Определение № 1358 от 23.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1114/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5751/02.04.2024 г. на „Биг Стар Трейд“ АД - чрез процесуален представител адвокат, за допълване на постановеното по делото определение № 796 от 29.03.2024 г. в частта за разноските. Молителят твърди, че с подадения отговор на касационна жалба е поискал да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, съобразно приложен списък и доказателства за извършените разноски - платено адвокатско възнаграждение, но в определението, с което не е допуснато касационно обжалване, съдът е пропуснал да се произнесе по искането и да присъди на дружеството разноски. Поради това моли определението да бъде допълнено по реда на чл.248 ГПК с присъждане на направените и доказани разноски. Ответникът по молбата - Държавата, представлявана по закон от министъра на туризма и по пълномощие от процесуален представител юрисконсулт, оспорва искането за допълване като неоснователно. Излага съображения, че според представения списък по чл.80 ГПК претендираните от молителя разноски са за адвокатско възнаграждение, платено за касационното производство, а тъй като такова производство не е провеждано поради недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, няма основание за присъждане на разноските. Позовава се и на заявеното с касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като поддържа, че то надхвърля с 1/5 минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет и не отговаря на изискванията на чл.9, ал.3 от цитираната наредба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Производството по делото е образувано по повод касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на туризма, срещу решение № 18 от 16.03.2023 г., постановено по в. т. д. № 9/2023 г. на Апелативен съд - София. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касационната жалба „Биг Стар Трейд“ АД, който е изразил становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата и е поискал присъждане на разноски за производството пред ВКС. С отговора са представени списък по чл.80 ГПК, в който е отразено извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 20 598.85 лв. с ДДС, и доказателства за реалното извършване на разноските чрез заплащане на възнаграждението по банков път. С определение № 796 от 2903.2024 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение по в. т. д. № 9/2023 г., след като е преценил, че единственият формулиран от касатора правен въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, както и че въпросът не може да бъде подведен под специфичния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, посочен от касатора. При постановяване на определението за недопускане на касационно обжалване съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски в производството по чл.288 ГПК, поради което искането на молителя за допълване на определението в частта за разноските е основателно. Предвид изхода на делото, приключило пред касационната инстанция с недопускане на касационно обжалване на постановеното в полза на молителя осъдително съдебно решение, молителят има право да получи направените в производството по чл.288 ГПК разноски, които са поискани своевременно с отговора на касационната жалба и за реалното извършване на които са представени доказателства (т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Доводът на ответника по молбата, че разноски не се дължат, тъй като адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено за защита в касационно производство, каквото не е проведено, е неоснователен. В представените платежни нареждания, с които е оформено плащането на адвокатското възнаграждение по банков път, се съдържа препращане към фактура № 3159/19.05.2023 г., а във фактурата като основание за плащане на сумата 20 598.85 лв. е вписано „Отговор на касационна жалба срещу решение № 181/16.03.2023 г. по в. т. д. № 9/2023 г. на Апелативен съд - София“, което означава, че възнаграждението в посочения размер е платено само за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба, т. е. само за производството по чл.288 ГПК. В касационната жалба и в отговора по чл.248, ал.2 ГПК ответникът по молбата е противопоставил възражение, че претендираното от молителя адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. След преценка на данните по делото съставът на ВКС намира възражението за основателно. С въззивното решение, предмет на касационното обжалване, са разгледани обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Цената на исковете, с която се съизмерява материалният интерес на молителя пред касационната инстанция, е съответно 287 348.40 лв. и 25 544.12 лв. Адвокатското възнаграждение от 20 598.85 лв. с ДДС, съответно 17 165.71 лв. без ДДС, е уговорено и заплатено за изготвяне на отговор на касационна жалба със становище по основанията за допускане на касационно обжалване. В отговора са изложени съображения и доводи срещу оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и такива за отсъствие на единственото поддържано основание за достъп до касационно обжалване - чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съобразявайки материалния интерес по делото, както и съдържанието и обема на предоставената от процесуалния представител на ответника по касация адвокатска защита, съставът на ВКС преценява, че възнаграждението от 20 598.85 лв. с ДДС е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото в етапа на производството по чл.288 ГПК. Поради това и на основание чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата 11 000 лв. (с включен ДДС) и тази сума следва да бъде присъдена на молителя „Биг Стар Трейд“ АД по реда на чл.248 ГПК като разноски за производството по чл.288 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,