Определение № 1088 от 16.09.2014 г. на ВКС по д. № 3288/2014 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№105755/27.9.2013 г., подадена от ответника по исковата молба Е. Т. Г. от [населено място], приподписана от адв. П. Г., против въззивно решение №5696/22.7.2013 г. по гр.д.№14956/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г въззивно отделение. С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-58-149/21.8.2012 г. по гр.д.№33651/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 58 състав, с което е признато за установено по отношение на Е. Т. Г., по исковете на [фирма] - София, че ответникът дължи сумата 2619,45 лева, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от месец март 2007 г. – месец април 2009 г., и лихва за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 488,91 лева, за периода то 27.4.2007 г. до 16.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.4.2010 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 398,93 лева. Въззивната инстанция е приела, че с оглед събраните по делото доказателства ответникът дължи на ищеца горепосочената сума за топлинна енергия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, след изпълнение от страна на въззивната инстанция на разпоредбата на чл.285, ал.1 ГПК се твърди, че основание за допускане на касационното обжалване за чл.280, ал.1, т.3 ГПК и ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Ответникът по касация – [фирма] – С.и третото лице – помагач – [фирма], не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното: Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението само посочва номера на разпоредбата, която е едно от основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, без да се визира във връзка с който извод на СГС се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,