Определение № 45 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 30/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е за разрешаване на спор за подсъдност между Административен съд – София-град и Софийски районен съд във връзка с предявени от М. М. Л. от гр. София искови претенции срещу Изпълнителна агенция "Медицински надзор" гр. София, произтичащи от прекратеното й със Заповед № РД-0131/25.04.2025г. служебно правоотношение като държавен служител. Сред обективно съединените искови претенции е и искът по чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за обезщетение за неползван отпуск, предмет на спор за подсъдност между районния и административния съд. Първоначално исковата молба на М. Л. е подадена до Софийски районен съд и въз основа на нея е образувано гр. дело № 40859 по описа на съда за 2025 година Изхождайки от съдържанието на исковата молба, съдът е приел с определение № 40455 от 30.09.2025 г., че всеки един от предявените искове е подсъден на административния съд. По отношение на иска за обезщетение по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл е изложил мотиви, че въпреки че тази разпоредба не е в глава шеста на ЗДСл, задължението за изплащане на обезщетение за неизползван отпуск възниква единствено и само към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Следователно, според съдебния състав това е имуществен спор, неразривно свързан със заповедта за прекратяване и този вид искове също следва да се разгледа от административния съд. Прекратил производството по гр. д. № 40859/2025 г. по описа на Софийски районен съд и изпратил делото по подсъдност на Административен съд София – град. С определение № 13456/06.04.2026 г., постановено по адм. дело № 11338/2025 г., АССГ приема, че не е компетентен да разгледа предявения иск за обезщетение по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл. Според съда в тази си част исковата претенция подлежи на разглеждане по общия исков ред, поради което прекратява производството по делото и повдигна настоящата препирня за подсъдност. Решаването на спора за подсъдност е от компетентността на състав, включващ петима съдии, по двама съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд и съдия докладчик – избран на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение между съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 5 от АПК. Настоящият смесен състав намира, че искът, предявен от М. Л. против Изпълнителна агенция "Медицински надзор", с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл подлежи на разглеждане по реда на ГПК по общия исков ред по следните съображения: Според разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност. Претенциите на държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, вкл. и всички останали претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат от административните съдилища по реда на съдебния контрол върху административните актове. Само споровете, свързани с претенции за заплащане на възнаграждения и обезщетения, които се дължат при законосъобразно развитие на служебното правоотношение остават за разглеждане от гражданския съд по реда на чл. 125 ЗДСл. Съгласно т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС разпоредбата на чл. 124 от Закона за държавния служител, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на АПК в зависимост от органа, издал съответния акт. Останалите имуществени спорове, извън глава Шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. В настоящия случай заявената претенция е за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, полагащ се според ищцата и при приложимата според нея основа за изчисляване. Тази претенция не е обусловена от отменен административен акт, който в действителност също се оспорва, но образуваното по жалбата срещу Заповед № РД-0131/25.04.2025г. за прекратяване на служебното й правоотношение като държавен служител дело все още е висящо. Не е обусловена и от осъществена незаконосъобразна административна дейност, а е налице имуществена претенция по чл. 125 ЗДСл спрямо органа по назначаване от твърдени субективни материални права с имуществен характер, какъвто е искът по чл.125, вр. с чл.61, ал.2 от Закона за държавния служител. Следва за пълнота да се посочи, че М. Л. претендира обезщетение, необусловено от отменен административен акт, а дължимо на основание съществувалото между страните служебно правоотношение, без да е свързано с факта на прекратяването на това правоотношение и конкретно с установяването от съда дали е законно то или не е. Налице е повдигнат спор относно съществуването и размера на имуществени вземания спрямо органа по назначаването, което предполага разглеждането му да се извърши по общия исков ред. Ето защо спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред и компетентен да се произнесе по него е Софийски районен съд. На основание чл. 135, ал. 5 от АПК, Петчленен смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдиите Светлана Калинова и Гълъбина Генчева по ч. адм. д. № 30/2026 г. на смесен петчленен състав по чл.135, ал.5 АПК Поддържаме, че компетентен да разгледа исковата молба на М. М. Л. от гр.София срещу Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София за обезщетение по чл.61, ал.2 от Закона за държавния служител е Административен съд-София град. Съображенията за това са следните: Претенцията за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на М. Л. за 2025 г. произтича от прекратяване на служебното й правоотношение със заповед № РД-01-31/25.04.25 г. на изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“, която е оспорена от Л. като незаконосъобразна и по този спор е образувано адм. д. № 5220/2025 г. на АССГ. Налице е връзка на обусловеност между двете дела и те следва да бъдат разгледани от административния съд, независимо от обстоятелството, че оспорването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е направено пред административния съд, а претенцията за заплащане на неползван платен годишен отпуск за текущата 2025 г. е предявена пред гражданския съд. Обуславящо е делото за прекратяване на служебното правоотношение и то определя подсъдността и на обусловеното дело за паричното обезщетение, което също следва да се разгледа от административния съд. Когато ищецът предяви обективно съединени искове за присъждане на обезщетения по глава VІ от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и иск за присъждане на обезщетение по чл.61, ал.2 /ЗДСл/, което е извън глава VІ, производството по делото не следва да бъде разделяно, а по всички искове следва да се произнесе административният съд. Както е прието в решение № 3772 от 19.04.2022 г. по адм. д. № 107/2022 г. на ВАС, V-то отд., обезщетението по чл.61 ЗДСл възмездява служителя, чието правоотношение е прекратено, за вредите, претърпени поради неизползван годишен отпуск и се дължи от ведомството, в което служителят работи при прекратяване на служебното правоотношение. Със същото решение на ВАС е стабилизиран резултат, при който именно административният съд е разгледал предявените искове по чл.61, ал.2 ЗДСл и чл.104, ал.1 ЗДСЛ. В настоящия случай с една искова молба районният съд е сезиран от М. М. Л. с обективно съединени искове по чл.61, ал.2 ЗДСл, чл.106, ал.1, т.2 ЗДСЛ и чл.106, ал.4 ЗДСл. Производството по тези искове не е трябвало да бъде разделяно, а е следвало да се гледа общо от административния съд. Административният съд е компетентен да се произнесе както по жалбата на М. Л. срещу заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение поради неговата незаконност, така и по свързаните с нея искове за обезщетения по глава VІ от ЗДСл и съединения тях иск за обезщетение по чл.61, ал.2 ЗДСл. Светлана Калинова: Гълъбина Генчева: