица, не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Прието е, че Методиката и съответната клауза от договора, за заплащане само на стойността на предварително определените лимитни дейности, не може да ограничи правата на изпълнителите да получат плащане за извършените и отчетени дейности. Поради това, че е налице трайна практика на ВКС, не може да е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поради липса на допълнително основание по посочения правен въпрос, касационното обжалване не следва да се допуска. По отношение на втория поставен правен въпрос, следва да се посочи, че това е въпросът, свързан с правото на здравно осигуряване и достъп до медицинска помощ на всички български граждани. Изрично във вече посоченото решение на ВКС, е взето предвид тълкуването на чл. 52 от Конституцията на Р България, изразено в решение № 2 от 22.02.2007 г. на Конституционния съд на Р България, и е прието, че, на основание чл. 4 от ЗЗО, предоставянето на медицинска помощ и медицински изделия на българските граждани в обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които се заплаща от бюджета на НЗОК, не са неограничени. Правото на здравно осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, по смисъла на чл. 52, ал. 1 от Конституцията, е в основата на дейностите по осъществяване на здравна политика и има приоритет пред икономическите съображения за ефективност на здравните грижи. Така публичният ресурс не е неограничен. Но е прието, че въпрос на бюджет и правилно разпределение на предвидения ресурс е да се обезпечи функционирането на системата. С оглед правната рамка, регламентираща дейността по заплащане на пакета медицински дейности, посочени в закона, в договорите за оказване на болнична помощ по клинични пътеки клаузи, с които се ограничава заплащането на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в Приложение 2 към всеки от договорите стойности, представляват стойност за определен период на лимитиране на финансовия ресурс. Дейността на разходване на средствата за закупуване на здравни дейности, осъществявана от НЗОК е бюджетно обезпечена, поради което е необходимо планиране и контрол за ефикасно и ефективно използване на средствата, които не са неограничени. Но доколкото изпълнителите са длъжни да предоставят обема на медицински дейности, посочен в ЗЗО и НРД за съответната година, то имат право да получат в пълен размер уговорената стойност на медицинските дейности и вложени медицински изделия. В случая въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС, включително и от тълкуването на чл. 52 от Конституционния съд, като е отчело разясненията, направени в Решение № 2 от 2.02.2007 г. по конст.д. 12/2006 г. на Конституционния съд, че правото на здравноосигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване е от категорията на социалните права, които се реализират чрез държавна намеса и не са неограничени. Но следвайки константната практика на ВКС, е отчел, че при планово разходване на средствата, съобразно финансовите рамки на ЗБНЗОК, както и НРД за съответните години в исковия период, когато медицинските дейности и вложените изделия са в гарантирания от закона пакет на здравни дейности, не може да се откаже заплащането им, след като са извършени и съставени са документи за отчитането им. Ограниченията, наложени с индивидуалните договори съгласно Приложение 2, сключени с болницата, не могат да се противопоставят на ползващите се здравноосигурени и приравнени на тях в закона, лица. В случая въпросът за приложението на чл. 52 от Конституцията на Р България и за гарантиране на правата на гражданите на достъп до правна помощ, не е обусловил крайния извод на въззивния съд, а съответно и изхода на спора. Поради това, поставеният правен въпрос, не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че в рамките на бюджета на здравната каса има резерв, от който следва да се заплати стойността на предоставената болнична помощ на ползващите се лица, в рамките на бюджета на НЗОК, а не неограничено. В този смисъл, съдът не се е произнесъл в нарушение на решението на Конституционния съд. Липсва допълнителното основание, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 сочено от касатора, доколкото в случая няма противоречие с решението на Конституционния съд по поставения правен въпрос. По отношение на третия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че по принцип би могло така поставения правен въпрос да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, ако е обусловил изхода на спора. Но в случая липсва отклонение от задълженията на въззивния съд да разгледа всички доводи и възражения на страните, както и след съвкупна преценка на доказателствата да изложи мотиви. Въззивният съд е изпълнил задължението си съобразно разясненията в Тълкувателно решение 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС да извърши служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, както и да обсъди всички релевирани доводи на страните, като установи и фактическата обстановка, в рамките на основанията, посочени във въззивната жалба и съобразно правилото на чл. 269 от ГПК. Въззивният съд има задължение да мотивира решението си, като посочи кои факти приема за доказани и кои не и да изложи правни изводи в тази връзка, както и с оглед на така установените факти, изложи правни изводи и се произнесе по доводите и възраженията на страните. Въззивният съд подробно е отговорил на поставените от касатора въпроси, които според него не са обсъдени. Посочени са правните норми, релевантни за определяне правото на болницата да получи плащане. Отговорено е, че при извършена медицинска дейност, НЗОК няма право да откаже заплащане на стойността й, защото е извършено лечение на здравноосигурено лице, което има право да получи помощта от избран от него изпълнител. В този случай определянето на лимити на всяко болнично заведение, рефлектира върху правата на здравноосигурените лица. Така изложените твърдения от касатора са свързани с неговите оплаквания за правилност на съдебното решение, въпрос, който не може да се разрешава в стадия по селекция на касационните жалби. В случая въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС, съгласно която целта на въззивното производство е разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция е свързана с анализ и преценка на доказателствата, установяване на фактите, подвеждане на фактите към релевантните правни норми. Вследствие на тази дейност, въззивният съд е длъжен да мотивира решението си кратко и ясно и следва да посочи всички факти, от които произтича спорното право, да обсъди всички доказателства и да отговори на доводите и възраженията на страните като формулира кратки и ясни мотиви. Тези нормативни изисквания, така както са разяснени в задължителната практика на ВКС, съобразно тълкуването в т. 19 от Тълкувателно решение 1/2019 г. на ОСГК на ВКС, както и Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и в константната практика на ВКС, са спазени в конкретния случай от въззивния съд. В случая не е налице соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. По отношение на искането за приложение на чл. 292 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за това. Посочената практика на невлезли в сила съдебни решения и влезли в сила съдебни решения, които са в противоположен смисъл, не може да обоснове приложение на чл. 292 от ГПК. Посочено бе по-горе, че не съществува противоречива практика, която да налага различни изводи от посочените в решение 169 от 16.02.2021 г. по т.д. 1916/19 г. на II ТО на ВКС. Не е налице посочен от касатора, както и не е налице служебно известен акт на ВКС в противоречие на тази практика. Искането е неоснователно. При този изход на настоящето дело, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 3 185,10 лв, доказани с представения договор за правна защита и съдействие № 1950 г., сключен между болницата и адв. В., както и представената фактура и представено платежно нареждане за плащане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение