Определение № 212 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2018 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А „П.и.”, Областно пътно управление - София, чрез юрисконсулт Г. Н. срещу решение № 2/03.01.2018 г. по в.гр.д. № 3656/2017 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение от 01.06.2017 г. по гр.д. № 15534/2015 г. на Софийски градски съд и се уважава предявения иск на М. М. М. срещу А „П.и.” общо за сумата от 60 000 лева, като обезщетение на неимуществени вреди от ПТП на 16.09.2015 г., ведно със законните лихви до изплащане на сумата. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че решението на въззивния съд е постановено при очевидна неправилност, незаконосъобразно и необосновано, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. В изложение към касационната жалба се поддържа, че „обективните изводи на компетентния съд по фактите са в грубо несъответствие с установените по делото фактически положения и поради нарушения на логически и опитни правила”, без да е посочен конкретен правен въпрос или да се обосновава някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. От М. М. М., чрез адвокат К. Н. от АК-София е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че въззивното решение следва да се потвърди. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника А „П.и.”, чиято материалноправна легитимация по делото не е оспорена, а механизмът на ПТП се потвърждава от свидетелските показания на очевидците и изводите на втората авто-техническа експертиза. Съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд, че се доказват елементите от фактическия състав на непозволено увреждане при пътнотранспортното произшествие на 16.09.2015 г., настъпило в резултат на неравности по пътното платно, от което са причинени вреди на ищеца в причинно-следствена връзка с инцидента. Според мотивите на решението, пред въззивната инстанция се спори само по отношение на размера на обезщетението, което с оглед икономическите условия в страната обуславя основателност на иска за сумата от 60 000 лева, ведно със законните лихви до изплащане на сумата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение намира че производството по гр.д. № 1365/2018 г. следва да се спре на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК – когато К. съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложимия по делото закон, както е в случая, във връзка с твърденията за „очевидна неправилност” на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК (ДВ, бр.86 от 2017 г.). Воден от изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение