Определение № 50076 от 07.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2994/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. В. С., приподписана от адв. Д. Д., против решение № 69 от 15. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 67/2022 г. на ОС – Габрово, потвърждаващо решение № 2 от 04. 01. 2022 г. по гр. д. № 436/2021 г. на РС – Севлиево, с което е уважен предявеният от Х. К. Х. и И. К. Х. против Р. В. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху 2/3 идеални части от недвижим имот – УПИ *, кв. *по регулационния план на [населено място], общ. С., с площ от 1572 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – неоткриване на производство по чл. 193 ГПК, за оспорване истинността на констативен нотариален акт № *** г., признаващ за собственици по наследство и давност починалия съпруг на жалбоподателката и майка му, както и поради необоснованост на фактическите изводи за преобръщане на държането на наследствените идеални части на ищците във владение. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на предявените искове по чл. 108 ЗС. Изложението съдържа позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на същото.

Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ищците Х. К. Х. и И. К. Х., чрез адв. Н. Н.-Г., с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Иска се и присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Делото има за предмет предявен от Х. К. Х. и И. К. Х. против Р. В. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху 2/3 идеални части от процесния имот. Твърди се, че имотът е бил лична собственост на К. Х. К., който към смъртта си е бил придобил правото на собственост по наследство от родителите си Х. К. И., починал 1974 г., и майка му И. Р. И., починала 2010 г. След смъртта на К. Х. К., настъпила на 126. 07. 2012 г., същият оставил за единствени наследници по закон ищците и съпругата си, като всеки от тях е наследил по 1/3 идеална част. Ищецът Х. К. Х. живеел в имота от раждането си до началото на месец март 2021 г., когато върху имота фактическа власт установила ответницата, заедно с А. С., с когото живеела на съпружески начала. Тогава ищците разбрали, че майка им Д. М. К. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност № *** г. на целия имот и чрез пълномощника си А. С. А. продала имота на ответницата Р. В. С.. Твърди се, че Д. К. не е придобила по давност наследствените идеални части на ищците (по 1/3 ид.ч.), поради което и сключеният между нея и ответницата договор за продажба е породил действие само за 1/3 идеална част.

Ответницата е оспорила иска като неоснователен, с твърдения, че е придобила собствеността върху целия имот, тъй като прехвърлителката Д. К. е била негов изключителен собственик, съгласно н.а. № * г., издаден по обстоятелствена проверка. Констативният нотариален акт № *г., издаден в полза на наследодателя на ищците и майка му, не е вписан и не представлява документ, годен да удостовери правото им на собственост.

За да достигне до извод за основателност на предявения иск, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с констативен нотариален акт № * г. И. Р. И. и синът й К. Х. К. били признати за собственици, по наследство и давност, на процесния имот. Двамата са наследници, син и преживяла съпруга, на Х. К. И., починал 1974 г. Въз основа на нотариални актове № № * г. и *г. и извлечение от разписния лист към плана от 1947 г. е прието за установено, че И. П. Г. е бил собственик на парцел *-им.*и парцел *-им.*, в кв. *по плана на [населено място], като същият прехвърлил парцел *-им.*на Г. И. П., а парцел *-им.*на К. И. П. – прадядо на ищците (баща на дядо им Х. К. И.). След смъртта на И. Р. И., бащата на ищците К. Х. К. е останал неин единствен наследник по закон. Същият е сключил граждански брак с Д. М. К. през 1978 г. Починал на 26. 07. 2012 г. и оставил за законни наследници съпругата си Д. М. К. и децата си Х. К. Х. и И. К. Х..

С н.а. № * г. Д. М. К. е била призната за собственик по давност на целия процесен имот, а с н.а. № * г. е продала същия на ответницата Р. В. С..

От показанията на свидетелката Н. У. е прието за установено, че ищците са живеели в процесната къща, заедно с баба си и баща си. След като се омъжила, ищцата заживяла в [населено място], а ищецът останал в къщата до смъртта на баща си. Майка им Д. К. работела в завод в града и живеела там, заедно с майка си. Рядко се появявала в селото, съседите не я познавали. През есента на 2020 г. ищецът идвал всеки ден, като при едно от посещенията се оплакал, че катинарът бил разбит, а некролозите на баба му и баща му били махнати.

От показанията на свидетеля А. А. е прието за установено, че същият е във фактическо съжителство с ответницата. В началото на 2021 г. се запознал с майката на ищците и тя му предложила да му продаде наследствен имот в [населено място]. Предвид вписванията в разписния лист към плана от 1947 г. и цитираните нотариални актове от 1947 г. се наложило преди сключване на сделката прехвърлителката Д. К. да бъде призната за собственик по давност на целия процесен имот.

От правна страна съдът е приел, че искът по чл. 108 ЗС е основателен. Ищците са собственици общо на 2/3 идеални части от процесния имот, придобити по наследство от баща им К. Х. К., който към смъртта си е бил собственик на основание наследяване на родителите си Х. К. И. и И. Р. И.. Баща му Х. К. И. е бил придобил имота по наследство и давност, а майка му И. И. – по наследство от съпруга си и давност. Ответницата Р. С. е придобила, на основание договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № *** г., само притежаваната от прехвърлителката Д. М. К. 1/3 идеална част от имота. Не се установява след 2012 г. преживялата съпруга да е трансформирала във владение държането на наследствените идеални части на ищците, а и към 24. 02. 2021 г. (издаване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка за целия имот в полза на Д. К. и сключване на договора за покупко-продажба между нея и ответницата) 10 годишният придобивен давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, започнал да тече след смъртта на съпруга й на 26. 07. 2012 г., не е бил изтекъл.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. Ако придобивният давностен срок е изтекъл по време на брака, придобит ли е имотът от двамата съпрузи в режим на СИО.

2. Как следва да се манифестира превръщане на държането на идеалните части на останалите наследници във владение.

Относно първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с решение № 317 от 02. 07. 2010 г. по гр. д. № 877/2009 г. на ВКС, 1 г.о., а относно втория се поддържа, че разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос, тъй като същият не кореспондира с установените по делото факти. Удостовереното в нотариален акт № *** г. придобивно основание в полза на И. Р. И. и сина й К. Х. К. е наследство и давност. Данните по делото сочат, че имотът е бил придобит от дядото на ищците Х. К. И. по наследство от баща му К. И. П. и давност (за идеалните части на другите наследници), изтекла през време на брака му с И. Р. И.. След смъртта му И. Р. е била призната за собственик на идеални части от имота по наследство от съпруга си Х. К. И. и давност, а сина му К. Х. К. – за собственик на идеални части от имота по наследство от баща си Х. К. И.. След смъртта на И. Р. И., синът й и баща на ищците К. Х. К., като единствен наследник по закон, е наследил и притежаваните от нея идеални части от правото на собственост. В този смисъл, не е налице хипотеза на изтекла в полза на К. Х. К. придобивна давност, през време на брака му с Д. К..

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос. На първо място, отговорът на въпроса не би повлиял на изхода на делото, тъй като от смъртта на К. Х. К. (26. 07. 2012 г.) до снабдяването на преживялата съпруга Д. К. с нотариален акт за собственост по давност – 24. 01. 2021 г. не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен придобивен давностен срок майка си, а преди 26. 07. 2012 г. не е могла да придобие по давност имота, тъй като същият е бил лична собственост на съпруга й, а между съпрузи давност не тече (чл. 115, б. „в“ ЗЗД). На следващо място, въпросът е фактически, а не правен. Не на последно място, разяснения във връзка със същия са дадени с ТР № 1/6. 08. 2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГТК, поради което обсъждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В мотивите към същото е посочено, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици и да се демонстрира намерение за своене на идеалните им части, и да се установява превръщането на съсобственика съвладелец в съсобственик владелец.

С оглед изхода на делото ответницата Р. В. С. ще следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищците разноските за разглеждането му пред касационната инстанция, възлизащи на 400 лв. платени за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение