Определение № 1095 от 29.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 502/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи срещу решение №10 от 24.01.2012г по гр.дело № 474/2011г. на Ямболски окръжен съд, с което в трудов спор по чл. 344 ал.1 КТ за признаване уволнението за незаконно и възстановяване на работа, е потвърдено решение от 20.10.2011г по гр.д. № 2218 / 2011г на Районен съд ар.Я. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК въпросът е сведен до оспорваната от настоящия касатор пасивна легитимация по иска ,тъй като ищецът е бивш служител на закритото Министерство на извънредните ситуации ,закриването на същото е и основанието за неговото уволнение по чл. 328 ал.1 т.1 КТ ,заповедта е издадена от председателя на нарочната комисия по ПМС №190/30.07.2009г за уреждане на трудовите правоотношения в закритото министерство Изложението се основава на позоваване на основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и се цитират (без да се прилагат) решения на първоинстанционни съдилища ,с които подобни искове за възстановяване на работа са били отхвърлени срещу касатора МВР. Цитира се и определение №627/2010г по ч.д.№461/2010г ТК на ВКС като пример за указание по въпроса за пасивната легитимация .цитира се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод ,че следва да има ясен отговор отговаря ли МВР по предявените искове. В отговор ответникът по жалбата Й. Л. К. изтъква ,че изложението не изпълнява от съдържателна страна изскванията на чл. 280 ал.1 ГПК. Претендира разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, на първо място поради липса на конкретно привързан към обстоятелствата по конкретното дело правен въпрос,а на следващо място,поради неподкрепеното с никакви приложения и данни твърдение ,че пасивната легитимация на МВР по исковете с правно основание чл. 344 ал.1 КТ ,когато същите са предявени от служители на закритото Министерство на извънредните ситуации (МИС),е била спорно преценявана и това е довело до противоречива съдебна практика. Извън две цитирани, но неприложени от касатора решения на районни съдилища, за които няма данни, нито твърдение да са влезли в сила ,е изтъкнато определение №627/2010г по ч.д.№461/2010г ТК на ВКС. В същото обаче не е дадено разрешение на въпроса кой е пасивно легитимиран по исковете за отмяна на уволнение, а на въпроса подлежи ли обжалване с частна жалба прекратителното определение срещу посочен с иска ответник. Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, в тази част изложението също не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1 /2009г ОСГТК на ВКС смисъл. Не се касае за неясна норма, чието съдържание да бъде изведено по тълкувателен път,или да е необходимо осъвременено тълкуване, като се изоставя досегашното. Касаторът МВР оспорва правно положение ,произтичащо от текста на §63 от ПЗР на ЗМВР (ДВ бр93/2009г).Основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице. Касаторът дължи разноски по списък ,в размер на 650 лева Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.