Определение № 37 от 05.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2297/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Х. Л., подадена чрез адв. Б. срещу решение № 7 от 10.01.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 647/2022 г. на Окръжен съд Русе, с която е потвърдено решение № 1179/26.09.2022 г., постановено по гр.дело №633/2022 г. по описа на Районен съд-Русе, с което са отхвърлени предявените искове на основание чл.59, ал.9 СК от Я. Х. Л. срещу В. Л. Н. за изменение на постановеното с решение по гр.дело №3498/2018 г. на Районен съд-Варна относно упражняването на родителските права по отношение на детето В. Я. Л., местоживеенето на детето, режима на лични отношения и дължимата ежемесечна издръжка. С първоинстанционното решение по предявен насрещен иск от майката В. Л. Н. е изменено на основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 от СК постановеното с решението по гр. д. № 3498/2018 г. на РС Варна досежно режима на лични контакти на детето В. Я. Л., с бащата Я. Х. Л., като е разширен и дължимата издръжка е увеличена, както следва: определен е режим на лични отношения на детето В. Я. Л. с бащата Я. Х. Л.- всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, с преспиване при бащата, като детето ще бъде вземано и връщано на адреса на местоживеене на майката; от 10.00 часа на първия ден на Коледната ваканция до 17.00 часа на петия ден на Коледната ваканция всяка четна година и от 10.00 часа на петия ден на Коледната ваканция до 17 часа на последния ден на Коледната ваканция всяка нечетна година; от 10.00часа на първия ден на Априлската ваканция до 17.00 часа на петия ден на Априлската ваканция всяка четна година и от 10.00 часа на петия ден на Априлската ваканция до 17 часа на последния ден на Априлската ваканция всяка нечетна година; през лятната ваканция ваканция от 15 до 30 юли всяка четна година и от 01 до 15 август всяка нечетна година за времето от 10 часа на първия ден до 17 часа на последния ден от режима, на рождения ден на бащата- 22.05., ако детето посещава училище- в часовете от 17.00 ч. до 20.00 часа, а при положение, че няма учебни занятия- в часовете от 10.00 часа до 20.00 часа. Също така е осъден бащата Я. Х. Л. да заплаща на детето В. Я. Л., чрез неговата майка и законен представител В. Л. Н., месечна издръжка в размер на 250лв. вместо заплащаната досега 200лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, като за разликата до претендирания размер от 300лв. е отхвърлен предявения иск и в тази отхвърлителна част решението е влязло в сила. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснато съществено процесуално нарушение и поради неговата необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което се уважат предявените искове и се измени предишното решение относно упражняването на родителските права, местоживеене, лични контакти с другия родител и издръжка на детето на страните, като се постанови бащата да упражнява родителските права спрямо детето. За допускане на обжалването касаторът се позовава на 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поставя следните правни въпроси: 1. В производството по чл. 59, ал.9, вр. с чл. 127, ал.2 от СК следва ли да се установи неблагоприятно изменение на обстоятелствата, свързано с отглеждането и възпитанието на детето и следва ли във всички случаи съдът да изхожда от интересите на детето? Сочи се, че по този въпрос въззивното решение е в противоречие с ППВС№1/1974 г., 2.Следва ли съдът в производството по чл. 59, ал. 9, вр. с чл. 127, ал. 2 от СК да вземе под внимание желанието на детето и обясненията, които то е дало по делото? Сочи противоречие с т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на чл.12, ал.1 от Конвенцията за правата на детето, във връзка с изслушването на детето, на което следва да бъде осигурено право да изразява свободно своите възгледи и 3.Следва ли съдът да събира доказателства, с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество, както и да обсъди всички събрани доказателства и доводи и да изложи мотиви в тази връзка? По този въпрос се сочи противоречие с ППВС №1/53 г., ППВС №7/65 г., ППВС №1/85 г., ППВС№ 1/74 г. както и с разясненията в т.1 на ТР№1/09.12.2013 г. по т.дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 3/15.03.2016 г. по гр.д. № 2526.2915 г. на ВКС, III ГО, решение № 65/30.07.2014 г. по гр.д. № 1656/2013 г. на ВКС, II ТО, решение№ 445/02.11.2011 г. по гр.д. № 1733/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. ВКС IV ГО; решение № 65/16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. ВКС, IV ГО; решение № 670/15.11.2010 г. по гр.д. № 695/2009 г. ВКС, IV ГО; решение № 548/06.12.2010 г. по гр.д. № 1119/2009 г. на ВКС, III ГО. Освен това се излага, също и че разглеждането на въпросите би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че в производството по чл.59, ал.9 СК следва да се установи промяна на обстоятелствата при които са определени първоначално мерките относно упражняване на родителските права спрямо детето и в нарушение на изискванията при които се преценява тази промяна се сочи, че е прието по делото, че не е налице неблагоприятно изменение на обстоятелствата, за да се отхвърли искът и без да съобрази, в случая и становището на самото дете. Още повече, че то не е изслушано от въззивна инстанция, то е също така активен субект на права, със собствено мнение и чувства, които следва да бъдат съобразени и съобразно пар.1, т.5 от ДР от ЗЗДетето за това, какво се преценява за най-добър интерес на детето. Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, като очевидно неправилно. Ответникът по касация В. Л. Н. е подала отговор на касационната жалба, в който моли да не се допуска касационно обжалване и жалбата да не бъде уважавана. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че производството е образувано по предявени от Я. Х. Л. против В. Н. искове с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на определените мерки относно упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, контактите с другия родител и издръжката на детето им В., препратил е към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, като е изложил и подробно своите мотиви във връзка с оплакванията в подадената от първоначалния ищец, сега касатор въззивна жалба. С въззивното решение е прието, че страните по делото са родители на детето В. Я. Л., родено на 18.11.2011 г. и с решение от 11.10.2016 г., по гр. д. № 8460/2016г. Районен съд – Варна е прекратил с развод брака между родителите, упражняването на родителските права спрямо детето е било предоставено на майката, при която е постановено да бъде местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева. Прието е, че с последващо решение от 19.03.2019 г., постановено по гр.д. № 3498/2018г.на РС- Варна се изменят: местоживеенето на детето при майката - в [населено място], режимът на лични отношения с бащата, и дължимата от последния ежемесечна издръжка на 200 лева. Въззивният съд е приел, че детето В. се отглежда от своята майка в [населено място], в дома има създадени подходящи за възрастта му много добри битовите условия, посещава редовно училище, учи се добре, спортува, в добро здравословно състояние е. Посочено е, че майката съжителства фактически с друг мъж, имат общо дете- момче, по-малък брат на В.. Детето В. поддържа редовни контакти и посещава баща си в [населено място] - през уикендите и ваканциите. Прието е, че бащата на детето живее на съпружески начала с друга жена. След като е обсъден подробният социален доклад на АСП-Р. за детето е прието, че майката се грижи добре за него, при необходимост взема адекватни мерки. Детето е емоционално свързано и с двамата родители, и конфликтите между тях му се отразяват негативно, тъй като е поставено в ситуация на избор между родителите. В доклада от АСП-В. се сочи, че бащата също разполага с необходимите битови условия, подходящи за отглеждане на дете, поддържа създадената с детето емоционална връзка, интересува се от развитието му. Изрично е съобразено и коментирано изслушването на детето В. пред съда / два пъти в открито съдебно заседание/ и е прието, че то е заявило, че поддържа отношения с баща си, посещава го често в [населено място], чувства се добре в дома му, играят на компютри, осигуряват му се развлечения. Желанието му е да живее при баща си, когото смята за по-спокоен, чувства се добре с него, има приятели във В., с които излизат и се забавляват. В Р. се скарал с повечето приятели, защото го обиждали, биели го в училище. А майка му му се кара, когато не сяда да учи или й говори, че иска да живее при баща си, и го ударила веднъж с телефон. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че майката на детето проявява дължимата грижа за правилното му отглеждане и възпитание, упражнява контрол, ангажирана е с учебния процес, както и полага грижи за здравето на детето. Този извод следва и от приетия по делото социален доклад и доказателствата по делото, включително и свидетелските показания. Направен е извод, че действително детето декларира пред съда желание да живее при баща си и то е обяснимо с обстоятелството, че е при него в почивни дни и ваканции, когато не е толкова ангажирано с учебен процес и задължения за подготовка на домашни работи. В такива периоди логично има повече възможности за игри, развлечения, срещи с приятели, и самото дете се чувства добре, спокойно и удовлетворено. Обратното, докато е при майка си, тя като родител е задължена да следи за подготовката му за училище и да има изисквания към него, което неминуемо създава конфликти и разногласия между родител и дете. Посочено е, че изслушването на детето от съда няма за цел детето само да определи при кого от двамата родители да живее, а да даде възможност на съда да прецени, съобразно заявеното от детето, и от родителите, и от ангажираните по делото доказателства, с оглед най-добра защита на интересите на детето, кой от двамата родители е по-подходящ да упражнява родителските права. В конкретния случай съдът е обосновал извод, че майката полага адекватни грижи за детето от години, създала е благоприятни условия за живот и семейна среда, не е прекъснала или ограничила контактите с другия родител, не е застрашила правилното развитие - физическо и интелектуално на детето, а наведените твърдения за създаване на пречки за контакти с бащата, за лошо отношение, вкл. и физическа агресия, към детето от страна на майката не са доказани по делото. Като е взел в предвид, че с оглед на чл.59, ал.9 СК под „изменение на обстоятелствата” следва да се разбират както обстоятелства и факти, които влошават положението на детето при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението им при ново разрешение на спора, като при всички случаи съдът следва да изхожда от принципа за всестранна защита на интересите на детето, въззивният съд при анализ на доказателствата по делото е направил извод, че не са налице предпоставки за промяна на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето В., тъй като не е налице неблагоприятно изменение на обстоятелствата, свързано с отглеждането и възпитанието на детето от майката, какъвто извод е направил и първоинстанционният съд. Прието е също така, че неоснователни са и доводите във въззивната жалба, че само с оглед възрастта и пола на детето, е по- подходящо да живее при бащата, тъй като, независимо кой упражнява родителските права, той винаги ще е родител, ще има възможност с поведението си да дава пример на детето, да го подкрепя и напътства. Прието е, че тенденциозно и в този смисъл и необосновано е твърдението за емоционално хладно отношение на майката към детето, и за неподходящ родителски подход. Още повече, че отговорният родител не може да си позволи, дори и с риск това да не се хареса на детето му и да му повлияе в отношението към него, да не поставя изисквания пред детето, да не му налага граници, да неглижира проявите му. С оглед на което е направен извод за отхвърляне на иска на бащата за изменение на упражняването на родителските права спрямо детето В. като вместо на майката на детето да бъдат предоставени на бащата при когото то да живее. При съобразяване освен на настъпилата преди това промяна на местоживеенето на детето при майката в [населено място] и с оглед на неговата възраст първоинстанционният съд по искане на майката е изменил режима на лични отношения на бащата с детето, като го е разширил. Съобразно актуалната възраст на детето, нарастналите му нужди, променените социално- икономически условия в страната, е увеличил размера на дължимата от бащата ежемесечна издръжка - на 250 лева. При тези мотиви на въззивният съд, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По поставения първи въпрос на касатора, в първата му част същия не е коректно зададен с оглед данните по делото, след като въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционният съд за това, че не се установява по делото неблагоприятно изменение на обстоятелствата, свързано с отглеждането и възпитанието на детето при съществуващия режим относно упражняване на родителските права от майката, но е изложил съображения за това именно във връзка с твърденията в исковата молба от бащата, за да иска промяна и инициира настоящото дело, така и с оглед на оплакванията във въззивната жалба, че условията за отглеждане на детето при майката са влошени. Съдът обаче, за да отхвърли предявените от бащата искове по чл.59, ал.9 СК е разгледал и е преценил не само твърденията за влошаване на условията на живот на детето при майката, която е заминала да живее в [населено място], и това, че след като има ново семейство и малко дете е неглижирала грижата за детето В., което обаче от доказателствата по делото е прието, че не е установено по делото, но също така са разгледани, събрани са доказателства и са анализирани в съвкупност целия комплекс от обстоятелства, които са от значение за изменение на мерките относно родителските права по отношение на детето на страните, включително и условията на живот при бащата, относно това има ли съществено изменение на обстоятелствата при които живее детето, как се изпълнява и отразява съществуващия режим на детето и нуждата от промяна на мерките относно родителските права, като се е ръководил от това да бъде защитен най-добре интересът на детето. Решението на съда относно предоставяне упражняването на родителските права след развода не се ползва със сила на пресъдено нещо и на основание чл.59, ал.9 СК при промяна на обстоятелствата, с оглед на които е бил постановен първоначалният режим относно родителските права, съдът по молба на единия родител, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да постанови изменение на определените по-рано мерки относно упражняване на родителските права и да определи нови. Под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. За да се постанови изменение на постановените по-рано мерки следва също така да е налице промяна на обстоятелствата, която да е съществена и трайна с оглед на т.5 от ППВС№1/1974 г. Въззивната инстанция не се е отклонила от дадените в ППВС №1/74 г. разяснения, както от трайната практика на съда във връзка с предпоставките за изменение на родителските права в производството по чл.59, ал.9 СК. Във всички случаи както първоначалното решаване на въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични контакти с другия родител, така и съгласно чл.59, ал.9 СК при изменение на обстоятелствата и в тази връзка нуждата от промяна в тези мерките за упражняване на родителските права са израз на грижата за всестранна защита на детето. Изрично в тази връзка с оглед на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че съдът следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца. В случая въззивният съд, освен, че в предвид специфичния предмет на производството – проверка дали е налице изменение на обстоятелствата относно упражняването на родителските права при твърденията на бащата, че майката неглижира детето, няма възможност да полага в пълнота необходимите грижи за него, а и то изразява желание да живее с баща си, освен, че е установил, че не са се влошили условията за детето при отглеждащия родител е разгледал и условията на живот при бащата, изпълнение на съществуващите мерки и това, че детето осъществява пълноценна връзка и с баща си, като майката не е прекъснала или ограничила контактите им и при съобразяване именно с интереса на детето е обосновал извод, че не са налице основания за изменение на постановения режим за упражняване на родителските права спрямо детето В., освен в режима на лични контакти, който е разширен и в издръжката, която е увеличена. По втория въпрос в изложението относно това следва ли съдът в производството по чл. 59, ал. 9, вр. с чл. 127, ал. 2 от СК да вземе под внимание желанието на детето и обясненията, които то е дало по делото, същия е обуславящ, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика. Както съгласно Конвенцията за правата на детето, така и с оглед на Х. на основните права на ЕС, правото на детето да изразява своите възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него е признато като един от общите принципи. В тази връзка с оглед на чл.15 ЗЗДетето в съответствие и с чл.12, ал.2 от Конвенцията за правата на детето задължително се изслушва детето и това е осъществено по делото. В случая детето е изслушвано два пъти пред съда, а изслушването е труден процес, който може да му окаже травмиращо въздействие в случай, че е по-често от необходимото след като за желанието му, то вече е заявило позицията си и няма твърдения, а и доказателства за промяната им. Поради което съдът е този който във всеки конкретен случай следва да прецени налага ли се отново изслушване на детето или не, както и да обоснове изводите си за това и така е процедирал в случая въззивният съд. Още повече, че неизслушването отново на детето не е довело до това да не се установят условията при които то живее, какво е неговото положение и ефикасността на постановените по-рано мерки. На желанието на детето също така следва да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето, като не следва да се оставя детето само с отговорността да взема решения вместо възрастните. Въззивният съд не е процедирал в противоречие на трайната практика на ВКС тъй като мнението на детето при кого от родителите иска да живее е дадено пред съда, но не е решаващ критерий, тъй като се вземат в предвид всички критерии в съвкупност, обуславящи интереса на детето с оглед на пар.1, т.5 ДР на ЗЗДетето. Отчетени са условията при които е отглеждано детето при установения режим, че живее с майка си, към която е привързано, живее в семейство с партньора на майка си и с по-малкия си брат, с който се разбира и е грижовен, учи в [населено място], добър ученик е, поддържа и добра връзка с баща си в [населено място], при който е през почивните дни и ваканциите. В тази връзка няма настъпило влошаване на условията, при родителя при който живее детето, включително при настъпилите промени, с това, че майката живее с друг партньор, има друго дете, то е добър ученик и обгрижвано дете и поддържа също така пълноценна връзка с другия родител, режима с който е разширен. В конкретния случай детето не е достигнало и такава възраст, че несъобразяване с желанието му, изразено при изслушването му пред съда да живее с баща си, при когото е през почивните дни и ваканциите, когато се забавлява и което е логично да бъде предпочитано, а майката е по-изискващия и отговорен родител, да доведе до неблагоприятно поведенческо поведение или прояви. По третия въпрос, относно задълженията на въззивния съд да събира доказателства, с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството като инстанцията по същество, както и да обсъди всички събрани доказателства и доводи и да изложи мотиви в тази връзка, същия е обуславящ, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика. Оплакванията в случая са формулирани от касатора в контекста на оплакванията му за неправилност и необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Извън това, в случая въззивният съд е съобразил процесуалните си задължения да обсъди всички правно значими обстоятелства и относимите за спора доказателства, доводите и възраженията на страните, като е формирал свои собствени решаващи изводи по предмета на спора. Въззивният съд е анализирал съвкупно всички доказателства по делото, както и доводите на страните, като е бил воден от критерия за най-добрият интерес на детето и при съобразяване на дадените с ППВС №1/74год. задължителни указания на съдилищата относно това кои са критериите от които се ръководи съдът при решаване на въпроса на кой от родителите да се предостави упражняването на родителски права при спор между тях, респективно кога е налице съществена промяна на обстоятелствата, която обосновава промяна на мерките, нормативно изброени и в чл.59, ал.4 и чл.59, ал.9 СК. Съгласно параграф 1, т. 5 от Закона за закрила на детето „най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Анализът на въззивния съд съответства на законовите критерии, като настоящият състав напълно споделя извода за липса на предпоставки и необходимост от изменение на режима относно упражняването на родителските права по отношение на детето В. при зачитане водещия висш интерес на детето. Изцяло в интерес на детето е и определената издръжка и режим на лични отношения, който в случая е и разширен. Не е налице и соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. Касаторът само бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая по поставените въпроси е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, включително и цитираната от касатора, която не се нуждае от осъвременяване. Не се констатира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в нарушение на закона, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Във фазата по допускане на касационната жалба Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Той може да направи извод за възможна очевидна неправилност, когато такава следва пряко от съдържанието на самото решение. В случая, касаторът не сочи в изложението си, извън обосноваването по повдигнатите правни въпроси, доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. Не могат и служебно да бъдат изведени правни въпроси, които обуславят очевидна неправилност на решението, доколкото поначало касационният съд е обвързан от посочените в касационната жалба основания, с изключение на служебното му задължение - да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, който в случая с оглед на гореизложеното е съобразен. Поради това, обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен. Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.