Определение № 351 от 10.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2094/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Застрахователно дружество Е.”, [населено място] срещу разпореждане от 25.03.2012 г. по т. д. № 735/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от това дружество частна жалба вх. 2441 от 05.03.2013 г. срещу определение от 17.12.2012 г., постановено по молба по чл. 248 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно. Твърди, че подадената от него частна жалба вх. 2441 от 05.03.2013 г. представлява всъщност молба, с която е изпълнил дадените му от съда указания за отстраняване нередовностите на депозираната в законоустановения срок частна жалба вх. № 90 от 04.01.2013 г. и че именно с последната е атакувано определението от 17.12.2012 г. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата по съображения в писмен отговор от 22.04.2013 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да върне частна жалба вх. 2441 от 05.03.2013 г. на „Застрахователно дружество Е.”, [населено място], решаващият състав е приел същата за просрочена, без да излага конкретни съображения в подкрепа на този свой извод. Обжалваното разпореждане е неправилно. При постановяването му въззивният съд не е отчел обстоятелството, че постановеното от него определение от 17.12.2012г., с което е оставил без уважение молбата на застрахователното дружество за изменение на решението по т. д. № 735/2012 г. в частта за разноските, е обжалвано с частна жалба вх. № 90 от 04.01.2013 г., която, с оглед датата на връчване на препис от посоченото определение на страната – 28.12.2012 г., се явява подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Изводът за подаване на частната жалба в срок се съдържа и в разпореждането на председателя на съдебния състав от 11.01.2013 г., с което е постановено да бъде изпратен препис от същата на другата страна. Впоследствие, обаче, в изпълнение на указанията в разпореждане № 36 от 31.01.2013 г. на Председателя на Първо търговско отделение на ВКС, с разпореждане от 21.02.2012 г. така подадената частна жалба, квалифицирана от ВКС като „частна касационна жалба”, е оставена без движение с указания да бъде представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Именно в изпълнение на тези указания, съобщени на жалбоподателя на 04.03.2013 г., е депозирана частна жалба вх. 2441 от 05.03.2013 г., в която като едно от приложенията /т. 1/ е описано „Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване” и същото е приложено с копие за насрещната страна. Следователно, независимо, че е обозначена като „частна жалба”, в действителност тази частна жалба има характер на молба, с която са отстранени нередовностите на подадената в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба вх. № 90 от 04.01.2013 г. Поради изложените съображения, обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за изпълнение на процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК за изпращане на препис от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на другата страна. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение