Определение № 3107 от 19.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 883/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Ц. Ж., чрез адвокат Р. М., срещу въззивно решение № 289/12.12.2022 г., постановено от Врачански окръжен съд по въззивно гр.д. № 349/2022 г. Касаторът излага доводи за неправилност. Насрещната страна “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, представлявана от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В., чрез адвокат Г. Я., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира съдебноделоводни разноски. „ВиК“ ООД, [населено място], трето лице-помагач на застрахователя, счита, че не следва да се допуска до касационно обжалване въззивното решение, както и, че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: В. Ц. Ж. е предявила иск по чл. 405 КЗ против “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за заплащане на обезщетение от 11 654,09 лв. по договор за имуществена застраховка от 22.12.2020 г. за настъпило на 25.01.2021 г. застрахователно събитие, както и компенсаторна лихва, считано от 25.01.2021 г. върху главницата, до окончателното издължаване. Въззивният Врачански окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Козлодуйски районен съд, отхвърлил иска за обезщетение. Въззивният съд в обжалваното решение установил, че В. Ж. е собственик на самостоятелен обект (фризьорски салон) в сграда в [населено място] нея и застрахователното дружество – ответник, е сключен договор за застраховка “Комфорт за бизнеса“ със срок на действие от 23.12.2020 г. до 24,00 ч. на 22.12.2021 г. На 28.01.2021 г. от Ж. е подадено уведомление за щета към застрахователя и е образувана преписка по щета № 11122132101174. В уведомлението касаторът е посочил, че на 25.01.2021 г. са напукани стените и таванът във фризьорския й салон. След преглед и анализ на представените по щетата документи, застрахователят заявил, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му с писмо от 26.02.2021 г. Съдът, също така, установил, че на 25.01.2021 г. след подаден сигнал от трето лице, служители на [община] са извършили проверка на сградата и са посетили фризьорския салон, аптека, магазин за дрехи втора употреба, фотостудио, и банков офис. При огледа е установено, че в помещенията в сградата, в които са разположени посочените обекти, се наблюдават видими дефекти (пукнатини по стените). Вътре в помещенията по вътрешните стени се виждат множество пукнатини, разположени под различен ъгъл. Някои пукнатини са стари, но други изглежда са образувани скоро. За извършената проверка е съставен констативен протокол. Направените от специалистите констатации са им дали основание да предположат, че земната основа под фундаментите е поддала, налице са размествания, вследствие на което са се появили посочените дефекти в сградата. Земната основа при сградите е от льосовидна почва, която при намокряне с вода има пропадъчни свойства. Въззивната инстанция, при анализ на заключение по допуснатата съдебнотехническа експертиза, писмени и гласни доказателства, установила, че около обекта е налице слягане, деформации и подаване на земната основа; пространството пред входа е слегнало, има пукнатини по подпорната стена; тротоарите са частично пропаднали и компрометирани. Според категоричното мнение на съдебния експерт, причина за слягането и за поддаване на земната основа са мокри процеси, които са влияли в основата на сградата и тези процеси не са от една или две години, а поне от пет години. Съдът посочил, че според вещото лице предполагаемите причини за мокрите процеси са няколко възможни, но не може да даде категорично становище кой точно от тези варианти или повече от една причина, съответно в каква степен, са довели до слягането и пропадането на земната основа и конкретно до увреждането на имота. Окръжният съд изяснил, че за уважаване на предявения иск, следва да са установи осъществяването на фактически състав, включващ четири условия: 1. наличие на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имуществено право; 2. настъпване в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие, представляващо покрит от застрахователя риск; 3. причинени щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие и 4. изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия и уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок. Съдът достигнал до извод, че причинените на застрахованото имущество вреди не са в резултат на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, както и че щетите по застрахованото имущество не са причинени от събитие, покрито от застраховката - в случая а) изтичане на вода и пара или б) свличане или срутване на земни пластове и/или действие на подпочвени води. Според съда свличане или срутване на земни маси е процес, различен от установеното по делото слягане в следствие от мокри процеси. Отделно, това слягане не се дължи на дейност на ВиК Враца, както се твърди в исковата молба; липсва действие на подпочвени води; установените по делото “мокри процеси“ в основата на сградата не следствие от действие на подпочвени води. Съдът допълнил, че данните за източника, характера и причините за мокрите процеси не са категорични, а са изцяло с вероятностен характер и/или изхождат от заинтересовани лица; заключенията по изслушаната съдебно-техническа експертиза за източника и причините за мокрите процеси също са изцяло с вероятностен характер - вещото лице сочи няколко вероятни/предполагаеми причини без да дава предимство на никоя от тях и да се обосновава за това технически, като дори част от вероятните причини са изцяло опровергани от доказателствата, а останалите са неизяснени/неустановени, т. е. недоказани. Не е установено къде се отводняват търговските помещения в съседство на фризьорския салон; няма информация да е включена в изградена канализация и ако е така, то тя наводнява директно основите на сградата; улуците по северната фасада са пълни с боклуци, водата се стича по фасадата и наводнява отново основите. Съдът е заключил, че посочените две вероятности установяват лоша поддръжка на сградата от страна на собствениците/ползвателите, а съгласно т. 4.1.10 от Общите условия на застраховка “Имущество“ – “Комфорт за бизнеса“ застрахователят не дължи обезщетение при настъпването на преки и/или косвени вреди в резултат на неправилна експлоатация на имуществото. Отделно допълнил, че по делото се установява, че земната основа при сградите е от льосовидна почва. Този тип почва попада в специалните изключения на клауза “Д5“ от застрахователната полица, според която клауза не се обезщетяват вреди, произтичащи от естественото свойство на някои почви - например глинести, льосводини и други, които имат особени свойства и се свиват или набъбват през различните сезони на годината поради изменение на почвената влага. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът: следва ли въззивният съд да изложи мотиви, когато игнорира прието заключение на вещо лице по делото, като се посочат и специалните знания, върху които се градят аргументите му, е неотносим към постановеното от съда – игнориране на доказателство, в случая – експертно заключение, е налице, когато съдът изобщо не обсъжда доказателственото средство, вкл. когато изрично заяви, че го изключва от доказателствения материал, без мотиви. Съдът може да не кредитира експертното мнение (различно от игнориране) или да приеме същото като допустимо доказателствено средство, обективно и компетентно дадено. В последния случай обсъжда експертизата с другите допустими и относими доказателства към даден релевантен, за да установи неговото съществуване или не. По настоящото дело въззивният съд не е игнорирал съдебната експертиза. Освен това, приел е същата за обективно и компетентно дадена, като е направил фактически изводи, анализирайки същата, а още и другите доказателства по делото. Въпросът дали изводите на въззивния съд са обосновани или не, съгласието или несъгласието с тях, не е равнозначно на необсъждане /игнориране/ на съдебната експертиза. Вероятните причини за увреждането съдът е възприел според своето вътрешно убеждение и разбиране за последици от тежест на доказване. Следващите правни въпроси са: липсата на виновно поведение на застрахованото лице или виновно поведение на лице, на което е предоставило застрахованото увредено имущество, достатъчно основание ли е за застрахователя, за да заплати застрахователно обезщетение; следва ли застрахованото лице да доказва “по категоричен, а не вероятностен характер“ вината и причинно-следствената връзка с трети лица, с които няма връзка, с настъпилото застрахователно събитие и следващото от това заплащане на застрахователно обезщетение; следва ли въззивният съд да изложи мотиви, като се посочат нормативните основания, обуславящи извод за неправилна експлоатация на имущество, като основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение; Всички тези правни въпроси не касаят същественото заключение на въззивния съд, че повредите не са в резултат на събитие, покрито от застраховката – само по себе си достатъчно за отхвърляне на претенцията. Това значи, че какъвто и да е отговорът на горепосочените въпроси, той не би могъл да доведе до промяна на резултата. Въпросите се отнасят до съображенията на съда от какво са причинени щетите по застрахованото имущество, съответно налице ли са условия за изключване отговорността на застрахователя, но не и изводът, че тези вреди не са резултат на застрахователното събитие – а/изтичане на вода и пара или б/свличане или срутване на земни пластове и/или действие на подпочвени води. Според съда не се установява твърдението за изтичане на вода и пара; свличане или срутване на земни маси, според даденото определение в договора, е различно от слягането в следствие от мокри процеси; няма действие на подпочвени води. Относно тези заключения на второстепенния съд - за неосъществено застрахователно събитие, попадащо в дефинициите и характеристиките на покритите от застраховката рискове, в действителност няма нито касационни доводи, нито правни въпроси по см. чл. 280, ал. 1 ГПК. Този извод не се явява и очевидно неправилен, за да има основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК да се допусне касационно обжалване. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационното производство е контролно-отменително и е недопустимо касационната инстанция да извършва проверка и да се произнася по реда на чл. 288 ГПК, съответно по същество, извън служебната проверка за допустимост и валидност на въззивния акт, както и нарушение на императивна материалноправна норма, съответно интереса на деца и други правни субекти, за който законът е възложил на съда служебно да следи. Случаят не е такъв. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на ответника сторените в инстанцията съдебни разноски – 1303,98 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът