Определение № 47 от 20.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4356/2017 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх. №8999/20.9.2017 г., подадена от адвокат П. Г. - А. – процесуален представител на ответника по исковата молба Т. П. И. от [населено място], област В. Т., против въззивно решение №350/05.9.2017 г. по гр.д.№576/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното решение въззивния съд е потвърдил решение №72/04.4.2017 г. по гр.д.№2003/2016 г. по описа на Горнооряховския районен съд относно прекратяването на брака по вина единствено на съпруга, относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, определения режим на лични отношения и определената издръжка. С касационната жалба се обжалва въззивното решение в частта относно вината за разстройството на брака, предоставяне упражняването на родителските права над непълнолетното дете К., местоживеенето на детето, личните контакти, на родителя, комуто не е дадено упражняването на родителските права и издръжката. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира, че касационната жалба на ответника по исковата молба е подадена срещу съдебен акт и в частта му по брачен иск по смисъла на чл.322 ГПК, а именно относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Разглеждането на този иск е изключено от касационен контрол предвид нормата на чл.280, ал.2, предложение второ ГПК, редакцията на ГПК - ДВ, бр.8 от 2017 г. Произнасянето на съда по касационната жалба в останалата част следва да се извърши след влизане в сила на настоящото определение. Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2, предложение второ ГПК.