Определение № 606 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 581/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Пи Маркет“ ЕООД, чрез адв. Д. Я., срещу разпореждане № 154 от 01 .0 2.2024 г. по в. т. д. № 171/2023 г. на Варненския апелативен съд, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба с вх. № 252/12.01.2024 г. срещу решение № 334 от 30.11.2023 г., постановено по в. т. д. № 171/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд, поради необжалваемост на въззивното решение съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Излагат се съображения, че постановеното решение на Варненския апелативен съд подлежи на касационно обжалване, въпреки указанията на въззивната инстанция в обратния смисъл. Поддържа се, че в случая разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е неприложима, тъй като е предявен иск в размер на 77 717.50 лв., посочен в титулната част на депозираната пред Варненския районен съд искова молба. Според жалбоподателя основанието на този иск е спогодба- анекс от 23.12.2014 г., която е единственото основание за съединяване на искове по реда на чл. 215 ГПК. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че предмет на делото са 48 обективно кумулативно съединени иска. В тази връзка се излагат съображения, че според разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ГПК и константната практика на ВКС въпросът за цената на иска се стабилизира след приключване на първото по делото заседание, като въззивният съд не може повторно да повдига този въпрос. С оглед на това, според жалбоподателя, в конкретния случай въззивният съд неправилно е извършил проверка относно цената на иска, стигайки до извода, че са предявени няколко иска, всеки един с цена под 20 000 лв., въпреки приетия по делото доклад на първоинстанционния съд, според който предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на вземане в общ размер на 77 717.50 лв. Така мотивиран, жалбоподателят счита, че въззивният съд е извършил процесуално нарушение, поради което моли за отмяна на постановеното разпореждане за връщане на касационната му жалба и продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането ѝ. Ответникът по частната жалба – „Интейк“ ЕООД, чрез адв. П. Г., е депозирал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно. Постъпил е отговор и от „КНМ Груп“ ЕООД (трето лице – помагач на „Пи Маркет“ ЕООД), чрез управителя П. К., с изложени съображения за основателност на частната жалба и обжалваемост пред ВКС на въззивното решение с оглед цената на предявения иск, възлизаща на 77 717.50 лв. Частната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим обжалваем съдебен акт, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че производството е образувано по предявени от „Интейк“ ЕООД срещу „Пи Маркет“ ЕООД и „Глас Голд Груп Еу“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на 48 подробно описани вземания, прехвърлени му по силата на 48 броя договори за цесия, сключени с цедента „КНМ Груп“ ЕООД, за платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия по издадени от „Енерго – Про продажби“ АД фактури, за които в полза на „КНМ Груп“ ЕООД са издадени 48 броя изпълнителни листове, всеки един на стойност под 20 000 лв. В исковата молба е посочено, че през 2014 г. „КНМ Груп“ ЕООД е придобило 48 броя вземания и е подало пред Варненски районен съд 48 броя искови молби срещу „Енерго – Про продажби“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по които са били образувани 48 броя граждански производства, всяко едно с цена на иска под 20 000 лв., и по тези производства в полза на това дружество са били присъдени сумите по вземанията; на 23.10.2014 г., в хода на гражданските производства, „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлило с договорите за цесия 48-те броя вземания на „Интейк“ ЕООД и делата са продължили между първоначалните страни, съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК; на 23.12.2014 г. между „КНМ Груп“ ЕООД, „Интейк“ ЕООД и „Глас Голд Груп Еу“ ЕООД е била подписана Спогодба-анекс, имаща за цел да уреди отношенията между тях по повод 198 договора за прехвърляне на спорни вземания от 23.10.2014 г., сред които попадат и процесните 48, и в която страните са удостоверили, че цедентът „КНМ Груп“ ЕООД, като единствен действителен титуляр на придобитите от потребителите спорни вземания, е изпълнил задължението си да уведоми длъжника „Енерго – Про Продажби“ АД за извършеното прехвърляне при условията на чл. 99 ЗЗД с писмо по ел. поща от 26.10.2014 г. с вх. № ЕPRS2762/28.10.2014 г. и е поел задължение да продължи да съдейства на цесионера при упражняване на правата за снабдяване с изпълнителни листове при издаване на осъдителни решения от съда и предаване на изпълнителните титули на цесионера в 14-дневен срок от получаването им; със спогодбата-анекс са предоговорени условията за плащане по сборната група на прехвърлените вземания, като цесионерът се е задължил да заплати обща консолидирана цена в размер на общо 282 887.67 лв., чрез директно плащане към кредиторите на „КНМ Груп“ ЕООД по всичките 198 договора, което плащане е било отложено в 6-месечен срок от ефективното получаване на дължимите суми от длъжника „Енерго – Про Продажби“ АД; цедентът „КНМ Груп“ ЕООД не изпълнил поетото задължение да предаде на цесионера издадените по делата изпълнителни листове; вторият ответник „Глас Голд Груп Еу“ ЕООД подписал Спогодбата – анекс от 23.12.2014 г. в качеството на солидарен длъжник, който е предявил спрямо ищеца извънсъдебни претенции, че е носител на всички вземания въз основа на сключени устни договори за цесия с „КНМ Груп“ ЕООД от 20.10.2014 г., като е оспорил и действителността на приложените към спогодбата договори за цесия. По тези съображения ищецът е поискал от районния съд да го признае за титуляр на всяко едно от 48-те цедирани му вземания, индивидуализирани в исковата молба по основание и размер с отделен петитум. Варненският районен съд е приел, че исковата претенция е в общ размер на 77 717.50 лв. (сбор от сумите по 48-те вземания), защото макар и да са посочени поотделно, вземанията произтичат от едно и също основание – договора за цесия от 23.10.2014 г., поради което с определение от 11.02.2021 г. е прекратил производството по образуваното пред него дело и го е изпратил по подсъдност на Варненския окръжен съд. По реда на въззивното обжалване е постановено определение от 16.07.2021 г. на Варненски окръжен съд, с което това определение на районния съд е потвърдено. Развилото се първоинстанционното производство пред Варненския окръжен съд е приключено с постановяване на решение по същество, с което всеки един от предявените 48 иска е уважен с отделен диспозитив. Това решение е обжалвано пред апелативния съд и потвърдено с постановеното от него въззивно решение, срещу което е подадена касационна жалба от „Пи Маркет“ ЕООД. С мотиви за необжалваемост, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, апелативният съд е върнал като недопустима касационната жалба с обжалваното в настоящото производство разпореждане № 154 от 01.02.2024 г. по в. т. д. № 171/2023 г. Изводите на Варненския апелативен съд следва да бъдат споделени. Очертаният спорен предмет на делото разкрива, че претенцията на ищеца за установяване на дължимостта на индивидуализираните с исковата молба парични суми е породена от предшестващи възникването на спора договорни правоотношения по повод търговска продажба на електрическа енергия, като с исковете се претендира установяване дължимостта на суми, представляващи вземания за стойността на коригирана потребена електроенергия, дължими от „Енерго – Про Продажби“ АД на подпомагащата страна „КНМ Груп“ АД и прехвърлени от последната с договори за цесия първоначално на ищеца „Интейк“ ЕООД, а след това на ответника „Пи Маркет“ ЕООД. Предметното съдържание на спора насочва към извод, че същият е функционално обвързан с търговското качество на страните и със сключените от тях в това качество сделки, което му придава белезите на търговски и предполага квалифициране на делото като търговско. Цената на всеки иск за защита на определено нарушено материално право, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ГПК, се посочва от ищеца с петитума на исковата молба. В предявената такава, както в обстоятелствената част, така и в петитума, ищецът е предявил обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове, всеки от които почива на отделно основание и е с размер под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК минимум, с който може да бъде сезирана надлежно касационната инстанция. Повдигнатият служебно от съда въпрос относно това дали е предявен един или 48 обективно съединени иска, рефлектиращ върху цената на иска/исковете с оглед определяне родовата подсъдност на делото, е окончателно решен в съответствие с разрешението на първоинстанционния съд, в който смисъл той е докладвал и решил делото. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че се касае за един иск, който се основава на Спогодбата-анекс от 23.10.2014 г. Видно от съдържанието на исковата молба, ищецът не се е позовал на нея като правопораждащ факт за възникването на вземанията в неговия патримониум, включително не е излагал твърдения със спогодбата да е извършена тяхната новация, а на договорите за цесия, с които по твърденията му всяко от едно от 48-те вземания му е цедирано от „КНМ Груп“ ЕООД. Доколкото предмет на обжалваното решение са 48 обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено, че ищецът е титуляр на 48 броя отделни вземания, всяко едно от които е с цена на иска под 20 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а подадената касационна жалба е недопустима и подлежи на връщане съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. При изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение