Определение № 579 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 722/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Х. Д. срещу решение № VІ-155 от 18.11.2013г по гр.дело № 2076/2013г. на Бургаски окръжен съд в частта, с което е потвърдено решение №151 от 02.09.2013г по гр.д.491/2013г на Районен съд –Несебър и дължимата от касатора издръжка за непълнолетно дете на касатора ,понастоящем учаща, е увеличена от 60 на 150 лева месечно. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,по въпроса допустимо ли е въззивното решение по иск на основание чл. 142 от ГПК,постановено по нередовна искова молба, който е решен в противоречие с т.4 от ТР №1/2001г ОСГК Изтъква се че въззивният съд не е отстранил нередовности на исковата молба, но не се сочи какви са те. Вторият въпрос е „за приложение на принципа на служебното начало, прогласен в чл. 7 ГПК и задълженията на съда във връзка с чл.131 и чл. 146 ал.2 ГПК .По този въпрос въззивното решение е в противоречие с цитирани и приложени решения от практиката на ВКС ( реш.№237/2001 на V г.о), както и практика по чл. 290 ГПК ( реш. № 48/2010 т.д №822/2010 ТК на ВКС) Като материалноправен въпрос се изтъква този за злоупотреба с конституционно гарантирани права на гражданите ,по който въпрос ( с изключение злоупотребата със свободата на словото ) няма съдебна практика, основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. В отговор ответницата по жалбата Н. К. Д. със съгласието на своята майка и законен представител С. В. К. оспорва съответствието на изложението с обстоятелствата по делото.Претендира разноски по списък След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С посочването на цели правни институти като общи въпроси ,но без връзка с конкретното дело, без какъвто и да било съдържателен коментар относно предмета на спора и решаващите съображения на съда от правна страна, не може да се отговори на съдържателните изисквания за формулиране на правен въпрос, общо изискване на чл. 280 ал.1 ГПК. При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото - така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. Нито от изложението, нито от касационната жалба става ясно защо касаторът счита исковата молба за нередовна – при предявен иск за увеличение на издръжката, защо счита нормите на чл. чл.131 и чл. 146 ал.2 ГПК за нарушени, при положение че с определение от 06.08.2013г районният съдия е изготвил подробен доклад с указания (стр 25-26 от първоинстанционното дело). Неясна и лишена от конкретно правно съдържание е тезата за злоупотреба с гарантирани от конституцията права. Не е ясно кои според защитата са тези права и в какво се изразява злоупотребата с тях, не е формулиран и правен въпрос. Тезата за противоречие на атакуваното въззивно решение с приложени съдебни решения не е подкрепена с никакви конкретни аргументи и съображения, почерпани от съдържанието им. Въззивният съд по настоящето дело е постановил решение по предмета на спора, произнесъл се е по направеното искане, съобразил е конкретни за отделния случай обстоятелства с оглед указанието по т.5 на ППВС №5 от 16.11.1970г относно възможностите на лицата, които дължат издръжка. Касаторът дължи разноски в размер на 200 лева. Предвид горното ,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.