Определение № 567 от 08.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1971/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. П., Р. Т. С., В. Д. Ш., Мария Р. Р. – В., В. Р. Р., срещу въззивно решение № 218/08.12.2022 г. по въззивно гр.д. № 469/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260174/16.05.2022 г., постановено по гр.д. № 91/2020 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касационните жалбоподатели срещу Мария И. С. и И. Т. С. главен иск по чл.29 ЗЗД за унищожаване поради измама на сключения между първоначалната ищца и общ наследодател на жалбоподателите Б. Г. Щ. и ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.12.2019 г., както и евентуалният иск за разваляне на договора поради неизпълнение по чл.87, ал.3 ЗЗД.

Ответниците по касационната жалба Мария И. С. и И. Т. С. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежни страни в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Предявени са при условията на евентуалност главен иск по чл.29 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място] и евентуален иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение.

По делото е установено, че продавачът Б. Г. Щ. е продала на 06.12.2018 г. на купувача Мария И. С. собствения си апартамент за цена в размер на 88 000 лева, платена от купувача с две преводни нареждания в деня на сделката, преди изповядването ѝ. Установено е, че през месец ноември 2018 г. продавачът Щ. е претърпяла оперативна интервенция на сърцето, но въпреки напредналата си възраст е била в добро общо здраве, със запазен разсъдък, добър вид и сама е полагала грижи за себе си. Между страните по сделката се установяват близки междуличностни отношения, датиращи от голям период преди самата сделка – купувачът С. е била морална подкрепа на продавача Щ. при загубата на съпруга и дъщерята на възрастната цена, осигурила е работа на дъщеря й в своята фирма след диагностицирането на дъщерята с болест. Отношенията между страните по сделката били добри, купувачът С. се отзовала и в болницата при получения от продавача Щ. инфаркт като близък човек. Щ. е била с малка пенсия и е искала да продаде имота си на някой близък човек с условието той да я остави да живее в жилището докато е жива. През месец ноември 2018 г., след получения инфаркт страните постигнали съгласие Щ. да продаде на С. жилището за цена от 88 000 лева Продавачът упълномощила купувача с 3 нотариално заверени пълномощни за различни действия – първото – за откриване, закриване, внасяне и теглене на парични суми по банкова сметка в “УниКредит Булбанк“ АД; второто – за представителство пред [община], ДМДТ, АГКК във връзка с получаване на документи, необходими за сделката (данъчна оценка и т.н.) и третото – с право да се разпорежда с имота, като запазва за себе си пожизнено право на ползване. На 06.12.2018 г. продавачът и купувачът са се явили лично пред нотариус в кантората му, нотариусът е разяснил сделката и правните й последици на страните, след което същите са сключили договора за покупко-продажба. И от нотариалния акт, и от свидетелските показания по делото се установява, че волята на прехвърлителя Щ. е била именно за сключване на договор за покупко-продажба, а не на договор за гледане и издръжка – целта й е била да получи парични средства, с които да живее нормално, като едновременно с това остане в жилището си, докато е жива.

За да отхвърли предявения главен иск, въззивният съд приел, че в случая не се установява С. да е въвела в заблуждение Щ. за вида на сделката, а напротив – страните са постигнали съгласие за покупко-продажба, какъвто и именно вид договор е сключен. По отношение на евентуалния иск за разваляне на договора поради неизпълнение, съдът е изложил съображения, че продажната цена е платена още в деня на сделката, преди изповядването ѝ, като този факт е безспорен, а и по делото е установено заверяването на банковата сметка на Щ. посредством предоставянето на банкова информация за движението по нея, при което от този момент задължението за заплащането на продажната цена се счита за погасено чрез плащане. Обстоятелството, че впоследствие сумата е била изтеглена от С., е основание за възникване на други последващи изпълнението на задължението за заплащане на продажната цена облигационни отношения в зависимост от това дали изтеглянето съставлява противоправно поведение, доколкото в исковата молба се твърди, че парите са били откраднати, или е в изпълнение на договорно задължение в изпълнение на възложена от Щ. поръчка, или е извършено извън учредената с подписаното пълномощно представителна власт, което е извън предмета по настоящия спор.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касационните жалбоподатели извеждат следните правни въпроси, за които твърдят, че са разрешени в противоречие с посочени решения на ВКС, а последният въпрос има значение за точното прилагане на закона - основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Въвеждането в заблуждение относно вида, характеристиката и съдържанието на сделката или въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката релевантно ли е за измамата като основание за унищожаване на сделката? 2. От значение ли са за измамата, като основание за унищожаване на сделката, мотивите на страната по сделката за нейното сключване? По тези въпроси се твърди противоречие с решение № 193/30.07.2013 г. по гр.д. № 1025/2012 г., на IV г.о. 3. Кои са елементите от фактическия състав на измамата по чл.29, ал.1 ЗЗД? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 368 /03.04.2013 г. по гр.д. № 243/2012 г., на III г.о.; 4. При установяване на фактическия състав на измамата по чл.29, ал.3 ЗЗД относими ли са личните качества, опитността и знанието на лицето, което твърди, че е било подведено да сключи договора, чрез умишленото му въвеждане в заблуждение? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 209/19.01.2015 г. по гр.д. № 1630/2014 г., на III г.о.; 5. Следва ли при установяване на фактическия състав на измамата по чл.29, ал.3 ЗЗД да се отчитат специфичните психически характеристики на лицето, които биха способствали за изграждането на неверни представи относно предмета и последиците на сделката? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 100 /08.05.2018 г., по гр.д. № 1737 /2017 г., на IV г.о.; 6. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните? 7. Относно приложението на чл.172 ГПК – следва ли достоверността на свидетелските показания да се преценява с оглед на всички доказателства по делото? 8. Следва ли въззивният съд служебно или поискване на страните да назначи вещо лице при необходимост от специални знания за изясняване на възникнал по делото въпрос? 9. Може ли да се приеме, че е налице изпълнение на задължението по договора за покупко-продажба на недвижим имот от страна на купувача – заплащане на продажната цена, ако след като купувачът е платил по банков път продажната цена на продавача, е изтеглил цялата сума без да я предаде на продавача?

По първите пет въпроса:

Поставените по-горе въпроси се основават на неприетото за установено по делото твърдение на касационните жалбоподатели, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че е налице измама.

Както беше посочено за мотивите му, въззивният съд е стигнал до обратния извод, след като е извършил анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Поставените въпроси биха били обуславящи, ако по делото бяха установени елементите от фактическия състав на измамата по чл.29 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че той не е доказан. При оспорване на основателността на иска, фактическият състав на измамата подлежи на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест лежи върху страната, която твърди, че е била измамена (в случая ищцата – наследодателка на жалбоподателите), но след като е преценил доводите на страните и събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че по делото фактическият състав на измамата не е доказан пълно и главно.

В случая личните качества, опитността, знанието на лицето специфичните психически характеристики на ищцата Щ. са от значение за спора, но установеното за тях не е довело до извод на въззивния съд, че са незадоволителни, че лицето е било ментално податливо, лесно е било манипулирано и т.н. От доказателствата по делото въззивният съд е установил точно обратното – ищцата Щ. е била в добро ментално здраве, искала е да продаде имота си, предлагала го е многократно както на С., така и на други лица (в това число на свидетели по делото), като самата Щ. неколкократно е отхвърляла възможност за прехвърляне срещу гледане и издръжка. В случая не са установени неверни представи за характера на договора и поетите задължения, а целенасочено сключване на друг вид договор, който отговаря в най-пълна степен на изразените от Щ. намерения да получи средства, с които да се чувства спокойна до края на жизнения си път.

И по-конкретно за твърденията за противоречия с посочените решения на ВКС:

По първия и втория въпрос не установено противоречие с практиката на ВКС. Отговорът на първия въпрос е положителен (в съответствие с приетото в решение по гр.д. № 5252/2014 г., на IV г.о.), но по делото не е установено въвеждането на ищцата в заблуждение относно посочените факти.

Отговорът на втория въпрос е положителен (в съответствие с приетото в посоченото решение по гр.д. № 1025/2012 г., на IV г.о.), мотивите на продавача (ищцата) за сключване на сделката са установени, но не е установено тя да е действала под влияние на невярна представа, че последиците на така сключения договор (сделка) няма да настъпят, или ще настъпят други последици (страната ще получи още нещо или нещо друго). Не е установено ищцата да е подтикната към сключване на сделката поради грешка в мотивите, нито тази грешка да се дължи на умишлено въвеждане в заблуждение от едната страна на ответницата С..

По третия въпрос за това кои са елементите от фактическия състав на измамата по чл.29, ал.1 ЗЗД също не е налице противоречие с посоченото решение по гр.д. № 243/2012 г., на III г.о., както беше посочено, въззивният съд е приел, че тези елементи не са доказани по делото.

По четвъртия въпрос за това относими ли са личните качества, опитността и знанието на лицето, което твърди, че е било подведено да сключи договора, чрез умишленото му въвеждане в заблуждение също не е налице противоречие с посоченото решение по гр.д. № 1630/2014 г., на III г.о., въззивният съд не е приел за неотносими доказателствата за качествата, опитността и знанията на лицето, което се позовава на измамата, но не е установил нито измама, нито ищцата да е била податлива на измама.

По петия въпрос за специфичните психически характеристики на лицето, които биха способствали за изграждането на неверни представи относно предмета и последиците на сделката (който е разновидност на предишния) също не е налице противоречие с посоченото решение по гр.д. № 1737 /2017 г., на IV г.о. по изложените за предишния въпрос съображения: въззивният съд не е приел, че специфичните психически и емоционални характеристики на ищцата нямат значение за възможността у нея да бъдат създадени неверни представи относно предмета и последиците на сделката (да бъде измамена), нито че доказателствата за това са неотносими, но не е установил нито ищцата да е била измамена, нито нейните специфични психически и емоционални характеристики да са способствали да бъде измамена (да е била податлива на измама).

По шестия въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните:

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди в противоречие, а в съответствие с установената практика по приложението на правилото на чл.235, ал.2 ГПК: апелативният съд е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства, обсъдил е доводите и възраженията на страните, като е обосновал кои факти приема за установени и въз основа на какви доказателства. Несъгласието на касационните жалбоподатели с фактическите и правни изводи на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване.

По седмия въпрос за преценката на достоверността на събраните по делото гласни доказателства:

Приетото по шестия въпрос се отнася в частност и за седмия, въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика. По делото са изслушани две групи свидетели, чиито показания съдът е преценявал съвкупно с другите събрани по делото доказателства.

По осмия въпрос: за задължението на съда да назначи вещо лице:

Преценката дали да бъде назначена експертиза е на съда. Съдът не е длъжен да назначава експертиза за установяване на факти или обстоятелства, които са ирелеванти за спора. В случая съдът е извършил преценка, че експертизите, които се искат от настоящите касационни жалбоподатели, са без значение за изхода на спора (за релевантните за спора факти), поради което извода му не е в противоречие, а в съответствие с установената практика.

По деветия въпрос за това дали е осъществено плащане по договор за покупко-продажба, ако продавачът след като е платил цената по банков път по сметка на купувача, е изтеглил сумата:

По настоящото дело е обуславящ въпросът дали купувачът е платил на продавача продажната цена и доколкото въззивният съд е приел, че задължението на продавача е изпълнено със заверяването на банковата сметка на кредитора (чл.75, ал.3 ЗЗД), въпросът не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика по приложението на разпоредбата.

Както е приел и въззивният съд, последващото изтегляне на сумата по силата на изрично пълномощно, е основание за възникване на други последващи изпълнението на задължението за заплащане на продажната цена облигационни отношения и извън предмета на спора, както е приел въззивният съд, поради което настоящият състав намира, че тази част от въпроса не се отнася до иска по чл.87, ал.3 ЗЗД.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а насрещните страни имат право да им бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.

Воден от изложеното съдът