Определение № 60316 от 24.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2876/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. Й. А., срещу определение № 11248 от 16.07.2020 г. по възз. ч. гр. д. № 6489/2020 г. на Софийски градски съд. С това определение, след отмяна на определение № 124483/17.06.2020 г. по гр. д. № 72666/2019 г. на Софийски районен съд, е допуснато обезпечение на предявените от К. А. М. срещу И. Й. А. искове по чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД, за които е образувано гр. д. № 72666/2019 г. по описа на Софийски районен съд, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на И. Й. А.. В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост на обжалваното определение поради постановяването му от родово некомпетентен съд, както и за неправилност поради противоречие със закона. Иска се неговото обезсилване, както и обезсилване на издадената обезпечителна заповед. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се релевира основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК с твърдения, че обезпечителната заповед е издадена от съдия от СГС в качеството й на първоинстанционен, а не на въззивен съдия, което я прави вероятно недопустима, а този порок разкъсва връзката между заповедта и определението за допускане на обезпечение. Не се формулира правен въпрос. Ответникът по частната жалба К. А. М. излага становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Текстът препраща към нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК и определя като критерий за допускане до касационно обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК цената на иска. Следователно не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване – с цена на иска под 5000 лв. за граждански дела. Обжалваемостта на определението на въззивния съд, с което за първи път е допуснато обезпечение на иска, е уредена изрично от законодателя с изменението на чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК (ДВ бр. 100/2010 г.). Разпоредбата обаче не изключва проверката за допустимост на жалбата с оглед нормата на чл. 274, ал. 4 вр. с чл. 280, ал. 3 ГПК. В случая ищецът К. А. М. е предявил срещу И. Й. А. обективно кумулативно съединени искове за реално изпълнение на парични притезания в размер съответно на 3000 лв. (главница) и 665,83 лв. (лихви). Цената на всеки от предявените искове е под 5000 лв. Ако по тях бъде постановено въззивно решение, то не би подлежало на касационно обжалване съобразно критериите на чл. 280, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното, обжалваният съдебен акт е изключен от касационен контрол съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 3 ГПК, което обуславя процесуалната недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба. Същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.