Решение № 5113 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив, чрез юрк. И. Панова против решение № 482/05.02.2026 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 1793/2025 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16002625001700-091-001/18.08.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 348/21.10.2025 г. при обжалването по административен ред. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касационният жалбоподател поддържа, че са доказани всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на Р. П. И. по чл.19, ал.1 ДОПК за задълженията на РОС-2017 ЕООД. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано укриването на факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви пред органа по приходите или пред публичния изпълнител. Твърди, че ревизираното лице не само не е изпълнило задължението си за обявяване на факти и обстоятелства, но ги е укрило от Националната агенция за приходите и със своето поведение е възпрепятствало събирането на данъчните задължение на дружеството. Конкретно сочи следните обстоятелства: лицето твърди, че стоки на стойност 29 хил. лева, налични по баланс към 31.12.2022 г. са бракувани, поради изтекъл срок на годност, но не представя документи за брак, което е индиция, че са продадени и не са отчетени приходи; неотчитане на продажби в търговските обекти на дружеството, чрез издаване на ФБ или касова бележка от кочан, констатирани при три оперативни проверки; продавач – консултантът, е работил в обекта без сключен трудов договор; неподаване на данни за новия управител К. К. – преднамерено действие като орган на управление на задълженото лице по чл. 14, т.1 и 2 ДОПК. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът – Р. П. И. от [населено място], общ. Хасково не е изразила становище по касационната жалба. В касационното производство не е участва прокурор съгласно чл. 217, ал. 3 АПК ред. ДВ бр. 65/2025 г. в сила от 05.08.2025 г. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Хасково е бил ревизионен акт № Р-16002625001700-091-001/18.08.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 348/21.10.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, с който е ангажирана отговорност на Р. П. И. от [населено място], общ. Хасково за задълженията на РОС-2017 ЕООД за ДОО – за осигурители за периода 01.01.2020 г. – 31.03.2020 г., м. 05.2020 г., 01.10.2021 г. – 31.01.2023 г. и м.03.2021 г. в размер на 5000.24 лева и лихви от 2 037.70 лева; за корпоративен данък за 2019 – 2022 г. в размер на 1 450.88 лева и лихви от 796.91 лева, за вноски за ЗО – за осигурители за периода от 01.01.2019 г. – 31.01.2023 г. и м.03.2023 г. в размер на 3 132.33 лева и лихви от 1 405.18 лева; за УПФ – за осигурители за периода 01.01.2020 г. – 31.03.2020 г. м.05.2020, 01.10.2021 г. – 31.01.2023 г. и м.03.2023 г. в размер на 1 263.09 лева и лихви от 514.80 лева, за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2020 г., м.06.2020 г., м.09.2020 г., 01.11.2021 г. – 31.01.2023 г., м.03.2021 г. в размер на 2 141.63 лева и лихви от 872.25 лева. За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, в съответствие с изискванията за форма и съдържание по чл. 120 ДОПК, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по възлагане и провеждане на ревизията, но в противоречие с материалния закон – чл. 19, ал.1 ДОПК. В мотивите си съдът е посочил материалноправните предпоставки за ангажиране отговорност на трето лице по чл.19, ал.1 ДОПК и е приел, че не са доказани всички кумулативни елементи от фактическия състав на отговорността. От доказателствата по делото е установил, че Р. П. И. е субект на отговорността в качеството й на управител на РОС - 2017 ЕООД периода от 2017 г. до 15.09.2023 г. Приел е за установено и че дружеството има задължения за данъци и осигурителни вноски, възникнали на основание подадени декларации по съответните материални закони, както и че задълженото юридическо лице не разполага с имущество, което да покрива размера на публичните му задължения. Според съда не са установени останалите предпоставки по чл.19, ал.1 ДОПК за ангажиране отговорността на Р. И. – укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и наличието на причинно - следствена връзка между действията й и обективната невъзможност да бъдат събрани задълженията на дружеството. Съдът е обсъдил посочените от органите по приходите обстоятелства, въз основа на които в ревизионния акт се твърди, че ревизираното лице в качеството си на управител е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви – непредставяне на счетоводна и търговска документация на задължено лице, изискана в хода на предходно контролно производство; установени нарушения при извършени оперативни проверки в търговските обекти на дружеството – магазини за хранителни стоки в [населено място], в т.ч. неиздаване на фискален бон; наличие на стоки към 31.12.2022 г., за които е дадено обяснение, че са бракувани поради изтекъл срок на годност, както и твърденията за наличие на недобросъвестно поведение на ревизираното лице – знаела е за съществуващите задължения на дружеството, но въпреки това не е предприела действия за погасяването им, дори напротив – в дружеството не са отчитани приходи от продажби със знанието на управителя, съответно са укривани и постъпленията на парични средства от тези продажби и твърденията, че умишленото недеклариране на приходи, на извършени продажби и на задължения на ЗОВ и ДДФЛ на заети лица представлява укриване по смисъла на чл.19, ал. 1 ДОПК. Приел е, че тези обстоятелства не обосновават ангажиране на отговорността на управителя. Според съда неоснователно недобросъвестното поведение на ревизираното лице се обосновава с процесуалната му пасивност по време на предходно контролно производство и с непредставянето на документи и писмени обяснения по искане от 08.01.2025 г. Съдът се е аргументирал с факта, че И. е управител на РОС - 2017 ЕООД до 15.09.2023 г. и към 08.01.2025г., когато са изисквани документи за дружеството няма данни да има такова качество. Отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК е свързана с установяване на действия преди започване на ревизионното производство (за ангажиране отговорност на третото лице), които биха осуетили възможността за събиране на данъчните и/или осигурителните задължения на главния длъжник. Неплащането на изискуеми публични задължения, според съда, не съставлява укриване на факти и обстоятелства, които задълженото лице по силата на закон е длъжно да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. Задълженията на дружеството са установени въз основа на подадени декларации, а не с ревизионен акт. От данните по делото съдът е установил, че е образувано изпълнително дело и от публичния изпълнител са предприети действия за принудителното им събиране, като управителят не може да бъде държан отговорен за обстоятелството, че в резултат на тези действия не се е стигнало до погасяването им. Липсата на този кумулативен елемент от фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК съдът е приел за достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, но въпреки това е изложил и мотиви за липса и на предвидената в закона причинно – следствена връзка. Посочил е, че констатациите за избягване декларирането на приходи от продажби и на заети лица биха могли да обосноват установяването на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, но не могат автоматично да послужат като фактическо основание за ангажиране на отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК. Аргументирал се е с личния характер на отговорността на третото лице и че се поражда от укриването на факти и обстоятелства пряко свързани с невъзможността да бъдат събрани задълженията на главния длъжник. В случая, според съда, липсва причинна връзка между фактите и обстоятелствата, които се твърди, че са укрити от Р. П. И. и невъзможността за събиране задълженията на дружеството. Ревизиращите органи по приходите са предприели действия по установяване имущественото състояние на дружеството преди и след твърдяното поведение на субекта на отговорността. Констатирана е единствено несъбираемостта на задълженията. Не е доказано, че поведението на ревизираното лице е единствената причина за несъбирането на публичните задължения на дружеството. От събраните по делото доказателства е установено, че се касае за търговско дружество, което не е разполагало с активи и парични средства т.е. поначало не може да изпълнява задълженията си поради финансовото си състояние. Продажбата на дружествените дялове и промяната в управлението на дружеството сами по себе си не могат да се определят като действия по укриване не факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че не са установени кумулативните предпоставки за ангажиране отговорност на ревизираното лице по чл.19, ал.1 ДОПК и е постановил отмяна на оспорения ревизионен акт, поради противоречието му с материалния закон. Решението е правилно постановено. Съдът е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионния акт съгласно чл. 160, ал.2 ДОПК. Изводите му, че не са установени кумулативните предпоставки на чл.19, ал.1 ДОПК, се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. В конкретния случай отговорността на Р. П. И. за задълженията на РОС-2017 ЕООД е ангажирана единствено на основание чл. 19, ал.1 ДОПК. Отговорността на трето лице в тази хипотеза се реализира при следните кумулативни условия: лицето да има качеството член на управителен орган или управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента на възникване на публичните задължения на юридическото лице; да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; да са налице публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и невъзможност да бъдат събрани от задълженото юридическо лице, както и причинно - следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. Съгласно чл. 20 ДОПК обезпечението и принудителното изпълнение се насочват първо върху имуществото на задълженото юридическо лице. В случая правилно съдът е приел, че не е установено от органите по приходите, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал.1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, укриването на факти и обстоятелства, които Р. П. И. в качеството си на управител е следвало да обяви пред орган по приходите или публичния изпълнител и наличието на пряка причинна връзка между поведението й и несъбирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на РОС -2017 ЕООД. Правилно съдът е приел, че към момента на искането за представяне на документи и писмени обяснения на задължено лице от 08.01.2025 г. ревизираното лице не е управител на дружеството, поради което и декларираните от нея факти и обстоятелства в отговор на това искане са ирелевантни за установяването на поведението й по укриване на факти и обстоятелства и ангажиране на отговорността й по чл. 19, ал.1 ДОПК. Дадените писмени обяснения от 31.03.2025 г., че стоки на стойност 29 хил. лева, декларирани с ГФО на дружеството към 31.12.2022 г., не са налични, е от значение за установяване имуществото на дружеството и за спазването на чл. 20 ДОПК чрез насочване принудителното изпълнение върху това имущество преди ангажиране отговорността на трето лице - управител. Действително бракуване на стоките не е доказано с предвидените в закона документи, но декларирането на това обстоятелство е направено с писмени обяснения от 31.03.2025 г. в хода на предварителната проверка за установяване на факти и обстоятелства за ангажиране на отговорност по чл. 19 ДОПК, към който момент лицето не е управител на РОС - 2017 ЕООД. Правилно в тази връзка съдът е приел, че релевантно е поведението на лицето в качеството му на управител преди ПУФО, към момента на възникване на задълженията на дружеството. Неотчитането на продажби в търговските обекти на дружеството в [населено място] чрез издаването на фискален бон е установено при оперативни проверки на 11.11.2021 г. и на 10.03.2023 г., но на дружеството не е извършвана ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на данни за укрити приходи от продажби на стоки и не са установени допълнителни задължения за данъци и осигурителни вноски на това основание. С оспорения ревизионен акт отговорността по чл.19, ал. 1 ДОПК на управителя е ангажирана за декларираните от РОС - 2017 ЕООД данъци и задължителни осигурителни вноски по декларации обр.1 и 6 и ГДД по чл. 92 ЗКПО за периода 2019 г. – 2022 г. Поради това правилно съдът е приел, че не е установена пряка причинна връзка между констатираните нарушения на изискванията за отчитане продажбите в търговските обекти и несъбирането на декларираните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че необявяването на настъпилата промяна в управлението на дружеството – главен длъжник, е основание за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал.1 ДОПК. Законът не предвижда задължение за деклариране пред орган по приходите или пред публичния изпълнител на промените в управлението на задължено юридическо лице. Управлението и начина на представителство на еднолично дружество с ограничена отговорност се вписва в търговския регистър съгласно чл. 119, ал. 2 от ТЗ, който е публичен. В случая в хода на ревизията от вписванията в търговския регистър е установено, че Р. И. е управител на РОС 2017 ЕООД до 15.09.2023 г., от която дата управител на дружеството е К. К.. Подаването на ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2023 г. не е задължение на ревизираното лице и не представлява укриване на факти и обстоятелства, което е от значение за ангажиране на отговорността й за задълженията на дружеството за ДДФЛ и ЗОВ за 2023 г. При установените по делото факти, законосъобразно съдът е приел, че не е установено поведение на Р. И. изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които е била длъжна да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, което да е в причинно – следствена връзка с установената по делото невъзможност за събиране на декларираните задължения за корпоративен данък за периода 2019 – 2022 г., данък върху доходите на физическите лица от трудови и приравнени на тях задължения и задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО. Решението, с което оспореният ревизионен акт е отменен, е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора право на разноски за касационното производство има ответникът по касация, но такива не следва да се присъждат, тъй като липсва искане за това и доказателства за направени от страната разходи. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,