Определение № 293 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5924/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. И. по биоразнобразие и екосистемни изследвания – Б., [населено място], чрез адв. Ст. С. обжалва с касационна жалба решение № 656/02.04.2013 год. на Софийски апелативен съд по т.д. №2 800/2012 год., в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение е постановено ново решение, с което Института по биоразнобразие и екосистемни изследвания – Б. е осъден солидарно със „СИ Е. КОНСУЛТ”, [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 182 400 лв., приспадаща се част от получено от консорциума трето междинно плащане по договор от№5/27.03.2009 год., ведно със законната лихва от 12.11.2010 год. до окончателното и изплащане, както и сумата 1000 лв. обезщетение за забава върху главницата. Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Въззивното решение е обжалвано и от „СИ Е. КОНСУЛТ”, [населено място], чрез адв. Ст. С. в частта, в която дружеството е осъдено солидарно със Института по биоразнобразие и екосистемни изследвания – Б., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 182 400 лв., ведно със законната лихва от 12.11.2010 год. до окончателното изплащане на сумата, както и 1 000 лв. обезщетение за забава върху главницата. Също представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационните жалби [фирма], [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Касационните жалби са процесуално недопустими досежно решението в частта, в която двамата касатори са осъдени солидарно да заплатят на [фирма], [населено място] обезщетение за забава / мораторна лихва/ в размер на 1000 лв., на осн. чл.280,ал.2 ГПК, доколкото цената на иска е под 5 000 лв. и решението в тази част не подлежи на касационно обжалване. С оглед на това касационните жалби в тази част следва да се оставят без разглеждане. Срещу решението в останалата обжалвана част, касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Ответниците по касационните жалби [фирма], [населено място] и С. Д. Ч. не вземат становище досежно допустимостта на касационното обжалване по подадените касационни жалби. Относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – Б.. В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът се позовава на недопустимост на обжалваното решение.Твърди, че искът за главницата е предявен на договорно основание по чл. 79,ал.1 ЗЗД като ищецът се позовава на действащ, а не на прекратен договор респ. на чл. 2,т.2.2 от него, според която договорна разпоредба, ищецът има право да иска припадащата се част от постъпленията по договора. Съдът обаче е квалифицирал иска като такъв по чл. 357 и сл. ЗЗД като от мотивите на постановеното решение става ясно, че е искът е уважен на осн. чл. 359,ал.3 ЗЗД тоест уважен е иск основан на прекратен договор. С оглед на това касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, което прави постановеното решение недопустимо. На второ място касаторът се е позовал на селективния критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по следния правен въпрос: релевантно ли е точното изпълнение на задълженията на съдружниците по договор за гражданско дружество с оглед правото им на дял от дружественото имущество и на дял от реализираната печалба и разполагат ли с материалноправна защита останалите /изправни/ съдружници в случай, че даден съдружник претендира дела си без да е изпълнил задълженията си по договора. Касаторът счита, че е изпълнен селективния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за солидарното осъждане на ответниците. Според него като е приел, че отговорността на двамата ответника следва да се ангажира солидарно, съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС -Р №71/28.02.2011 год. по гр.д. №1025/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о. постановено при условията на чл. 290 ГПК, където е прието, че съгл. чл. 121,ал.1 ЗЗД солидарност възниква само в определените от закона случаи или при наличието на изрична уговорка между страните като разширителното тълкуване на чл. 121,ал.1 ЗЗД е недопустимо. Върховният касационен съд ,състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК приема следното: Евентуалната нищожност, респ. недействителност на въззивното решение са самостоятелни основания за допустимост на касационното обжалване извън посочените в чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, които са изведени по тълкувателен път с ТР №1/19.02.2009 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, като за тях съдът следи и служебно. Върховният касационен съд счита, че обжалваното решение е евентуално недопустимо и касационното обжалване следва да се допусне на това основание. С оглед на това не се налага обсъждане дали са изпълнени посочените от касатора други критерии за допустимост на касационното обжалване по формулираните правни въпроси. Относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по касационната жалба на „СИ Е. КОНСУЛТ”, [населено място]. Доколкото в Изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване по тази касационна жалба са посочени критерии /основания/ за допустимост на касационното обжалване и са формулирани правни въпроси, които са идентични с тези по Изложението към първата касационна жалба, касационното обжалване на решението досежно този касатор също следва да се допусне на посоченото вече основание - поради вероятната му недопустимост, без да се повтарят изложените вече съображения за това. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.