Определение № 326 от 05.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1025/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 898 / 04.06.2012 год. по т.д.№ 3062 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 50 / 21.06.2011 год. на Благоевградски окръжен съд по т.д. № 373 / 2009 год.. Със същото са уважени предявените от ДФ „ З. „ против касатора искове с правно основание чл. 422 ГПК, като е признато за установено вземане на Ф. към [фирма], в размер на 207 549,77 лв. на основание договор за предоставяне на финансова помощ по С. № 627 / 07.08.2003 год., предвид установено основание за връщане на същата, както и в размер на 14 412,49 лв. – мораторна лихва върху претендираната главница, за периода 11.09.2008 год. – 24.02.2009 год., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното й заплащане. Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Мотивира хипотези за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК. С молба вх. № 1574 / 14.02.2013 год. и предходна вх.№ 11 192 / 19.11.2012 год., [фирма] заявява обстоятелството, че с определение от 10.09.2009 год. по гр.д.№ 12103 / 2009 год. на 76 състав на СРС, на основание чл.415 ал.2 ГПК е обезсилена заповедта за изпълнение, вземанията по която са предмет на производството по чл.422 ГПК и издаденият въз основа на същата изпълнителен лист, като определението е влязло в сила – потвърдено с определение от 14.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 2803 / 2012 год. на СГС, недопуснато до касационно обжалване, с определение № 1014 / 08.11.2012 год. по ч.гр.д.№ 834 / 2012 година на ВКС, ІІ т.о.. Във връзка с последното касаторът твърди отпаднал правен интерес на ищеца от предявяването на исковете, в качеството му на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, която следва да е налице във всеки момент от развитието на съдебното производство. Изискано и приложено е заповедното производство - гр.д.№ 12103 / 2009 год. на СРС, 76 състав. Ответната страна - ДФ „ З. „ – не е взела становище по касационната жалба. В становище вх.№ 919 / 29.01.2013 год. е заявила, че определението за обезсилване заповедта за изпълнение не е влязло в сила. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. Производството е образувано по искове с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК от ДФ „ З. „ срещу [фирма], като в исковата молба ищецът е поддържал две основания за възникване правото му да претендира възстановяване предоставената на ответника финансова помощ: 1 / неизпълнение от ответника задължението за ползване придобитите въз основа одобрената инвестиция активи, по начина описан в бизнес плана, за срок от 5 години след предоставянето й, съгласно чл. 4.17 вр. с чл. 4.3 от сключения договор и 2 / на основание чл.8.1 от договора - предвид представяне на документи с невярно съдържание при кандидатстване за помощта, непосочени в исковата молба, уточнени с оглед указания на съда в определение № 1386 / 30.07.2010 год. първоинстанционният съд. Релевирана е неистинност / неавтентичност досежно подписа на лицето Я. Г. / в три документа - договор за възлагане на управление, декларация за професионален опит на същия и трудов договор /. Ответникът - настоящ касатор се е бранил с довода ,че договорът е прекратил действието си с изтичането на визираните в него срокове - за изпълнение на инвестицията и предоставяне на помощта / чл.7.1 вр. с чл. 3.2 вр. с чл.1.3 от договора /. Относно първото основание на ищеца е твърдял, че предмет на задължението му - основание за получаване на помощта е единствено осъществяването на СМР на обект за производство на компост и култивирани печурки, като не е поемал с договора задължение за продукция от този вид, още по-малко с годишно дължими определени количества. В евентуалност е оспорил компетентността на извършената от фонда проверка с оглед спецификата на производството на компост и печурки. Спрямо второто основание ответникът - касатор се е бранил с довода, че не му е било известно подписването на документите от лице, различно от посоченото като насрещна страна, както и с обстоятелството, че на ищеца е било добре известно и същият не се е противопоставил на поемане възложените на Я. Г. дейности, предвид отказа му да изпълнява сключения трудов договор, от друго лице, въз основа на сключен със същото трудов договор. Първоинстанционният съд е уважил исковете на второто, прието за доказано основание / неистинност на документ /. Въззивният съд, по жалба на ответника, е потвърдил правния резултат, приемайки за доказани и двете заявени от ищеца основания за претендиране връщане на предоставената финансова помощ - неизползване инвестицията по начина, предвиден в одобрения бизнес - план и установена неавтентичност на трите документа / досежно подписа на лицето Я. Г. /. По второто основание изрично е изложил мотиви, че служебното допускане / без искане на страната / на графологичната експертиза, установила неистинност на подписа на лицето Я. Г. в трита преждепосочени документа, не съставлява процесуално нарушение. Във въззивната жалба не е сочено процесуално нарушение свързано с обекта на изследване - копие на документ. Основният му довод, извън служебното допускане на експертизата, е тълкуването на чл.8.1 от договора във връзка със съставянето на неистинските документи. В представеното изложение касаторът не обосновава основание за допускане на касационното обжалване в посочените хипотези на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставените въпроси - за недопустимо изследване истинността на документ, неоспорен по реда на чл.193 ал.1 ГПК, за годността на доказателствено средство - графологична експертиза работила по копие на изследвания документ, за неизвършената от въззивния съд самостоятелна преценка на доказателствата и необсъждане същите в съвкупност, както и за недопустимо произнасяне от въззивния съд по ненаведени в исковата молба и необсъдени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства - по същество покриват твърдения за процесуални нарушения, предпоставящи евентуална неправилност на въззивния акт и съставляващи основания за проверка по чл.281 т.3 ГПК, различни от основанията по чл. 280 ал.1 ГПК. В този смисъл, същите не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, само по себе си изключващо необходимостта, а и възможността за изследване на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т. 1 и т.3. ГПК. При това част от въпросите обективно не кореспондират с предмета на производството, в друга част – с обхвата на произнасяне на въззивната инстанция, съгласно чл.269 ГПК, а в трета - с решаващите изводи на съда. Така проверката за неистинност на документите не е предмет на инцидентен установителен иск по чл. 124 ал.4 вр. с чл.193 – чл. 194 ГПК, тъй като неистинността им е обстоятелство, заявено с исковата молба / с отстраняване нередовността й в тази част /, обуславящо основанието на предявените искове ,т.е. не се изчерпва с проверката на документа като доказателство. Служебното ангажиране на експертиза за проверка на доказателство в процеса е изрично предвидено в закона - чл. 195 ал.1 ГПК / арг. и от т.10 ТР № 1 / 04.01.2001 год. по т.д.№ 1 / 2000 год. на ОСГК – служебно правомощие и на въззивния съд, без изрично искане /. По приложението на чл.269 ГПК е налице изобилна и непротиворечива практика, конкретно противоречие на въззивното решение с която касаторът не е обосновал с формулирането на конкретен правен въпрос. С оглед обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на същата изпълнителен лист, обаче, е налице основание за вероятна недопустимост на съдебното решение, предвид последващо отпаднала абсолютна процесуална предпоставка за воденето на исковете по чл.422 ГПК, за която съдът следи служебно, без необходимост от изрично касационно обжалване на това основание и без задължение за обосноваване основания за допускането му по чл.280 ал.1 ГПК, съгласно т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение