Определение № 60439 от 07.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1931/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. К., [населено място], срещу решение № 37/21.04.2020г., постановено по т.д.№ 39/2020г. от Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 436/18.11.2019г. по т.д.№ 540/2018г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на исковете на касатора против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място], за заплащане на сумата от 90000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на брат му Л. К. К., ведно със законната лихва от 15.02.2015г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961г. и Постановление № 5/24.11.1969г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изложени са съображения, че по делото не е установено съществуването на житейска ситуация, надхвърляща обичайните отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост между двамата братя. При анализа на събраните по делото гласни доказателства е посочено, че част от показанията на разпитаната свидетелка са бланкетни и лишени от фактическа съдържателност, или непълни – няма детайли относно здравословното състояние на увредения, а в друга част – представляват оценка и мнение на свидетелката, а не пресъздават конкретни факти и обстоятелства. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът е формулирал девет правни въпроса, от които шест са свързани с критериите за преценката на съда относно наличието на „изключение“ по смисъла на ТР № 1/2016г. и два – със задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства. Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с посоченото тълкувателно решение по материалноправните въпроси, а процесуалните въпроси са свързани с обсъждането на събраните по делото доказателства, обусловили изводите на въззивния съд. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е въведено с довод за нарушаване на принципа на справедливостта, предвид отказа на съда да присъди обезщетение за неимуществени вреди. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправни въпроси следва да се обобщят като въпрос относно критериите за определяне наличие на трайна и дълбоко емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик. Въпросът е обуславящ за изхода на делото, поради което отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, на която се е позовал въззивният съд, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление № 5/1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най - близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи на най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл.290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от задължителните постановки на същото. Изводът на съда, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на неговия брат, не е резултат от отричане на съществуващите приживе между двамата братя отношения на близост и подкрепа и на понесените от ищеца болки и страдания. В решението въз основа на събраните по делото гласни доказателства е мотивирана преценка за съществували между ищеца и брат му обичайни за родствената връзка отношения и за претърпени от ищеца вреди, които са нормално присъщи за тази връзка. Отговорите на поставените процесуални въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства се извеждат от разрешенията в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тези въпроси са свързани с доводите на касатора, че изводите на въззивния съд за отсъствие на материалноправна легитимация на ищеца, с оглед възприетите в Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС критерии, не съответстват на доказателствата по делото. Посочените доводи са относими към правилността на обжалваното решение и не могат да обосноват достъпа до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Следва да се отбележи, че въззивният съд е направил задълбочен анализ на показанията на единствения разпитан по делото свидетел и е формирал изводите си с оглед на депозираните по делото гласни доказателствени средства. Според основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не е засегнато от изброените пороци. В случая справедливостта е критерий при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, а преценката за материалната легитимация на ищеца по иска, свързана с доказани по делото факти и обстоятелства, е основана на дадените от ВКС указания в задължителната за съдилищата практика. Оценката на доказателствата и приложението на критериите е фактически въпрос, като липсват основания да се приеме, че въззивното решение е явно необосновано и поради това очевидно неправилно. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд