Определение № 369 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 772/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Б. Ц. срещу определение №.50839/15.11.22 по г.д.№.1288/22 на ВКС, ІІІ ГО – с което касационната му жалба срещу решение №.260163/20.05.21 по г.д.№.193/21 на Софийски окръжен съд е оставена без разглеждане като недопустима. Излагат се твърдения за незаконосъобразност и се моли за неговата отмяна. Ответните страни Ф. А. Ф., Я. А. Ф., Н. М. Ф., Р. Ф. Ц. не вземат становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение е прието, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по искове с правно основание чл.135 ЗЗД, всеки от който е с цена под 5000лв. – и следователно е изключен от касационен контрол предвид чл.280 ал.3 т.1 ГПК. С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.135 ЗЗД – за прогласяване недействителността спрямо ищеца на изповяданите с нотариални актове №.55, т.ІА, д.52/11 и №.56, т.ІА, д.53/11 на нотариус М.Х. сделки за дарение на по 1/4ид.ч. от застроен поземлен имот и по 1/2 ид.ч. от масивна вилна сграда. При предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, когато атакуваната сделка касае прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл.69 ал.1 т.2 ГПК предвид препращането на чл.69 ал.1 т.4 ГПК - от данъчната оценка на недвижимия имот. В случая се иска прогласяване недействителност на сделки за продажба на 4броя недвижими имоти, инкорпорирани в 2 нотариална акта - поради което и цената на всички обективно съединени искове се определя от данъчната оценка на всеки един от прехвърлените имоти. Видно от представеното удостоверения за данъчна оценка на недвижимите имоти /стр.46 от първоинстанционното дело/, цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5 000 лева /при данъчна оценка 3468лв. за сградата и 1903,10лв. за земята /общо 5371,10лв./ съответната 1/4ид.ч. и 1/2ид.ч. от горепосочените суми не надхвърлят 5000лв./. Релевантната данъчна оценка е тази към момента на предявяването му – когато се определя цената на иска, именно такава е приложената по делото на стр.46 и посочена по-горе и тя остава непроменена до приключване на исковото производство на последна инстанция. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела. Видно от изложеното по-горе, обжалваното въззивно решение е постановено по искове с правно основание чл.135 ЗЗД с цена на всеки под установения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум. Същевременно не се касае за хипотеза на чл.280 ал.3 т.1 ГПК – доколкото не е налице обективно съединяване на иск за собственост с обуславящ иск – каквато е визираната в тази разпоредба хипотеза – предмет на делото са единствено искове с правно основание чл.135 ЗЗД. С оглед на това въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба правилно е била оставена без разглеждане като недопустима. Атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО