Определение № 2195 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2023 г.

Производството е образувано по частна жалба на С. Г. С. и Б. Г. С., двамата със съдебен адрес - [населено място], подадена чрез пълномощника им адвокат С. Х., срещу определение №50936 от 12.12.2022 г. по гр. дело №2663/2022 г. на Върховния касационен съд, III г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната им жалба с вх. №37111 от 20.12.2021 г. срещу решение №10356 от 07.05.2021г. по в.гр.д.№862/2020 г. на Софийския апелативен съд. В обжалваното определение е прието, че цената на всеки един от предявените искове по делото е под 5000 лв., поради което решението не подлежи на касационно обжалване. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно е направен извод в обжалваното определение, че решението в посочените части не подлежи на касационно обжалване. Според чл.280, ал.3, т.1 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал.2, бр.86, 2017 год.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Производството по първоинстанционното дело е образувано по обективно и субективно съединени искове за суми под 5000 лв. за всеки един от тях При предявяването на исковете, ищецът е този, който посочва цената на иска – чл. 70, ал.1 ГПК. Единствено, ако се увеличи спорният предмет, това ще рефлектира върху цената на иска, като доведе до увеличението на последната, което е свързано и със съблюдаване при това положение на изискванията на закона във връзка с родовата подсъдност, както и с дължимата държавна такса. В обжалваното пред ВКС решение въззивният съд се е произнесъл по искове с цена под 5 000 лв., поради което постановеното решение не подлежи на касационно обжалване. Оттук следва, че ВКС в разглеждания случай е бил сезиран с касационна жалба срещу решение по дело, което не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Касационната жалба правилно е оставена без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.