Определение № 639 от 03.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 999/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]– [населено място] против решение №205 от 14.07.2011 г. по т.д. №152/2011 г. на Великотърновски апелативен съд. Ответникът по касация- [фирма] – Италия, чрез пълномощниците му – адв. Т. и Ч. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Не претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано с противоречие между атакуваното решение и решение №159/09г. на ВКС, ІІ т.о. както и определение по същото дело. Страната е обсъдила правния въпрос, разрешен от ВКС с това решение, като е извела относимостта му и към спора, с оглед задължителност на формата при търговски сделки със зърно, изискуема от специалния закон – чл.28 ЗСТЗ, който дерогирал общото правило на ТЗ и Виенската конвенция, които не изискват форма при такива търговски сделки.Касаторът е посочил, че аналогичен бил „казуса” третиран от решение № 1442/03г. на ВКС, което прилагал за „ илюстрация, без претенции то да противоречи на настоящия казус”. Страната е поставила въпросите – „ Дерогира ли ВК вътрешното ни законодателство по отношение изискванията за действителност на търговските сделки, които са на специален режим или приложението им е едновременно; как се отразява неспазването на формата върху действителността на търговската сделка за международна продажба на стоки и дали това я прави нищожна…; непредставянето на подписан договор от една от страните по търговската сделка за зърно и зърнопродукти достатъчно основание ли е да се приеме, че тази страна виновно злепоставя изпълнението на договора и освобождава ли това другата страна от отговорност за изпълнението му.” Страната подробно е развила разбирането си, че ВКС следвало да установи „ трайно прилагането на чл.19 ВК при подобни казуси”, като го е обвързала със становището си по спора в контекста на оплакването си за неправилност на съдебния акт. Тези доводи е поддържала по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и поставените въпроси да бъдат приети за релевантни, макар че са хипотетични, поставени в контекста на становището на страната по спора, а не във връзка с решаващите мотиви на въззивния съд, то това съставлява само наличие на общо основание по на чл.280, ал.1 ГПК, което следва да се преценява с оглед установеност на една от хипотезите лимитивно очертани от чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК,обосновано с противоречие с решение 159/09г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК. Това решение, обаче формира задължителна практика за задължителност на формата като форма за съществуване на сделката при сделки със зърно, съобразно специалния Закон за съхранение и търговия със зърно / чл.28/, какъвто не е разглеждания случай, третиращ сделка със зърнопродукт – слънчогледов шрот, който не е включен в императива на чл.28, ал.1 ЗСТЗ, т.е. за продажбата, на който не се изисква форма, съобразно специалния закон. Т.е. липсва фактически идентитет по правните въпроси разрешени със сравняваните съдебни актове поради което не се установява и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Приложеното определение по чл.288 ГПК не съставлява съдебна практика- арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г.Приложеното решение на ВКС, обективиращо казуална практика няма относимост към основанието, а и страната не е поддържала неговата приложимост за установяване предпоставките за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е свързала поставените въпроси, с доводите си за това, че ВКС следвало да разясни нормата на чл.19 ВК или просто „да ги запознае с практиката на съдилищата на другите страни членки на ЕС”, като тези доводи нямат относимост и към фактическия състав на основанието. Следователно, съобразно изложеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение